Правото на неприкосновеност на личния живот е все по-актуален актуален въпрос за правата на човека. И правилно, Big Data (Големите данни), комбинирани с изкуствен интелект и софтуер за разпознаване на лица, имат капацитет да се намесят в живота на хората безпрецедентно, в някои случаи в глобален мащаб, съобщава The Conversation.

Докато голяма част от дискусията се фокусира върху това, как социалните медии и технологичните компании използват данните, които събират за своите потребители, трябва да се обърне по-голямо внимание на по-широката връзка между нарушенията на неприкосновеността на личния живот и други видове нарушения на правата на човека.

Причината е проста. Масовото нахлуване в личния живот може да подкопае правата на милиони, ако не и на милиарди, хора по света, тъй като правителствата получават безпрецедентна способност да дискриминират, дискредитират и да задушават несъгласието, включително чрез насилие. 

Какво може да се направи, за да се ограничи въздействието върху човешките права, необходим е многостранен подход, който включва гражданското общество, частния сектор, неправителствените организации и самите държави.

Организациите, които подкрепят правата на човека, трябва да създадат фондове за човешки права и технологии. Активисти вече използват нови технологии, за да наблюдават и документират злоупотреби. "Амнести интернешънъл" например работи с компания за анализ на данни, за да определи нивата на омраза към жените в Туитър. Този тип иновации следва да се насърчават.

Държавите трябва да преговарят за нови норми и закони за дигиталната ера. Декларацията от Монреал за отговорното използване на изкуствен интелект предлага сериозно изявление за необходимостта от етично развитие на новите технологии. По подобен начин, представител на ООН по правото на неприкосновеност на личния живот води усилията за разработване на така наречения "Проект за правен инструмент за ръководеното от правителството наблюдение и неприкосновеност на личния живот". Тези инициативи и други подобни трябва да бъдат подкрепени.

Държавите, които използват технология за нарушаване на правата на човека, са заплаха за хората. Тези, които имат основателен страх от преследване, ще се нуждаят от защита.

И накрая, държавите, които вярват в основан на правила международен ред, трябва да удвоят усилията си за справяне с безнаказаността. Нарушенията на човешките права възникват, защото рядко се търси отговорност на тези, които извършват нарушенията.

Неуспехът да се контролира нахлуването в личния живот на база технологиите, ще има сериозни последствия.

Четири примера, които илюстрират тази точка. Права на жените: Технологиите за наблюдение често се използват за управление на морала, особено на места, където няма ясно разграничение между "грях" и закон. Примерно Саудитска Арабия. През 2017 г. Human Rights Watch съобщи, че саудитските съдилища използват "неясните разпоредби" в закона за борба с киберпрестъпността, за да "санкционират хора, заподозрени в извършване на сексуални отношения извън брака, включително прелюбодеяние". Жените плащат непропорционално висока цена за тези нарушения на правата.

Според Международната асоциация за лесбийки, гейове, бисексуални, транс и интерсекс, 72 страни забраняват еднополовите отношения: Технологиите за наблюдение дават възможност на правителствата да "изхвърлят" и дискредитират индивиди. Те знаят къде хората спят и с кого, и потенциалът, един живота да бъде унищожен, е наистина голям.

Изтезания: Правителствата, които нарушават неприкосновеността на личния живот, за да потискат малцинствата, често са същите правителства, които няма да се за използването на изтезания, за да запазят контрола над своите граждани.

Ако правителствата могат да проследяват всяко едно движение на своите граждани, то не е трудно гражданинът да бъде убит. Убийството на Джамал Кашоги е трагичен пример за това. "Ню Йорк Таймс" съобщава, че саудитците са използвали шпионския софтуер на "Пегас", за да подслушват Кашоги, като по този начин подпомагат убийството му.

Други правителства могат да тълкуват липсата на отговор като разрешение за преследване на журналисти. Това не е хипотетична загриженост. Според IFEX, организация, посветена на защитата на свободата на изразяване, 78 журналисти са били убити през 2018 г., а други 159 са затворени.

Това въобще не е преувеличение, всички държави събират данни за своите граждани. Това няма да приключи, точно обратното и ако остане не контролирано, нахлуването в личния живот чрез технологиите има потенциала да изложи на риск всяко човешко право в мащаб, който би бил наистина ужасяващ.