Станислав Стоянов е български евродепутат, излъчен от партия "Възраждане". Той е заместник-председател на групата на Европа на суверенните нации в Европейския парламент. Силно ангажиран с проблемите на земеделието. С него разговаряме за новите параметри на общата селскостопанска политика и какви са плановете на Брюксел за развитие на селското стопанство.

С него разговаря репортерът на News.bg Диляна Панайотова:

До каква степен европейските зелени политики могат са попречат на развитието на българското земеделие?

Мисля, че има едно отрезвяване в тази насока . То се случва бавно, но все пак го има и все повече представители от различни институции и тук в Европейския парламент разбират, че трябва да се намира баланс. Трябва да има разумен подход. В комисията по земеделски въпроси в Европейския парламент депутатите, които имат трезв и разумен поглед по темата според имат мнозинство. Така че очаквам да няма грешни решения за земеделието в следващите години.

Ще се промени ли плана на Брюксел за ограничаване на животновъдството и замяна с алтернативни протеини, по-просто казано да се храним с протеини от буболечки?

Това все още съществува като план и въобще не трябва да бъде подценяване като възможност. Но ние трябва да се противопоставяме на това. Аз самият съм вземал позиция по този въпрос от трибуната на Европейския парламент. Европейските граждани заслужават качествена храна и българските граждани заслужава да ядат храна, която знаят от къде произлиза, по възможност местна българка храна. Така че ние работим в тази посока. Категорично не приемаме всякакви заместители на качествената храна под странния претекст като това, че тя е замърсяваща. Не мога да приема, че животновъдството е заплаха за екологията, както ни се представя и в мащабите, които ни се представят.

Има известно противоречие сякаш в политиките, които води ЕС. От една страна ще ограничава животновъдството, от друга страна ще се внасят животински продукти от трети страни и ще ядем буболечки. Каква е логиката?

Аз не намирам логика. Здравният разум изисква да имаме продоволствена сигурност. Това е много важно и не бива да го забравяме. Трябва да произвеждаме храната, от която имаме нужда. Разбира се, това не означава, че не трябва да има внос, но голямата аномалия, на която Европейската комисия не може да даде отговор и до ден днешен е как балансира това, че налага много сериозни изисквания върху своите европейски производители, а в същото време отваря широко вратите на общия пазар за внос на продукция от трети страни, която е произвеждана при много по-занижени условия и по-ниски стандарти. А и се опитват да и убедят, че тя е много качествена храна. Вече започнаха да излизат случаи от много държави на проблемна продукция, включително и България не прави изключения. Очакваме тези проблеми да зачестяват, тъй като пазарът е отворен и Комисията не казва как ще балансира тези неща. Затова и протестите на земеделците ще продължават.

В новия програмен период за България по неясни причини се отделят по-малко средства в сравнение с други държави, които са по-малки по територия и население. Какво е вашето обяснение?

Нямам обяснение и затова ще работя активно по тази тема, за да разбера какви критерии са залагани и как се стига до определянето на тези средства. Така или иначе все още Общата селскостопанска политика е в процес на подготовка , сега се работи по нея като процесът ще приключи до края на годината. Сериозната работа все още предстои и ще бъде много интензивна в последните 6 месеца на тази година. Ще си отговорим на много въпроси, но в крайна сметка България трябва максимално да защитава своите интереси на всички възможни нива.

Има ли шанс пак старите членки да надделеят и ние да останем с по-малко средата и да сме отново недоволни?

Този въпрос не е дори до стари и нови членки, тъй като има някои от по-новите членки, които са се справили доста добре . Мога да дам пример с Полша, която много добре защитава своите интереси. Имаме добри примери и от по-новата вълна членки, които много добре успяват да защитят своите интереси. Всичко до голяма степен е в наши ръце.

А от какво има нужда българското земеделие?

Българското земеделие има нужда от нормалност, от здрав разум и да се преустановят всякакви екстравагантни решения като тези да се заменя истинското месо с протеини от насекоми. Имаме нужда от логични решения. Българското земеделие има нужда и от смислени решения на национално ниво, не само на европейско. Голяма част от проблемите, с които се сблъскват българските производители се коренят и се крият на национално ниво и решението е в София и в Министерство на земеделието и храните.