В понеделник френското правителство представи план за ускоряване на намаляването на емисиите на парникови газове, като целта е до 2030 г. те да бъдат намалени с 50 % в сравнение с нивата от 1990 г.
Това сравнява АФП.
Пътната карта, представена от министър-председателя Елизабет Борн, включва подробни данни за намаленията в отделните сектори на икономиката - от транспортната индустрия до домакинствата.
Целите - от ускоряване на прехода към електрически автомобили до преминаване на товарните превози от автомобилен към речен транспорт - имат за цел да приведат амбициите на Франция за намаляване на въглеродното замърсяване в съответствие с целта на ЕС за 2030 г.
Досега Франция е намалила емисиите си с 25 % в сравнение с нивата от 1990 г., което изисква нови големи усилия, за да се постигне новата цел от 50 %.
Центристкото правителство на президента Емануел Макрон се пази да не провокира потребителите със скъпи инициативи, тъй като все още има пресни спомени за увеличението на данъците върху горивата и ограниченията за емисиите на автомобилите през 2018 г., които предизвикаха големи протести.
Така нареченият бунт на "жълтите жилетки" срещу Макрон започна в малки и средни градове и в провинцията, където местните жители смятаха, че са наказани да използват автомобилите си, когато нямат на разположение други форми на транспорт.
"Искаме малко от най-малките (замърсители) и много от най-големите", заяви пред репортери помощник на Борн, което означава, че около половината от усилията ще бъдат за компаниите, една четвърт за домакинствата и една четвърт за местните администрации.
Загрижеността за изменението на климата се издигна в политическия дневен ред през последните 12 месеца, като през миналата година страната преживя най-горещата си година от началото на наблюденията, в резултат на което реките пресъхнаха, посевите изсъхнаха и се стигна до широко разпространен недостиг на вода.
Рекордната за цялата страна зимна суша през януари и февруари също доведе до опасения за запасите от вода през това лято.
Макрон, който призна, че късно е осъзнал мащаба на екологичните проблеми на планетата, обеща да постави изменението на климата в центъра на втория си мандат, който започна през май миналата година.
Той обеща Франция да стане първата голяма държава, която ще се откаже от изкопаемите горива, и даде на Борн допълнителна длъжност за "планиране на екологичния преход".
Но 45-годишният бивш инвестиционен банкер беше подиграван от екологични групи и депутати от Зелените, че действа твърде бавно, и на 11 май той предизвика критики, като призова за "пауза" на законодателството на ЕС в областта на околната среда.
Сред другите развити страни Обединеното кралство има най-амбициозните краткосрочни цели от всички големи икономики, като целта е до 2030 г. емисиите да бъдат 68% под нивата от 1990 г.
Съединените щати са поели ангажимент да намалят парниковите газове с 50-52% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г., докато Германия си е поставила за цел да намали емисиите с 65% спрямо 1990 г.
Научната група на ООН по въпросите на климата заяви, че светът трябва да намали емисиите с 43% през това десетилетие, за да се вмести в предвиденото в Парижкото споразумение ограничение за глобално затопляне от 1,5C.
Китай и Индия са си поставили дългосрочни цели да станат въглеродно неутрални съответно до 2060 г. и 2070 г., но нямат цели за намаляване на емисиите до 2030 г.