Хърватия е вече на крачка от целта: Еврокомисията даде зелена светлина за присъединяването й към ЕС. Съседните й страни обаче още дълго ще трябва да чакат влака за Европа, коментира "Дойче веле".

Икономическите и политическите усилия на Хърватия по пътя на реформите бяха с право възнаградени с оповестяването на бъдещото членство от 2013-та нататък. Хърватия успя, докато другите съседни страни-кандидати още мечтаят. Присъединяването към ЕС е желано и от Сърбия, Босна/Херцеговина, Македония, Косово, Черна гора и Албания.

С изключение на Косово, станало независимо едва през 2008 г., всички те са подписали спогодби за асоцииране и стабилизиране с ЕС, които да подпомогнат страните по пътя им към Европа. Означава ли приемът на Хърватия, че бързо ще последват и другите? За съжаление не. Защото има много признаци, че чакането за югоизточно-европейските страни-кандидати ще се удължи с неизвестно дълъг период.

От една страна причините са в съществуващите в тези страни дефицити. В докладите си за напредъка им ЕС обръща внимание на всички кандидати, че независимостта на правосъдието от политиката не е достатъчна, че корупцията продължава да е сериозен проблем, че клиентелизмът пречи на реформите. Често политическите елити блокират прогреса, защото, както например в Босна/Херцеговина, предпочитат етническото мислене пред конкретните политически стъпки.

В Албания непримиримото съперничество между правителство и опозиция предотвратява напредъка по посока към ЕС. Перспективите за присъединяване на Косово се утежняват от конфликта за признаването на независимостта му от Сърбия. Македонското сближаване с ЕС се подкопава от спора за името с Гърция.

Същевременно обаче това не бива да прикрива, че има и напредък в редица области. Най-пресният пример е със Сърбия, където с предаването на предпологаемия военнопрестъпник Ратко Младич на трибунала в Хага бе направена важна крачка. Шансовете на Белград да започне присъединителни преговори с ЕС са по-добри, отколкото когато и да било преди. Черна гора може до голяма степен да се похвали с липсата на междуетническо напрежение.

Всички страни са напреднали в сферите на икономиката и политиката. При все това може да се окаже трудно тези достижения да бъдат оценени по достойнство от държавите-членки на ЕС. Твърде големи са опасенията, че страните от Западните Балкани могат да създадат още повече проблеми в Евросъюза.

Покрай неразрешения кипърски конфликт Косово би могло да се превърне в следващото дете, създаващо грижи, опасяват се противниците на разширяването. Освен това и сега вече било достатъчно трудно да се прилагат единни принципи в ЕС, което намира израз в дискусията за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство.

Допълнителна сянка върху дискусията хвърля гръцката финансова криза. В често популисткия и емоционален дебат страда и репутацията на съседните на Гърция страни. В тези условия е трудно да бъдат чути привържениците на разширяването, когато с право изтъкват, че перспективата за присъединяване, свързана с поставени условия, стимулира реформите.

Нима Младич щеше днес да е в Хага, ако Сърбия не искаше непременно да стане член на ЕС? Не бива да се забравя и това, че Западните Балкани с техния бурен икономически растеж са икономически интересни за ЕС. И преди всичко, че ЕС е проект за мир. Точно тази роля на миротворец, изпълнявана след Втората световна война от Западна Европа и допринесла за голямата стабилност и за икономическия възход, сега трябва да бъде поета от ЕС и в страните от Западните Балкани.

Само дето е възможно това да трае по-дълго, отколкото смятат хората в Югоизточна Европа. Тази горчива истина трябва да бъде казана сега от политическите елити. Те трябва също така да обяснят на избирателите си, че интеграцията в ЕС не може да замести икономическите реформи. Бъдещата членка на ЕС Хърватия може да помогне на съседите си да извървят този труден път.