Една трета от хората в Обединеното кралство смятат, че някогашните колонии на Великобритания са се замогнали заради това, че са били част от британската империя, което е по-висок дял, отколкото в другите големи колониални сили. Това показва глобално проучване, цитирано от "Гардиън".

Британците също така са по-склонни да казват, че биха искали страната им все още да е империя, отколкото хората във Франция, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Германия или Япония, е установило социологическото проучване на YouGov.

Резултатите бяха разпространени, докато Великобритания се подготвя да намери ново място в международния ред след Брекзит. Резултатите са били интерпретирани от някои анализатори като показващи високи нива на националистическите настроения. Избирателите на Консервативната партия са почти два пъти по-склонни от избирателите на Лейбъристката партия да копнеят по имперска Великобритания, докато подкрепящите Брекзит избиратели са над два пъти повече "за" империята от тези, които подкрепят оставането в Европейския съюз.

Резултатите се определят като "тревожни" от Оку Екпениън, която води кампания Великобритания да издигне нов мемориал на трансатлантическата търговия с роби, която досега не е успяла да привлече подкрепата на правителството. Тя каза, че те повдигат въпроси за британското образование по колониални теми и подчертават склонността на страната към носталгия.

Само Нидерландия изглежда по-горда от своята имперска история от Великобритания. Половината от анкетираните холандци са казали, че това е нещо, което е повече за гордост, отколкото за срам.

Защитниците на империята видяха данните по различен начин. Найджъл Бигар, преподавател по морално и пасторско богословие в Оксфордския университет, изтъква, че фактът, че само малцинство от 32% е казало, че империята е била нещо, с което да се гордееш, означава, че "ако постколониалистите наистина искат да преследват привържениците на империята, те трябва да се занимаят с холандците".

"Публично изказващите се постколониалисти обичат да твърдят, че ние, британците, страдаме от селективна амнезия спрямо Британската империя: помним добрите неща и забравяме лошите", коментира Бигар и допълва: "Но наистина ли повечето британци не знаят за нашето участие в робството през 17-и и 18-и век?... Когато най-големият сегмент (37%) съобщава, че смятат, че "това нито е нещо, с което да се гордеят, нито да се срамуват", това може да означава, че те са напълно наясно с моралната двусмисленост на империята."

Германците, когато са били запитани за тяхната империя в периода между 1871 и 1918 г. (понякога известна като втория райх), е най-малко вероятно да се гордеят с колониалното си минало (само 9 на сто). Белгийците, които преминаха през публична преоценка на поведението на своите предци в страната, сега известна като Демократична република Конго, при управлението на крал Леополд, е най-вероятно да твърдят, че нейните колониални територии са оставени по-бедни след излизането на Белгия оттам. 

"Какво е в съзнанията на тези хора, когато казват, че колониите са по-заможни", пита Екпениън, която е основателка и член на управителния съвет на Memorial 2007, кампания за изграждане на мемориал на робството в Лондон, която е подкрепена от видни чернокожи британци, включително Лени Хенри, Дорийн Лорънс и Линфорд Кристи. "Има носталгия по империята. Великобритания все още вижда себе си като голяма сила. Тревожно е, че 33% смятат, че колонизираните страни са по-заможни", допълва Екпениън.

Тя каза, че големият брой британци с амбивалентни възгледи са я накарали да се "чуди за образованието им", като тя припомни, че в собственото ѝ училище във Великобритания се е учило за "Дейвид Ливингстън и Мери Слесър, които отиват в Калабар (град в Нигерия) и правят добро за диваците в тънещия в невежество континент".

"Има хора, които не признават приноса, който хората с африкански корени са направили за тази страна", изтъкна тя.

Екпениън посочи речта на принц Чарлз по време на посещение в столицата на Гана Акра през 2018 г., в която той се извини за "ужасяващото зверство на търговията с роби". Той каза, че въпреки че Великобритания оглавява движението за премахване на робството, тя има "споделена отговорност да гарантира, че ужасът на робството никога няма да бъде забравен". Тя предположи, че е било необходимо принцът да изнесе тази реч пред британска публика, за да промени нагласите.