Зачеркнати са почти всички възможности, поне в средносрочен план, да бъде намерен общ фронт на антихалифатските среди. Това мнение изрази пред БНР Бойко Маринков от Института по балканистика към БАН. Според него ситуацията добива изключително взривоопасен характер.

Във връзка със сваления от Турция руски самолет Су-24, Маринков коментира, че това е най-тежката криза в руско-турските отношения поне от 40 години насам.

Той отбеляза, че ситуацията се е разиграла след срещата в Анталия на 15 ноември и предстоящата среща на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров в Анкара (бел. ред. Лавров междувременно отмени посещението си в Турция).

Бойко Маринков отбеляза, че ако преди срещата в Анталия и желанието да се намери адекватен отговор на терористичната атака на Халифата е имало някакви надежди, след този удар той смята, че те са зачеркнати.

Маринков припомни, че Турция иска да въвлече НАТО като сухопътна сила в конфликта в Сирия от 2012 г., когато сирийските военновъздушни сили свалиха турския самолет.

Експертът смята, че атентатите от октомври и ноември не са знак, че ислямизмът иска да уплаши Европа, а че я „вика на битка в пустинята“, която да доведе до нов „прилив на енергия към Ислямска държава“.

Той подчерта, че в последното десетилетие Русия и Турция са изградили стратегически взаимоотношения с мащабни параметри - в туризма, енергетиката и взаимната търговия.

Бойко Маринков смята още, че съществува „странна взаимовръзка“ между украинската криза и тази в Сирия. Според него взривяването на далекопроводите към Крим ще предизвика реакции от руската страна.