Руски сили наскоро проникнаха в украинските отбранителни позиции в две гранични населени места в Днепропетровска област, но не са установили трайни позиции в района.
На 27 август говорителят на украинския Генерален щаб и украинската група сили "Днепър" полковник Виктор Трегубов съобщи, че украинските сили са спрели руското настъпление в Запорожко (на 3,75 километра от административната граница между Донецка и Днепропетровска област) и Новогеоргиевка (на 730 метра от административната граница между Донецка и Днепропетровска област), но че руските сили действат и в двете населени места и все още не са закрепили позиции.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
ISW оцени през ноември 2024 г., че руското военно командване вероятно ще напредне в Днепропетровска област, за да пресече украинските наземни комуникационни линии, които поддържат украинските позиции в Донецка област, и да се опита да обгради тези позиции.
Руските сили може също да се опитват да напреднат в Днепропетровска област, за да създадат условия за по-нататъшни операции в региона.
Руските сили използват тактики в Днепропетровска област подобни на тези, които използваха близо до Добропиле (северозападно от Покровск) в началото на август 2025 г. Те действат в малки групи от по петима военнослужещи, които се инфилтрират зад украинските линии, чакат и се натрупват, а след това атакуват едновременно в различни посоки.
Такива тактики изглеждат уязвими и за добре организирани украински контраатаки.
Изглежда, че Кремъл възобновява кампанията си за удари с дронове и ракети, насочени към енергийната инфраструктура на Украйна преди зимата на 2025 г., вероятно в опит да попречи Украйна да се противопостави на руската агресия. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли 95 дрона тип "Шахед" и примамки от посоките на градовете Курск и Орел; Милерово, Ростовска област; Приморско-Ахтарск, Краснодарски край; и са окупирали нос Чауда, Крим, в нощта на 26 срещу 27 август.
Украинските военновъздушни сили съобщиха, че украинските сили са свалили 74 дрона над Северна, Южна и Източна Украйна и че 21 дрона са ударили девет места. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че руските удари са причинили прекъсвания на електрозахранването в Полтавска, Сумска и Черниговска области, оставяйки над 100 000 домакинства без електричество.
Украинското министерство на енергетиката заяви, че руските удари са повредили критична електрическа подстанция в град Суми и съоръжения на газопреносната инфраструктура в Полтавска област.
Министерството на енергетиката добави, че украинските власти смятат ударите за продължение на руската кампания за унищожаване на украинската енергийна инфраструктура в навечерието на отоплителния сезон. Украински официални лица заявиха, че руските удари са обезвредили и водоснабдителните предприятия в град Суми и са повредили електрическа подстанция в Новгород-Северски, Черниговска област; училище в Харковска област и жилищен блок в град Херсон.
Най-голямата частна енергийна компания в Украйна, ДТЕК, съобщи, че руски удар на 26 август е унищожил завода за обогатяване на въглищав Донецка област, който подготвя въглища за отопление.
Кремъл се опитва да подкопае съвместните усилия на САЩ и Европа за определяне на подходящи гаранции за сигурност за Украйна, като изглежда изисква Русия и Съединените щати да обсъдят тези въпроси насаме. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 27 август, че Кремъл не желае публично да обсъжда въпроса за западните гаранции за сигурност за Украйна и нарече подобни публични дискусии "безполезни".
Песков също така заяви, че Русия има "негативно отношение" към европейските предложения за гаранции за сигурност за Украйна и че Русия ще възприеме разполагането на европейски сили в следвоенна Украйна като разширяване на присъствието на НАТО.
Изявлението на Песков вероятно е в отговор на публикацията на Financial Times (FT) от 26 август, че Съединените щати са готови да предоставят поддържащи активи на водена от Европа групировка сили като част от следвоенните гаранции за сигурност за Украйна.
Отхвърлянето от страна на Песков на западните предложения за гаранции за сигурност и усилията му да дискредитира публичните дискусии по тези предложения вероятно са част от усилията на Кремъл да поиска Русия да има вето върху всякакви западни гаранции за сигурност за Украйна и да отстрани европейските партньори на Украйна от предоставянето на стабилни гаранции за сигурност на Украйна като част от споразумение за прекратяване на конфликта.
Кремъл сигнализира, че руският президент Владимир Путин все още не желае да се срещне безусловно с украинския президент Володимир Зеленски. Песков повтори повтарящото се извинение на Кремъл, че всякакви контакти между Русия и Украйна на високо или висше ниво изискват обширна подготовка, но че ръководителите на руските и украинските преговорни групи остават в контакт.
Песков добави, че Русия и Украйна не са насрочили следващия кръг от преговори между своите преговорни групи. Песков се опита да прехвърли вината върху Украйна за нежеланието на Кремъл да организира двустранна среща между Путин и Зеленски, като заяви, че разрешаването на войната изисква "реципрочност от Киев".
Азербайджанският президент Илхам Алиев потвърди продължаващата подкрепа на Азербайджан за териториалния суверенитет на Украйна и осъди Съветската червена армия за "нахлуването и окупацията" на Азербайджан през 1920 г. - което допълнително изостри и без това влошаващите се руско-азербайджански отношения. Алиев заяви в интервю за саудитския държавен медиен портал "Ал Арабия", публикувано на 27 август, че "руската армия е нахлула в Азербайджан и е окупирала страната" през 1920 г.
Алиев заяви, че Азербайджан е "създал своя собствена държава, но болшевиките са му я отнели". Алиев също така определи войната на Русия срещу Украйна като "нахлуване" и повтори, че Азербайджан подкрепя териториалната цялост на Украйна от началото на пълномащабното нахлуване.
Алиев припомни "скорошното охлаждане" на руско-азербайджанските отношения, заявявайки, че Азербайджан "никога няма да толерира" никаква "агресия или неуважение". Алиев заяви, че свалянето на самолета на "Азербайджанските авиолинии" от Русия през декември 2024 г. и реакцията на Кремъл "предизвикват голямо разочарование и недоволство" в Азербайджан. Руско-азербайджанските отношения се влошават, откакто руска система за противовъздушна отбрана свали полет 8243 на Azerbaijan Airlines над Република Чечня през декември 2024 г., причинявайки катастрофата на самолета в Казахстан.
Алиев публично отхвърли опитите на Кремъл да прикрие ролята на Русия в дните след инцидента.
Руско-азербайджанските отношения продължиха да се влошават през юни и юли 2025 г. заради дребномащабни инциденти, от които Алиев се възползва, за да повтори исканията си Русия да поеме отговорност за самолетната катастрофа.
Руските сили извършиха удар с дрон "Шахед" срещу украинската газокомпресорна станция в Одеска област, която транспортира азербайджански газ, през нощта на 5 срещу 6 август и удариха нефтобаза на Държавната петролна компания на Азербайджанската република в град Одеса през нощта на 7 срещу 8 август.
USD
CHF
EUR
GBP
