Парламентът на Киргизстан гласува за разпускане на законодателния орган и провеждане на предсрочни избори, съобщава Ройтерс. Вотът ще се проведе на 30 ноември. За януари 2027 г. пък са насрочени президентските избори.

Законодателите твърдят, че предсрочните избори са необходими, защото провеждането на президентски и парламентарни избори близо един до друг би поставило тежка финансова и организационна тежест върху Киргизстан, сравнително бедна страна, чиято икономика традиционно разчита на парични преводи, спечелени от мигранти, работещи в Русия.

Парламентът вече е доминиран от партии, лоялни на президента Садир Джапаров, който дойде на власт през 2020 г. на фона на протести срещу предполагаемо фалшифицирани избори.

Киргизстан дълго време се смяташе за най-демократичната от бившите съветски републики в Централна Азия с най-свободните медии в региона. Откакто дойде на власт обаче, Джапаров предприе стъпки за консолидиране на контрола, като приведе политиката на страната в съответствие с по-авторитарните съседи. Независими медии бяха затворени, журналисти пратени в затвора, а администрацията на Джапаров наложи всеобхватен контрол върху интернет.

Преобладаващо мюсюлманският Киргизстан предлага известна дипломатическа подкрепа на Русия, която управлява военни бази в страната, от началото на войната в Украйна. Киргизстан предизвика гнева на някои западни страни, включително САЩ и Обединеното кралство, които санкционираха киргизстанските банки, обвинявани в улесняване на нарушаването на руските санкции.

Киргизстан въведе по-строг правителствен контрол върху медиите

Киргизстан въведе по-строг правителствен контрол върху медиите

Всички медии са длъжнида се регистрират пред властите, а чуждестранната собственост е ограничена