Кремъл поддържа връзки с руски мафиотски структури в Европа, на които възлага най-различни задачи: от кибератаки до поръчкови убийства, твърди британският експерт за Русия Марк Галеоти, цитиран от Дойче веле.

Безпрецедентният шпионски скандал между Русия и САЩ, избухнал през лятото на 2010 година, приключи с екстрадирането на десетима руски агенти и размяната им срещу четирима руснаци, осъдени за шпионаж в полза на Запада. 11-ият член на руската шпионска мрежа Кристофър Метсос изчезва безследно, след като е арестуван в Кипър и впоследствие освободен под гаранция. "Потъването" на Метсос е по всяка вероятност дело на действащи в Европа руски престъпни групировки, които навярно са прехвърлили Метсос тайно в Русия. Това становище споделят няколко офицери от американските тайни служби, с които е разговарял британският експерт по въпросите на международната престъпност Марк Галеоти.


"Най-голямата банда е държавата"

Галеоти е убеден в тясното взаимодействие между руските криминални структури в Европа и тайните служби на Русия - СВР (външното разузнаване), ГРУ (главното разузнавателно управление на генералния щаб) и ФСБ (вътрешното разузнаване).

"Руската държава е криминализирана в най-висока степен, а преплитането между организираната престъпност и политическата върхушка води дотам, че режимът използва услугите на престъпници като инструмент за прокарване на своите интереси", четем в изследване на Марк Галеоти, подготвено за Европейския съвет по международни отношения (ECFR).

В интервю за Дойче веле експертът казва, че тесните връзки между организираната престъпност, политиката, бизнеса и тайните служби са възникнали още през 1990-те години. С идването на Путин на власт тези връзки се запазват, но се променя структурата им: властта започва да използва организираната престъпност за постигане на собствените си цели. "Бандитите можеха да си останат бандити, без да се страхуват от систематично преследване. Стига да се съобразяват с факта, че най-голямата банда е държавата", четем в изследването на Марк Галеоти, който понастоящем работи в Института за международни отношения в Прага. "След рязкото влошаване на отношенията между Москва и Европа през 2014 година, руските власти разшириха дейността на тайните служби и същевременно започнаха да търсят допълнитени инструменти за прокарване на своята политика. И един от тези инструменти е именно организираната престъпност", казва Марк Галеоти.

Руските власти използват престъпните групировки за най-различни цели: за кибератаки, за укрепване на политическото влияние на Кремъл, за нелегално прекарване през границите на стоки и хора, както в случая с Метсос, и дори за поръчкови убийства, четем още в изследването на Галеоти.

Британският експерт е изготвил изследването си въз основа на поверителни разговори със сътрудници на западните тайни служби, както и с членове на организирани престъпни групировки в Европа и в Русия. По думите му, това не са някакви улични банди - в повечето случаи руската мафия е партньор, посредник и помагач на други престъпни групировки. Една трета от хероина, който се пласира в Европа, твърди Галеоти, се доставя именно от руската мафиотска мрежа. Нейните престъпни групировки се концентрират предимно в градове и региони с големи рускоезични общности - например в Южна Испания, Гърция и Латвия, както и в големи метрополии като Берлин.


"Няма никакво съмнение"

До подобни заключения стига и Валтер Кегьо, експерт за Русия от стокхолмския Институт по сигурността. Според Кегьо, руската мафия в Европа предпочита да бъде в сянка, но същевременно има голямо влияние не само в престъпния свят, но и в политиката. "Няма никакво съмнение, че висши чиновници в Кремъл използват мафията за постигането на определени цели", казва Кегьо в интервю за Дойче веле.

А Марк Галеоти добавя, че Кремъл е намерил начин как да прикрива връзките си с мафията. "Обикновено Кремъл прибягва до помощта на такива групировки, които по един или друг начин са силно свързани с Русия - имат там близки, да речем, или пък са зависими от транзита на стоки през руска територия. А това от своя страна позволява на Кремъл да им оказва натиск. И когато се обърне към тях с някоя молба, те просто не могат да откажат", посочва британският експерт.