Лех Валенса, харизматичният лидер на полския профсъюз „Солидарност” през 1980-те години, разкри подробности за връзките си по време на комунистическия режим с неговите тайни служби, посочвайки, че той избрал да „говори и обсъжда” с комунистическите власти като част от своята синдикална дейност.

Ала в интервю за британския в. „Гардиън” той категорично отрекъл появилите се наскоро твърдения, че е бил платен информатори и доносник.

„Аз не бях агент на службите за сигурност”, твърди 72-годишният Валенса, давайки интервю в родния си град Гданск в Северна Полша. „Аз не съм шпионирал никого през живота си. Не съм вземал никакви пари. Ще докажа всичко. Наех адвокати”, разкрил той.

Валенса, който спечели Нобеловата награда за мир през 1983 г. и беше президент на Полша в периода между 1990 и 1995 г., говори публично за първи път, откакто се появиха твърденията, докато беше на посещение във Венецуела.

През миналия месец разследващи от Института за национална памет на Полша показаха документи пред журналисти, иззети от дома на последния вътрешен министър на комунистическа Полша, покойния генерал Чеслав Кишчак, включително писмо от 1970 г., подписано с псевдонима на Валенса от службите – „Болек”. В писмото „Болек” поема задължението да предоставя инфромация. От държавния институт показаха също и разписки за платени пари.

Твърденията не са нови. Те бяха върнати към живот като част от продължаващата чистка, провеждана от Ярослав Качински, лидер на управляващата партия „Право и справедливост”, срещу политически противници, опозиционно настроени журналисти, срещу съдебната система и хора, които в миналото са били свързани с комунистическия режим.

Действията на правителството да отслаби върховния съд в Полша, а именно – Конституционния съд, бяха категорично осъдени на международно ниво.

Атаката срещу Валенса разтревожи и разгневи много поляци. Скорошните протести срещу правителството се превърнаха в демонстрации в негова защита.

Той заявил пред „Гардиън”, че през 1970-те години е бил в контакт с комунистическите тайни служби като част от синдикалната си дейност. „По това време имах две възможности, между които да избера. Едната беше да не говоря, да не се опитвам да решавам каквото и да било и да игнорирам тайните служби. Вторият път, който аз избрах, беше да говоря, обсъждам, убеждавам и да водя по пътя към победата", коментирал той.  

„Ако трябва да повторя живота си, не бих променил абсолютно нищо”, отсякъл Валенса.

Той твърди, че неговите контакти с тайните комунистически служби през 1970-те са имали за цел да „пазя смелите хора, да успокоявам „лудите глави” (в „Солидарност”) и да създам екип, който в края на краищата да разгроми (комунистическата) партията. Исках да разбера какви хора бяха в тайните служби; защо действаха срещу Полша; защо искаха да отнемат свободата на хората.”

Запитан кой е бил „Болек”, Валенса отвърнал: „Доколкото мога да кажа, Болек е телефонно кодово име за свръзка. Научих за Болек от материалите в службите, събирани срещу мен. И сега чувам, че Валенса бил Болек. Показаният документ от Института за национална памет е очевидно фалшив.”