Няколко дни след посещението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу във Вашингтон през ноември Стивън Кук, експерт по Турция в Съвета за външна политика, публикува статия озаглавена "Защо ми омръзна от Турция", като така започва края на бурна година за Турция в Съединените щати, пише в своя статия "Катимерини".

Консенсусът на Вашингтон за Турция започва сериозно да се пропуква през последните две години на президентството на Барак Обама, особено по отношение различията в борбата срещу ДАЕЩ (Ислямска държава) в Сирия. Вашингтон и Анкара имат противоречия, които получават широко обществено внимание. В допълнение са и американските реакции срещу репресиите на Турция срещу протестиращите в "Гези Парк" и пресата, продължаващата враждебност към Армения, Кипър, Гърция и Израел, и последствията от провала турския преврат от 2016 г. Турция бързо изгуби статута си на "златно дете". Промяната във възприятията за Турция вероятно е най-добре представена в интервю на президента Обама с Джефри Голдбърг "Доктрината Обама". Голдбърг отбелязва първоначалната вяра на Обама към Реджеп Ердоган, а в края на мандата си, Обама го смята за "неуспешен и авторитарен, който отказва да използва огромната си армия, за да донесе стабилност в Сирия".

Режимът на Ердоган, който може би се опитва да пренастрои, но и със сигурност да спре засилващото се сътрудничество между САЩ и кюрдите в Сирия, започна агресивно да комуникира и с администрация на Доналд Тръмп, включително и подкупването на съветника по националната сигурност Майкъл Флин , за да организира отвличането на Гюлен от САЩ.

Фокусът на Турция върху Гюлен е може би най-големият грях в очите на администрацията на Тръмп: арестът и продължителното задържане на пастор Андрю Брансън. Ситуацията се влоши, когато Ердоган се оттегли от обещанието си към Тръмп да освободи Брансън. Президентът на САЩ започна остро да критикува Турция, администрацията наложи санкции на турски официални лица и Конгресът положи усилия да обвърже продажбата на оръжия с освобождаването на Брансън.

Делото "Брансън" постави акцент върху практиката на Турция за дипломация със заложници. Айкан Ердемир, старши сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите и бивш член на турския парламент, счита случая "Брансън" за крайна точка. "След неуспешния опит за преврат в Турция през юли 2016 г. Ердоган преследва безразсъдната политика да вземе 50 западни граждани като заложници, за да получи отстъпки от своите съюзници в НАТО", коментира Ердемир. "Арестът на американски пастор Андрю Брансън и задържането без обвинение в продължение на 17 месеца и обвинения в шпионаж, тероризъм и заговор за преврат, накрая привлякоха вниманието към дипломацията със заложници на Ердоган. Налагането на санкциите Магнитски срещу двама турски министри през август 2018 г., първите такива срещу служители на съюзник в НАТО, е знак за нарастващото разделение, което случаят Брансън предизвиква между Вашингтон и Анкара. Тактиките на мошеничество на Ердоган не само отдалечават Турция от трансатлантическия съюз и неговите ценности, но и подхранват скептицизма за Турция от двете страни на Конгреса на САЩ. Това ще отнеме години на бъдещите турски правителства, ако не и десетилетия, за да се отстранят щетите от антизападната политика на Ердоган".

Щетите са очевидни, критиката срещу Турция бяха спорадични - всяка година около отбелязването на арменския геноцид или инвазията в Кипър - сега са постоянни. Американското правителство изостави навика си да оправя проблемите си с Турция тихомълком и тайно и сега прибягва до доста по-пряма, безкомпромисна и понякога сурова реторика. Коалициите, които лобират Вашингтон да държи Турция отговорна, инициативи като #NoJetsForTurkey, започната от Гръцкия американски лидерски съвет, Арменския национален комитет на Америка в защита на християните и по-късно разширена, за да включи произраелската общност, са разпростират повече от всякога и този път има сериозни последици за Турция.

Близките отношения на Турция в сферата на сигурността с Вашингтон са изложени на риск. По време на делото "Брансън", членовете на Конгреса се опитаха да обвържат трансфера на самолети F-35 в Турция, с условието за освобождаване на пастора. През изминалото лято Конгресът е предложил няколко законодателни акта, които ограничават и биха могли евентуално да премахнат шансовете на Турция да финализира придобиването на F-35, особено ако се закупи руската ракетна система S-400. В нова статия на Кук ("Нито приятел, нито враг: бъдещето на отношенията между САЩ и Турция"), Съветът по външни отношения препоръчва "Съединените щати да прекратят сътрудничеството си с Турция по програмата F-35". Откритото подкопаване на американските интереси и политики не могат да продължат да не се проверяват, докато Турция се радва на "предимствата на най-напредналите военни самолети на Америка". Една последна дилема - участието на Турция в производствения процес на F-35 и невъзможността за изгонването й от програмата - е преодоляна, когато заместник-министърът на външните работи на САЩ заяви, че няма да има "сериозно въздействие" върху индустриалната база за F-35, ако Турция бъде отстранена от програмата. Анкара ще трябва да промени курса си, ако иска тези самолети.

Така че, наистина ли на САЩ им омръзна от Турция? Кук се съмнява, дали има нова конвенционална мъдрост във Вашингтон. "Има консенсус и няма консенсус в един и същ момент", отбелязва Кук, който значително променя възгледите си за Турция през последните няколко години. "Изчезнаха дните, когато повечето хора смятаха Турция за надежден съюзник, но във Вашингтон изглеждат доста хора - най-вече в бюрокрацията - искат да "спасят" отношенията. Това означава, че бюрокрацията е разделена по въпроса, но хората, които са склонни да пренебрегват неприемливото поведение на Турция в служба на някакво амбициозно бъдещо сътрудничество, изглежда водят". Ситуацията може и да се обръща, но все още предстои доста дълъг път преди Вашингтон да приеме нова политика за Турция.