Планът на Фон дер Лайен за "стената на дронове" се сблъсква с реалността на ЕС

Идеята на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за т.нар. "стена от дронове" срещу нарастващата руска заплаха предизвиква разногласия между страните членки, още преди проектът да започне, пише "Политико".

Фон дер Лайен представи концепцията за мрежа от радари и системи за прихващане в речта си за състоянието на Съюза през септември, аргументирайки се с инциденти с руски безпилотни апарати над Полша, Румъния и Северна Европа.

За балтийските страни и Полша това звучи като разумен отговор на нарастваща извънредна ситуация. Но страните, по-отдалечени от Русия, откриват пропуски в идеята, притеснявайки се за нейната осъществимост и цена, как се вписва във военните планове на ЕС и НАТО и дали не е опит за заграбване на власт от страна на Брюксел върху националната отбранителна политика.

"Дроновете и антидроните са приоритет", отбеляза френският президент Еманюел Макрон пред репортери в четвъртък. "Но трябва да сме наясно: Няма перфектна стена за Европа, говорим за граница от 3000 километра, мислите ли, че е напълно осъществимо? Отговорът е "не"."

Макрон не харесва идеята на ЕС за стена от дронове

Според френският президент, Европа трябва да се сдобие с усъвършенствани системи за ранно предупреждение и ПВО

Комисарят по отбраната Андрюс Кубилюс, бивш литовски премиер, се хвърли в негова защита. Той заяви, че първоначалният план за противодействие на дронове, покриващи Полша и Балтийските страни, ще струва около 1 милиард евро и че изграждането на капацитет за откриване може да стане за по-малко от година.

Той обаче призна, че определението му като "стена" може да даде погрешна представа. "Това няма да е нова линия Мажино", каза той, визирайки френските отбранителни укрепления, които Германия успешно заобиколи през Втората световна война.

Съществуват и опасения, че Комисията може да е прекалено обещаваща.

"Надявам се никой да не гледа на стената от дронове като на лесно решение на нашите проблеми с отбраната", каза Хана Нойман, евродепутат от германската група на Зелените и член на Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент. "Стената от дронове няма да ни защити от кибератаки, нито ще ни помогне с противовъздушната отбрана, производството на боеприпаси или по-дълбоките проблеми около структурите за вземане на решения и правилата за взаимодействие."

Различията са особено проблематични, защото Брюксел, заедно с държавите на фронтовата линия, искат да използват пари от ЕС, за да помогнат за финансирането на стената от дронове; за да се случи това, всички столици на ЕС трябва да се съгласят.

Нежеланието на южните страни - Джорджия Мелони от Италия и Кириакос Мицотакис от Гърция заявиха по време на срещата на лидерите на ЕС в Копенхаген тази седмица, че европейските отбранителни проекти трябва да са от полза за целия блок, а не само за източния му фланг - предизвика призиви за "солидарност" от засегнатите държави.

"Проявихме солидарност през последните две десетилетия, например по отношение на Ковид, икономиката, миграцията. Сега е моментът да покажем солидарност и в сигурността", заяви финландският премиер Петери Орпо пред "Политико" .

Финландия иска ЕС да е отбранителна сила, а не просто търговски блок

ЕС трябва да поеме безпрецедентни правомощия, за да се защити от нарастващите заплахи от Русия, заяви финландският премиер

Това несъгласие беше напълно видимо в Копенхаген, както публично, така и зад закрити врати. В залата германският канцлер Фридрих Мерц разкритикува плана с думи, които един дипломат, запознат с дискусията, определи като "много сурови".

Въпреки споровете относно размера - както и името - на стената от дронове, няма голям спор относно това, че Европа трябва да подобри способността си да отблъсква руски дронове. Блокът не разполага с технология за лесно засичане на безпилотни летателни апарати, а когато самолети на НАТО свалиха три руски дрона над Полша миналия месец, те използваха ракети на стойност няколко милиона долара, за да свалят руски "гербери", струващи около 10 000 долара всеки.

Въпреки че в Копенхаген имаше възражения, в крайна сметка лидерите на ЕС приеха предложенията на Комисията за отбрана, включително стената от дронове, което означава, че се очаква тя да бъде осъществена под някаква форма. Подробности за сроковете, разходите и възможностите обаче все още не са уточнени.

Мерц: Европа "не е във война, но вече не е и в мир" с Русия

Войната на Русия е "война срещу нашата демокрация и война срещу нашата свобода", каза германският канцлер

В сряда премиерът на Дания Мете Фредериксен говори за "европейска мрежа от мерки срещу дронове". Когато журналист я попита защо не е използвала термина "стена от дронове", тя отговори: "Не ме интересува името, стига да работи."

Засилването на усилията срещу дронове има смисъл в момент, когато Русия проучва отбраната на НАТО. Мерките обаче не са панацея - особено ако конфронтацията с Москва се доближи до пълномащабна война.

Държавите на фронтовата линия не си правят илюзии, че само стена от дронове ще бъде достатъчна, за да предотврати руска атака. Но те твърдят, че трябва да се направи нещо, за да се възпре Москва.

"Разбира се, ние сме реалисти... не очакваме например стена от дронове на нашата граница, която ще елиминира всякакви заплахи на 100 процента", каза полският премиер Доналд Туск. "Ако някой търси 100 процента гаранции за сигурност, няма да намери нищо. Ние, като НАТО, като Европа, трябва да търсим методи, които максимизират нашата сигурност."

Шефът на Райънер иска сваляне на дроновете около летища и не вярва на евролидерите

Той изрази скептицизъм относно плановете на европейските лидери за стена от дронове и тяхната надеждност