Почина бившият британски премиер Маргарет Тачър, съобщиха световни агенции.

"Желязната лейди" е починала от удар тази сутрин на 87 години, съобщи говорителят на бившия британски министър-председател Лорд Бел.

Тачър почина понеделник сутринта, изтъкна Лорд Бел, говорител на семейството.

„Мисля, че тя ще бъде запомнена като един от най-великите премиери на тази страна, която е имала", подчерта Бел, допълвайки: „Сигурен съм, че ще бъде запомнена в контекста на велик човек като Уинстън Чърчил. Тя направи истинска разлика в начина, по който ние живеем живота си" заключи той.

„Днес е наистина тъжен ден за нашата страна. Ние изгубихме велик премиер, велик лидер, велик британец. Като първа жена министър-председател Маргарет Тачър успя да докаже преди всички, които не вярваха в нея и истината относно Маргарет Тачер е, че тя не само води нашата страна, тя спаси нашата страна. Вярвам, че ще бъде запомнена като най-великият британски премиер в мирно време", каза британският премиер Дейвид Камерън във връзка със смъртта й.

„Днес повечето от нас трябва да мислят за нейното семейство. Изгубихме велик човек в нашия публичен живот, но те изгубиха многообичана майка и баба и ние трябва да мислим за тях днес", изтъкна той и добави, че тя е оставила наследство, от което хората ще се учат и възползват десетилетия, вероятно и столетия.

Скай Нюз съобщава, че британският премиер е прекъснал европейската си обиколка заради смъртта на Тачър. Той в момента е в Мадрид, но ще отложи визитата си в Париж и Берлин.

Кралицата на Великобритания обяви, че е „тъжна" от новината и ще изпрати своите съболезнования до семейството й, обявиха от Бъкингамския дворец.

От "Даунинг стрийт" обявиха, че ще се проведе "траурна церемония с военни почести в Катедралата "Сейнт Пол". Знамената на „Даунинг стрийт" и британския парламент са свалени наполовина заради смъртта на бившия премиер. Няма да се проведе държавно погребение, но ще бъде със същия статут както при лейди Даяна.

Външният министър на Великобритания Уилям Хейг писа в „Туитър": „Тя промени нашата страна завинаги и всички ние й дължим толкова много. Малцина са тези, които могат да се сравнят с наследството, което остави. Почивай в мир Маргарет".

Маргарет Тачър беше същинска фурия и политически феномен, заяви бившият британски премиер Джон Мейджър.

"Маргарет Тачър бе борец за свобода и демокрация в Централна и Източна Европа, където изглеждаха недостижими и съветската тирания бе невъзможна да се разклати", каза британският министър за Европа Дейвид Лидингтън.

"Светът изгуби велик борец за свобода и независимост...САЩ изгубиха истински приятел", писа американският президент Барак Обама.

Бившият Държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър каза за БиБиСи, че Тачър е била „велик лидер" и „добър приятел на САЩ". По думите му той я възприемал като „приятна личност, която обаче яростно защитава своите виждания".

Бившият премиер на Лейбъристите Тони Блеър заяви, че Тачър е била „внушителна политическа фигура". „Много малко лидери могат да променят не само политическата карта на тяхната страна, но и света", добави той.

Бившият съветски лидер Михаил Горбачов заяви, че бившият британски премиер е бил велик политик, който ще остане в историята.

Баронеса Тачър използва фраза по адрес на Горбачов, която остана в историята, наричайки го лидер, с който „Запада може да прави бизнес".

Маргарет Тачър (Маргарет Хилда Тачър или Баронеса Тачър от Кестевен) е първата жена премиер на Обединеното кралство. Тя заема позицията от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г. Лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си.

Още преди да дойде на власт, тя е наричана "Желязната лейди" в съветската пропаганда - прозвище, останало до днес, което е изковано от вестник "Красная звезда", орган на съветското министерство на отбраната след остра нейна реч по адрес на СССР.

Носител е на титлата „Орден на жартиера".

Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, Англия. Завършва химия в Оксфорд, където през 1946 г. оглавява студентската "Оксфорска асоциация на консерваторите".

През 1951 г. се омъжва за Денис Тачър, а две години по-късно младото семейство се сдобива с близнаци - Каръл и Марк. Тя е кандидат за депутат още от 1951 г., но в Камарата на представителите Тачър влиза осем години по-късно.

През 1970 г. става министър на образованието в кабинета на Едуард Хийт, а през 1975 поема неговото място начело на Консервативната партия.

През 1976 г. получава прозвището "Желязната лейди".

На 4 май 1979 г. влиза триумфално на "Даунинг стрийт" №10. Веднага предприема реформи в икономиката, но си навлича отявлени критици заради покачване на инфлацията и безработните места.

По време на управлението й избухва войната за Фолклендските острови през 1982 г. Тя започва след като Аржентина окупира островите в южната част на Атлантическия океан, които са британско владение.

Британският успех в конфликта вдига рейтинга на оглавяваната от Тачър Консервативна партия и носи победа на изборите през 1983 г. По време на втория си мандат като министър-председател, Тачър влиза в остър конфликт с профсъюзите, чието влияние в обществото се опитва да ограничи.  Те отговарят със стачки, които определено целят да я дискредитират и унищожат политически.

На 12 октомври 1984 г.  Тачър се разминава на косъм със смъртта, след като бомба избухва в Гранд хотела в Брайтън, където се провежда конгреса на консерваторите. Петима от нейните съпартийци обаче загиват в организирания от ИРА атентат.

По време на управлението си Тачър обявява денационализацията на големи предприятия, превръщайки приватизацията в едва ли не синоним на Тачъризма.

Със спечелените през 1987 избори тя записва на своя сметка два нови рекорда. Тя е най-дълго останалият на премиерското кресло политик след Робърт Дженкинсън - Лорд Ливърпул (1812 - 1827) и първата, от Лорд Палмърстън в средата на XIX насам, която печели три мандата последователно.

Във външната политика Тачър винаги е била в близки отношения със САЩ и президентството на Роналд Рейгън. По отношение на Европейската общност тя твърдо се противопоставяше на интеграционните процеси и обединението от федерален тип.
В края на 80-те години на XX век британското общество оттегля подкрепата си от нея заради европейските финансови въпроси, предприетите от нея реформи и най-вече системата на местните данъци.

През ноември 1990 г., след като за малко не успява да победи на първия тур от изборите за лидер на консерваторите, Тачър завявява, че няма да участва на балотажа, тъй като това би поставило под въпрос единството на партията и шансовете й за успех на изборите.

Две години след като напуска "Даунинг Стрийт", лейди Тачър получава благородническа титла и става баронеса, което и отрежда място в Камарата на лордовете.

В края на 90-те години оглавява един от най-старите колежи в Северна Америка - "Колидж ъф Уилям анд Мери", основан през 1693 г.

През последните години здравословното състояние на Тачър силно се влошава.