Почина Владимир Жириновски, руски политик, несменяем лидер на Либерално-демократическата партия на Русия, депутат на Държавната дума на Руската федерация във всичките осем състава, предава ТАСС. Той имаше навършени 75 години.

На 9 февруари 2022 г. стана известно, че Владимир Жириновски е бил хоспитализиран няколко дни по-рано в Централната клинична болница (ЦКБ) в Москва в тежко състояние поради инфекция, причинена от коронавируса. Преди това политикът беше ваксиниран срещу COVID-19 осем пъти. Той съобщи за последната си ваксина на 20 декември 2021 г.

Владимир Волфович Жириновски е роден на 25 април 1946 г. в Алма-Ата, Казахска ССР (днес Алмати, Република Казахстан). Той е най-малкото (шесто) дете в семейството.

Майка - Александра Павловна, родом от Мордовия, се премества в Алма-Ата през 40-те години на миналия век със съпруга си и пет деца. Първият й съпруг Андрей Василиевич Жириновски служи в НКВД, след това работи като началник на горското стопанство на пътя Туркестан-Сибир. През 1944 г. умира от туберкулоза.

Бащата на Владимир Жириновски - Волф Исаакович Айделщайн, родом от Западна Украйна (по това време - територията на Полша), е депортиран в Казахстан в началото на Втората световна война, където работи по Транссибирската железница. През 1945 г. се жени за Александра Жириновская, но година по-късно, веднага след раждането на сина му, е заточен в Полша, след което заживява в Израел.

През 1970 г. Владимир Жириновски завършва с отличие Историко-филологическия факултет на Института за източни езици (от 1972 г. - Института на азиатските и африканските страни) в Московския държавен университет. "М. В. Ломоносов", специалност "Турция и турски език". През 1965-1967 г. учи по същото време в Университета по марксизъм-ленинизъм. През 1977 г. завършва с отличие вечерния отдел на Юридическия факултет на Московския държавен университет "М. В. Ломоносов".

Доктор на философските науки. На 24 април 1998 г. в Московския държавен университет защитава дисертация на тема "Миналото, настоящето и бъдещето на руската нация (Руски въпрос: социално-философски анализ)" и получава титлата професор.

Началото на трудово-политическата дейност

Според Владимир Жириновски той започва да се занимава с политическа дейност в студентските си години. През 1967 г. той изпраща писмо до Леонид Брежнев, генерален секретар на ЦК на КПСС, с предложение за реформи "в областта на образованието, селското стопанство и градското управление". В резултат на това той бива поканен "на разговор" в Московския градски комитет на КПСС, където са му заявили, че предложенията му са нереалистични.

През 1969 г. работи в Иран и Турция във външнотърговските сдружения "Тяжпромекспорт" и "Нефтехимпромекспорт" към Държавния комитет за външноикономически връзки на СССР. През същата година той става преводач при строителството на петролна рафинерия в град Искендерун (Турция). В Турция той бива арестуван и изгонен от страната. Според самия Владимир Жириновски причината за ареста е съветска значка, подарена на местен жител.

През 1970-1972 г. служи в Съветската армия, в политическия отдел на щаба на Закавказкия военен окръг (Тбилиси, Грузия).

От 1975 до 1983 г. работи като консултант, старши консултант на отдел "Европа" на Външно-правната колегия на Министерството на правосъдието на СССР (колегията се занимава със спорове между съветски и чужди граждани, включително наследствени и бракоразводни производства). Специализирана в наследствено право.

Владее английски, френски, немски и турски език.

Политическа дейност

През 1988 г. участва в учредителния конгрес на Демократическия съюз. Избран е за член на управителния съвет на Дружеството за еврейска култура.

На 13 декември 1989 г. Владимир Жириновски участва в заседание на инициативната група за създаване на Либерално-демократическата партия на Съветския съюз (ЛДПСС). Програмата за политическа организация се основава на "Програмата на Социалдемократическата партия на Русия", разработена по-рано от Жириновски. ЛДПС се обяви за опозиция на управляващата КПСС.

През август 1991 г., по време на опит за държавен преврат, организиран от Държавния комитет за извънредно положение (ГКЧП), за да предотврати подписването на съюзния договор, който трябваше да замени СССР с нова федерация на суверенните държави, Владимир Жириновски публично говори в подкрепа на ГКЧП от името на партията. През лятото на 1993 г. той участва в Конституционната конференция, свикана от руския президент Борис Елцин за разработване на проект за основен закон. През октомври същата година той подкрепя Елцин в конфликта му с Върховния съвет на Руската федерация, но осъжда насилствените действия и на двете страни.

Жириновски се кандидатира за президент шест пъти. Той влезе в Руската книга на рекордите като участник в най-много президентски кампании в Руската федерация. Той постига най-добрия резултат на изборите през 2008 г.

В Държавната дума

Владимир Жириновски беше депутат във всичките осем състава на Държавната дума на Руската федерация. Той работи в долната камара на парламента от 1993 г. От 2000 до 2011 г. той е заместник-председател на Държавната дума на Руската федерация, през 1993-1999 г., и от 2011 г. оглавява фракцията на ЛДПР. Бил е делегат в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (1996-2008). Той беше член на Държавния съвет на Руската федерация.

Лична информация, семейство

Владимир Жириновски беше официално женен за Галина Александровна Лебедева (вирусолог по образование, кандидат на биологични науки). Според Владимир Жириновски бракът им е сключен през 1971 г., но през 1978 г. двойката подава молба за развод, а през 90-те се женят отново и оттогава са свързани с църковен брак. Синът на Владимир Жириновски и Галина Лебедева, Игор Лебедев (роден 1972 г.), беше заместник-председател на Държавната дума на Руската федерация през 2011-2021 г. Освен това, според Жириновски, той има две извънбрачни деца: дъщеря Анастасия Петрова (р. 1983 г.), син Олег Айделщайн (Газдаров; р. 1986 г.).