Кремъл и чекистът, който го ръководи, провеждат активна подривна дейност срещу западните демокрации. А в социалните мрежи чакат безчет наивни доброволци, които разпространяват главозамайващите измислици на Москва, посочва анализаторът от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Бертолд Колер, цитиран от Дойче веле.

"Вие служите на разузнаването, имената ви остават тайна. Делата ви не се виждат, врагът е винаги на мушка. Няма време за разговори с другари, рядко връщате се у дома - и кога ли да си носите ордените? Винаги бдителни, винаги бдителни! Сърцата ви покой не знаят, вечно бдите вий! Дори в мирни времена - вий бдите, вие сте на пост! Чекисти, пазители на мира, вий, бойците на невидимия фронт."

Този химн на съветската тайна полиция ЧК е преведен на немски не от другиго, а от Маркус Волф, дългогодишен шеф на разузнаването в Министерството за държавна сигурност на ГДР. По онова време "бойците на тихия фронт" все още са от плът и кръв, собственоръчно монтират "бръмбари", фотографират планове и обслужват тайниците. А понякога ликвидират хора. И наистина не им остава много време да си носят ордените, получени за тези дела.

Но дигиталната революция сериозно промени дейността на тайните служби. Със съжаление трябва да кажем: дори драматично я улесни. Това се отнася както до набавянето на тайна информация, така и до разпространяването на дезинформация. Днешният свят е свързан електронно до последното жилище и до последната електроцентрала, а за съвременните чекисти това си е раят на земята.

На невидимия фронт

Тайните агенти вече не са принудени да опъват кабели зад тапетите и дни наред да зъзнат из хладни тавани, за да разберат какво се говори в жилището долу - така, както ни показа филмът "Животът на другите". Днес техните очи и уши са компютрите и мобилните телефони. През тях агентите научават от какво се интересува обектът им в интернет, на кого и какво пише, кои са приятелите му и колко пари има в банковата си сметка. За да се набавят поверителни информации от Бундестага или от министерствата, вече няма нужда от източногермански "ромеовци", които ухажват самотни секретарки. На АНС не ѝ трябва човек като Гюнтер Гийом, за да научи с кого разговаря канцлерката. Всичко това се върши отдалеч и на спокойствие, като просто се хакват компютри, далекосъобщителни кабели и мобилни комуникации.

Срещу тази подривна дейност могат да се вземат технически мерки, стига най-после да осъзнаем, че чекистите - както ги възпява химнът - бдят дори в мирни времена. Ала отворените общества на Запад са уязвими и на още едно "слабо място", което за авторитарните режими по света направо изглежда като покана за манипулации: съумееш ли да въздействаш върху общественото мнение в една демокрация, ти вече въздействаш и върху политиката, върху практическите и персоналните решения. По време на Студената война Щази и КГБ с всички сили се опитваха да въздействат върху формирането на общественото мнение и върху политиката на ФРГ в интерес на Москва. Много пари се наляха в Движението за мир. Още в онази преддигитална епоха вече се използваха фалшификациите и компроматите. Само че тогава бяха нужни съучастници, които да пласират съответните материали във вестниците и в телевизионните програми.

Кремъл и чекистът, който го ръководи, вече нямат нужда от такива съучастници. Техните дезинформационни батальони, в които роботите все повече изместват живите бойци, вече впръскват отровата си директно в интернет - и добре знаят, че там чака цяла армия от доброволци, които посредством така наречените "социални мрежи" разпространяват дезинформацията до най-затънтените кьошета на дигиталната вселена. Ключовото послание гласи: не вярвайте на нищо, освен на главозамайващите версии, идващи от Москва. Дори новоизбраният президент на САЩ изглежда податлив към тези версии.

Целите на Путин

Все по-малко са наивниците в Берлин, които не забелязват тази активност на Москва. Но нежеланието да се назоват нещата с истинските им имена блокира необходимата политическа, техническа и организационна реакция. А е ясно, че освен заклетите фенове на Путин, никой друг не се съмнява какво точно се случва. Шефът на Кремъл атакува с дигиталните си оръжия по всички фронтове, които му се виждат важни. Целите му са очевидни: да дискредитира и дестабилизира политическите системи и съюзи на Запада; да подкопае онова, което някога се наричаше "морал"; да подпомогне онези политически сили, които ще улеснят прокарването на московските интереси; и да парализира или поне да дискредитира онези личности в политиката и в медиите, които му пречат да постигне целите си.

Във всички тези области Кремъл вече отбелязва успехи - както у дома, така и навън. По разбираеми причини Доналд Тръмп не желае да повярва на собственото си разузнаване, че Москва е повлияла върху изборите в САЩ. Зад закритите кремълски двери сигурно са на друго мнение. И няма да се задоволят с вече постигнатото, след като виждат колко добре функционира подривната им стратегия. Защото чекистът се възползва без никаква милост от слабото място на противника си. Тъй че в бъдеще и западните общества ще трябва да се придържат към призива от химна на чекистите: "Винаги бдителни, винаги бдителни!".