Президентът на Тунис публикува плана за нова конституция, която ще постави на референдум следващия месец, разширявайки собствените си правомощия и ограничавайки ролята на парламента при гласуване, съобщава агенция Ройтерс.
Кейс Сайед управлява с указ от миналото лято, когато отхвърли парламента и демократичната конституция от 2014 г. в стъпка, която враговете му нарекоха преврат, преминавайки към еднолично управление и обещавайки да преработи политическата система.
Неговата намеса миналото лято тласна Тунис в най-голямата политическа криза след революцията от 2011 г., която свали бившия автократ Зин ал-Абидин Бен Али и въведе демокрация.
Гласоподавателите ще бъдат помолени да одобрят новата конституция на референдум на 25 юли, за който няма минимално ниво на участие.
Тъй като по-голямата част от политическата върхушка се противопоставя на действията му и призовава поддръжниците си да бойкотират гласуването, анализаторите казват, че мярката вероятно ще бъде приета, но само с ограничено обществено участие.
Нито една от големите партии, включително ислямистката Енахда, която е най-голямата в парламента и играе важна роля в последователни коалиционни правителства след революцията, не направи незабавен коментар по проекта за конституция.
Междувременно много тунизийци са много по-фокусирани върху нарастващата икономическа криза и заплахите за публичните финанси, които са причинили забавяне на заплатите и риск от недостиг на ключови субсидирани стоки.
Онлайн "консултация" на Сайед, проведена от януари-март в подготовка за изготвяне на конституцията, не получи много внимание от тунизийците, като много малко взеха участие.
Проектът за конституция, публикуван в официалния вестник, ще донесе по-голямата политическа власт на Сайед, ще му даде върховна власт над правителството и съдебната система. Преди това политическата власт се упражняваше по-пряко от парламента, който поемаше водещата роля при назначаването на правителството и одобряването на законодателството.
Според новата конституция правителството ще отговаря пред президента, а не пред парламента, въпреки че камарата може да оттегли доверието си от правителството с мнозинство от две трети.
Сайед ще има право да представя проекти на закони, да носи единствената отговорност за предлагането на договори и изготвянето на държавни бюджети, да назначава или уволнява правителствени министри и да назначава съдии, пише вестникът.
Той може да изкара два мандата от по пет години, но да ги удължи, ако почувства, че има непосредствена опасност за държавата, и ще има право да разпусне парламента, докато никоя клауза не позволява отстраняването на президент.
Конституцията ще позволи на Сайед да продължи да управлява с указ до създаването на нов парламент чрез избори, очаквани през декември.
Той също така ще създаде нов "Съвет на регионите" като втора камара на парламента, но дава малко подробности за това как ще бъде избран или какви правомощия ще има.
Сайед, политически независим, обеща нов избирателен закон. Въпреки че все още не го е публикувал, той посочи, че избирателите ще избират само кандидати като физически лица, а не като членове на политически партии.
Междувременно, въпреки че ислямът вече няма да бъде държавна религия, Тунис ще се разглежда като част от по-широката ислямска нация и държавата трябва да работи за постигане на ислямските цели. Президентът трябва да е мюсюлманин.
Сайед обаче поддържа повечето части от конституцията от 2014 г., които изброяват правата и свободите, включително свободата на словото, правото на организиране в синдикати и правото на мирни събирания.
Съдии, полиция, армия и митничари обаче няма да имат право да стачкуват. Наскоро съдиите стачкуваха седмици наред в знак на протест срещу действията на Сайед за ограничаване на съдебната независимост.