Антиправителствените протести в Иран се разрастват бързо и вече обхващат всички 31 провинции на страната, като поставят религиозното управление под нарастващ вътрешен и външен натиск.
Анализатори отбелязват, че управляващият духовен елит засега не успява да овладее задълбочаващата се криза на легитимност в Ислямската република, предава "Ройтерс".
Демонстрациите започнаха миналия месец в Техеран, след като търговци от Големия базар излязоха на протест заради рязкото обезценяване на иранския риал. Впоследствие вълната обхвана цялата страна, макар засега да не е достигнала мащабите на протестите от 2022-2023 г., предизвикани от смъртта на Махса Амини в ареста. За разлика от тях, сегашните протести се водят основно от млади мъже, а не от жени и момичета.
В столицата Техеран, където хиляди излязоха по улиците през последната нощ, демонстрантите блокираха редица улици. Бяха запалени и няколко сгради, включително комплексът на държавната медия IRIB в Исфахан, предава журналът за актуални военни конфликти De Re Militari.
В отговор на това властите в Иран спряха интернета в столицата Техеран и няколко региона на страната.
По данни на базираната в САЩ агенция Human Rights Activists News Agency (HRANA), при безредиците са загинали най-малко 45 протестиращи и четирима служители на силите за сигурност, а около 2200 души са били арестувани. Според експерти това показва дълбоко разочарование от шиитския политически модел.
"Сривът не е само на риала, а на доверието", коментира Алекс Ватанка от Middle East Institute във Вашингтон.
Властите прилагат двоен подход - от една страна заявяват, че икономическите протести са легитимни и подлежат на диалог, а от друга използват сълзотворен газ и сила при сблъсъци по улиците. Почти пет десетилетия след Ислямската революция управляващите все по-трудно намират общ език с младото общество, като хората под 30 години съставляват близо половината от населението.
Много протестиращи открито критикуват външната политика на Техеран и подкрепата за въоръжени групировки в региона. Паралелно с това религиозните норми, включително задължителното носене на хиджаб, все по-често се нарушават публично, а прилагането им става избирателно.
Ситуацията се усложнява и от отслабеното регионално влияние на Иран след ударите на Израел срещу негови съюзници - от "Хамас" в Газа до "Хизбула" в Ливан - както и след отстраняването на сирийския лидер Башар Асад. В социалните мрежи се появиха видеа, потвърдени от "Ройтерс", на които протестиращи в Машхад късат иранското знаме, а в други градове влизат в сблъсъци със силите за сигурност.
Анализатори смятат, че стратегията на режима - комбинация от репресии и ограничени отстъпки - започва да изчерпва ефекта си. "Промяната вече изглежда неизбежна; срив на режима е възможен, макар и не гарантиран", заяви Ватанка.
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ може да подкрепят протестиращите, ако срещу тях бъде използвана смъртоносна сила, докато върховният лидер Аятолах Али Хаменей отговори, че Иран "няма да се поддаде на врага". Израелският премиер Бенямин Нетаняху определи протестите като "решаващ момент", в който иранците вземат съдбата си в свои ръце.
В самия Иран мненията за евентуална чуждестранна военна намеса са разделени, като дори твърди критици на режима се опасяват от нови удари. "Искаме мир и нормален живот, без Ислямската република", казва 31-годишен жител на Исфахан, пожелал анонимност.
Междувременно иранската опозиция в изгнание призовава за нови протести, но остава неясно доколко тя има реална подкрепа вътре в страната.
USD
CHF
EUR
GBP
