В последно време с увеличаването на броя и обема на изказванията на руския президент Владимир Путин покрай предизборната кампания, руски лингвисти наблюдаваха колко пъти президентът в словото си ще произнесе думите „аз", „ние", „власт" и „Русия".

В своите изказвания Путин отделя два пъти повече внимание на отбраната, отколкото на социалната сфера. Военната лексика заема 1.23% от речника на Путин, докато на образованието, пенсиите и здравеопазването процентите са едва 0.5.

При изследването на филолозите- лингвисти обаче се оказва, че разликите между в изказванията на опонентите на Путин - Гари Каспаров, Едуард Лимонов, Борис Немцов и Генади Зюганов - е изключително сериозна, коментира BBC.

Прави впечатление различието, че Владимир Путин в много по-голяма степен в речите си споменава имената на други политици и публични личности, отколкото своите опоненти.

Най-често споменавани са Андрей Луговой, Александър Литвиненко, Борис Елцин, Виктор Зубков, Юрий Лужков, от руските политици, а от западните - Тони Блеър, Гордън Браун, Шрьодер, Никола Саркози, Ангела Меркел и Саддам Хюсеин.

В интервютата и изказванията на Борис Немцов, Зюганов, Едуард Лимонов посочването на личните контакти или позоваванията на други публични личности е изключително рядко, а в речта на Гари Каспаров почти липсва.

Контент анализът, използван от лингвистите при изследването на речта на Путин показва изключително интересни особености, които открояват и един съзнателно изграждан образ на държавника.

Основният фактор на изказванията на Владимир Путин, независимо от това какъв точно въпрос се засяга, е факторът на доверието към него като говорещ, т.е. не прагматиката на говоренето, пълнотата на информацията, а сугестията, внушаването на мисли.

Този способ е призван на убеди събеседника в професионализма и задълбочеността говорещия и да впечатли и разчувства слушащия, не да информира или да даде конкретика по обсъждания проблем. Интересно е да се отбележи, че въпреки това в преките линии, организирани от президента, много граждани на Русия се обръщаха към него по повод личните си проблеми. Това се явява и доказателство за удачността на речевата стратегия при изграждане на публичния образ на Путин.

В речта на Владимир Путин изключително застъпен пласт е народно-разговорната лексика, пословиците и поговорките. Но въпреки че Путин стана известен като добър оратор с ярък израз, изследователите отбелязват, че в изказванията употребата на образни изрази не е свойствена и не се явяват преди всичко в обръщенията му към целокупната руска аудитория. Най-често срещани обаче са обръщенията към военните, което свидетелства за особена значимост, която имат те и военната сфера в образа на действителността, изграждан от Владимир Путин.

Групата имена, които упоменава Путин в изказванията са особено важни, тъй като те разкриват границите на картината на света за Путин, отбелязват лингвистите.

От позоваванията почти липсват други руски политици, имена на културни дейци, известни учени или обществени деятели. Очевидно е, че по отношение на опозиционните лидери, това „замълчаване" е значимо и не случайно. Руският публичен живот е изключително избирателно представен, в отличие с честото позоваване на военни дейци.

Опозиционните лидери споменават относително често името на своя опонент Владимир Путин.

Интересно при изследването на лингвистите е самите опозиционни лидери по своята реч се различават един от друг. По честота на употребата на личното местоимение „аз" Каспаров е на последно място, а най-често, дори по-често от Путин, то е употребявано от Едуард Лимонов. Аналогично е и отношението при употреба на личното местоимение за множествено число „ние". Най-рядко обаче „ние" форма на изказ се среща в изказванията на икономиста Борис Немцов, а най-често тя се употребява от Генади Зюганов.

В изказванията на Гари Каспаров и Борис Немцов преобладават сложните конструкции с изключително много подчинени изречения за следствие и причина. Фразите на Едуард Лимонов от своя страна са най-кратки, въздействащи върху емоционалната и предметно- чувствената сфера.

Лингвистът Павел Паршин обяснява построението на изказа, като пояснява, че Борис Немцов и Гари Каспаров се обръщат и насочват своята кампания към една по-образована аудитория от новите времена за Русия, а речта на Генади Зюганов търпи обяснение с навика и автоматизма на публичните изказвания от съветската епоха.

Ударният и емоционален стил на Лимонов учените обясняват и със съзнателна шлифовка и опита му на писател. „Може да се каже, че той говори по този начин съзнателно, дори нарочно", коментира Паршин.

Речевите особености и изграденият имидж на всички кандидати на опозицията не са толкова политически определени, а се влияят от цялостната им идеология и от битието им на неполитически субекти.

Изследването на интервютата и речите на опозиционните лидери потвърждават отбелязаното от политическите анализатора, че различните опозиционни групи критикуват Кремъл за различни неща: Каспаров - за „корумпирания авторитарен режим" и „отсъствието на правила", Едуард Лимонов - за репресивността на режима, Борис Немцов - за макроикономическата политика и за нарушаването на правата на човека, Зюганов - за социалната политика и здравеопазването.