Русия възобновява редовните от времето на Студената война

на полети на стратегическите бомбардировачи по границите със съседите си в Европа и Америка, съобщиха информационните агенции.

 

Те трябват да се грижат за финансовите и икономическите интереси на Кремъл в чужбина. Формулировката дава основание да се предполага, че те могат да патрулират и над България, заради инвестициите на „Лукойл" и други руски компании у нас.

Новината беше съобщена лично от руския президент Владимир Путин, който наблюдава ученията на армията на страните участнички в инициативата Шанхайска организация за сътрудничество в Урал, уточнява Би Би Си.

„Взех решение да възобновя постоянните полети на руската стратегическата авиация", заяви президентът на Русия Владимир Путин при посещението си в Челябинска област.

Руските стратегическа авиация от днес редовно ще патрулира над райони, където Русия развива активна икономическа дейност, над райони, където често плават нейни кораби. Самолетите ще летят на практика над цялото земно кълбо.

Изявленията на Путин стават на фона на сближаването на позиции с лидера на Китай Ху Дзинтао. Двамата политици наблюдаваха учението на армиите на държавите от ШОС, коментира в. „Монд".
 Военните маневри се възприемат от западни наблюдатели като първи опит на страните от Централна Азия, с подкрепата на Русия и Китай, да превърнат Шанхайскаат инициатива в противовес на НАТО и прераждане на Варшавски договор-2.

Преди седмици руски стратегически бомбардировачи бяха забелязани в района на ВВС базата на САЩ на тихоокеанския о. Гуам. Няколко дни по-късно руското командване заяви, че се възобновяват патрулите на руските самолети над Северния полюс. Миналият месец два руски Ту-95 се отклониха от нормалния си маршрут и навлязоха във въздушното пространство над Норвегия, което изправи на нокти командването на НАТО.

Той отбеляза, че други държави са осъществявали такива полети, това създавало проблеми при „обезпечаването на сигурността на Руската федерация".

На 17 август в полунощ от седем летища в различни райони на Русия са излетели 14 бойни бомбардировача съгласно неговия указ.

Русия прекрати полетите на стратегическата си авиация през 1992 г.

„Летците ни се заседяха. Самолети има, а полети няма.", заяви Путин пред журналисти. Той изрази надежда, че „партньорите на Русия ще се отнесат към тази крачка с разбиране".

Високите цени на нефта и газа на световните пазари наливат вода в мелницата на руската военщина, коментира АФП.
Според Би Би Си Кремъл, ползващ се от добрия бюджетен излишък, се опитва да се покаже като все още страна със силна армия. Руската стратегическа авиация ползва Ту-160, Ту-95 и модернизираната му версия Ту-95 MS.

Последните две модификации са гръбнакът на руската стратегическа авиациация. Те могат да носят и ядрено оръжие на борда заедно с тактическото си въоръжение.

Модификациите на Ту95 са известни на жаргона на НАТО като „мечки".

Междувременно от военното министерство съобщиха, че по време на учение днес над Атлантическия и Тихия океан руски стратегически бомбардировачи за втори път този месец са били прехванати и съпровождани от изтребители на НАТО. Сцени, които на мнозина наблюдатели напомнят за времето на студената война.

Експертите припомнят и, че възобновяването на полетите на стратегическата авиация е втората по-голяма демонстрация на нова политическа и военна мощ от страна на Русия след изтеглянето й от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа миналия месец.

Съединените щати реагираха на новината от Русия предпазливо. Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак беше лаконичен и окачестви решението на руския президент, като "интересно". Решенията на руския президент през последните месеци, карат все по-често някои коментатори да говорят за завръщане към времето на военно противопоставяне между Запада и СССР.

За първи път терминът "Студена война"

бива използван от един от съветниците на американския президент Хари Труман на 16 април 1947 година, за да опише зараждащия се конфликт между бившите съюзници от Втората световна война. Година преди това, британският премиер Уинстън Чърчил в реч заявява, че от Атлантика до Урал една "желязна завеса" раздели Европа.

Следващите 40 години ще бъдат характеризирани с борбата на две идеологии, които блокираха дефакто действието на СС на ООН и през които разузнаването достигна нови висоти.
Някои политолози виждат и някои положителни страни на тази епоха.
 Според руския историк Едуард Радзински, тогава е имало строго фиксирани правила и в международния живот е имало твърде малко изненади. А въоръжаването с ядрени оръжия само по себе си е направило реална война невъзможна. И двете страни са разбирали, че истинския военен конфликт е твърде опасен. Краят на Студената война беше официално обявен от президентите Буш-старши и Горбачов на 3 декември 1989 г.

Днес почти никой от сериозните анализатори не смята, че епохата на разделението на света на две може да се завърне. От една страна, защото старите врагове са твърде много финансово обвързани. Зависимостта на Европа от руския газ и нефт, води до разделение на обединения в миналото запад, а Русия всъщност няма сериозни съюзници. От друга страна, няма го вече и идеологическото разделение. Днешната новина за възобновяването на полетите на стратегическите бомбардировачи, по-скоро би могло да се разглежда като все по-силното желание на Владимир Путин, Русия да се върне на световната сцена като сериозен и стратегически играч.