Русия може да се откаже и да излезеот новия договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия, ако САЩ продължават да развиват своята система за противоракетна отбрана.

Това заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров по повод предстоящото в Прага на 8 април подписване на руско-американския договор за намаляване на стратегическите оръжия.

Според руския външен министър, всички елементи в договора, който предстои да бъде подписан в Прага, изцяло отчитат баланса на стратегическите интереси на двете страни и се базират на паритетна основа.

Към момент американските планове не представялват пряка заплаха за Русия, заявява Лавров.

В условията, когато двамата президента водят преки консултации по условията на договора, е по-добре да се избегнат каквито и да е сюрпризи, като планове за разгръщане на ПРО в България и Румъния.

"Руската федерация ще има право да излезе от договора, ако количественото и качествено нарастване на потенциала на американската противоракетна отбрана започне да оказва съществено влияние върху ефективността на руските стратегически ядрени сили", посочва руският външен министър.

Както уверява лавров, Русия внимателно следисъздаването на американска противоракетна отбрана в едностранен порядък от САЩ.

"Ние, по указания на президента, водим интензивен диалог с американските партньори. Ние желаем открито и честно обсъждане на всичко", отбелязва Лавров.

Той припомня предложение на Москва за съвместен анализ на опасностите и заедно предприемане на стъпки по предупреждение. „Към това, към съвместно сътрудничество в тази област Москва кани и европейските страни", посочва още външният министър.

Припомняме, след американската администрация се отказа от разполагане на противоракетна отбрана в Полша и Чехия, срещу която категорично се обяви Русия, започна да се говори за създаване на противоракетен щит от ново поколение от страна на НАТО в Европа. Този щит трябва да е насочен към евентуална заплаха от страна на Иран, както винаги са настоявали американците. САЩ винаги са отказвали да обвържат договорите по съкращаване на стратегическите оръжия и плановете за ракетна защита. 
След това обаче стана известна обаче позицията на Румъния, която заяви, че би отговорила положително на едно предложение за разполагане на американско ПРО на своя територия. Друга информация твърдеше, че такива разговори са водени и с България, макар плановете да не са доведени до официално равнище.

По отношение на сроковете за ратификация на договора за съкращаване на стратегическите оръжия Русия и САЩ разчитат, че парламентите им ще гласуват до края на април. Анализатори обаче предсказват немалко проблеми по одобрение на договора от американска страна, тъй като републиканците се противопоставят на редица условия от споразумението.

Като цяло оценката на Сергей Лавров за новите договорености и положителна. По думите му вече са изключени всички дискриминационни спрямо Русия точки от предишния договор.
Въпреки историческото значение на този договор, който изигра ролята да прекрати Студената война, той за съжаление остаря много бързо. Сега обаче Русия и САЩ влизат като равноправни страни", коментира Сергей Лавров.

"Постигнатият баланс на интересите определят и баланса на стратегическата стабилност", посочва още Сергей Лавров.

По думите на министъра споразумението предвижда и обмен на данни, уведомяване, преоборудване и ликвидация, инспекции и процедури на проверки.

Съгласно новия договор двете страни трябва да имат не по-малко от 1550 разгърнати бойни заряда, 700 разгърнати междуконтинентални балистични ракети (МБР), разгърнати подводници с балистични ракети и стратегически бомбардировачи, 800 разгърнати и запасни пускови установки за МБР, за подводници с балистични ракети и бомбардировачи в бойна готовност и в резерв.