Високопоставени руски представители изрично заявиха, че войната, свързана с Иран, е основната причина за глобалния недостиг на дизелово гориво. Същевременно използваха споразумението за горивата от 9 октомври, за да убедят САЩ да подкрепят преговорната им позиция. На 12 октомври руският вицепремиер и министър на икономиката Александър Новак заяви, че "проблемите в Ормузкия пролив" са довели до цялостно намаляване на световния капацитет за преработка на петрол, което дестабилизира пазарите на дизелово гориво в САЩ и по света.
Това пишe "Институтът за изследване на войната" (ISW).
По подобен начин на 12 октомври заместник-министърът на външните работи на Русия Георгий Борисенко заяви, че ключът към стабилните доставки на гориво за САЩ е "разрешаването на конфликта около Иран".
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 13 октомври, че споразумението е взаимноизгоден елемент от двустранното сътрудничество между САЩ и Русия. Той изрично отрече наличието на пряка връзка с преговорната позиция на Русия относно Украйна.
Москва многократно е предлагала на Съединените щати икономически стимули, които според нея нямат връзка с войната в Украйна, с цел да издейства отстъпки от страна на САЩ по отношение на конфликта.
Русия разчита на приходите от петрол за финансиране на войната в Украйна и би извлякла значителна полза, ако успее да убеди САЩ да принудят Украйна да спре ударите по руските петролни рафинерии.
Междувременно руските власти се опитват да успокоят опасенията на населението в страната относно евентуален недостиг на гориво. На 12 октомври Новак заяви, че износът на руско дизелово гориво за САЩ съгласно новото споразумение няма да наруши ситуацията на вътрешния руски пазар на горива.
Руски дронове вероятно са поразили през нощта срещу 13 октомври два граждански плавателни съда в българската изключителна икономическа зона (ИИЗ) в югозападната част на Черно море. Плаващият под малтийски флаг товарен кораб "Chelsea 3" е поразен на около 33 километра източно от Бяла. Другият на около 31 километра източно от Крапец.
Българският президент Румен Радев заяви, че ударът е "абсолютно недопустим", и отбеляза, че последиците "са в полза на Русия". Радев не приписа удара директно на Русия, но извика руския посланик в България Елеонора Митрофанова и разговаря с председателя на Европейската комисия (EK) Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
По-рано, на 6 октомври, руските сили поразиха още два граждански плавателни съда в българската ИИЗ.
На 13 октомври свързан с Кремъл руски блогър заяви, че през последните месеци са извършени девет удара срещу товарни кораби край бреговете на България и Румъния в района на югозападната част на Черно море.
На 12 октомври френските власти задържаха петролен танкер, част от руския "сенчест флот", в Индийския океан. Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че сутринта на 12 октомври френските военноморски сили са се качили на борда и са задържали танкера "DF Peak" (част от руския "сенчест флот") на повече от 833 километра южно от френския остров Реюнион.
Данните от системите за автоматична идентификация на платформата за проследяване на кораби "Starboard Maritime Intelligence" показват, че "DF Peak" е плавал под флага на Бенин, без посочено пристанище на отплаване, по посока към пристанище "Крус Гранде" в Чили. "DF Peak" е обект на санкции от страна на САЩ, ЕС, Обединеното кралство и Украйна.
Френските власти вече са задържали пет плавателни съда от руския "сенчест флот", като последният случай е от 25 юни край бреговете на Сицилия, Италия.
Кремъл също така използва плавателни съдове от руския "сенчест флот", опериращи в международни води, като платформи за изстрелване на дронове при навлизане във въздушното пространство на НАТО.
USD
CHF
GBP
