Семейството на Матан Ангрест - израелски войник с и българско гражданство, взет за заложник от Хамас на 7 октомври 2023 г., публикува видео кадри от отвличането му и пленничеството му в Газа. Това стана ясно от материал на израелското издание Haaretz.
Видеото, с продължителност три минути и половина, е било открито от израелската армия в Газа през юли 2023 г., но семейството досега се е въздържало от неговото публично разпространение. Според близките, кадрите са необработени и показват как Ангрест, ранен в битка, е измъкнат от танка си от тълпа и подложен на побой и унижения.
Майката на Матан - Анат Ангрест, заяви: "Бях принудена да гледам видеото за първи път едва сега. Съпругът ми го беше гледал, но аз не намирах сили. Нямаме избор - трябва да покажем какво се е случило."
תיעוד של מתן אנגרסט מהשבי pic.twitter.com/y9WOqk2Omp
— הארץ חדשות (@haaretznewsvid) April 3, 2025
Матан Ангрест е бил пленен близо до границата с Газа, в района на Нахал Оз. Двама от неговите другари - капитан Даниел Перес и старши сержант Итай Чен - са били убити при същата атака, а телата им вероятно се намират също в Газа.
В публикуваното видео се вижда как Ангрест, въпреки тежките си наранявания, гледа право в камерата и отговаря на въпросите на бойците от Хамас. "Нетаняху, разчитам на теб да ме измъкнеш оттук", казва той.
Според свидетелства на други освободени заложници, получени от семейството, Матан все още е жив, но се намира в изключително тежки условия, тъй като е бил заловен в униформа. Израелските власти подчертават, че войници, заловени в плен, са особено уязвими към изтезания и жестоки разпити.
Случаят на Матан Ангрест е поредното потвърждение за съдбата на десетки заложници, които все още се намират в плен на Хамас в Газа след кървавото нападение на 7 октомври 2023 г. Според израелските данни тогава са били убити около 1 200 души и отвлечени над 250. В последвалата офанзива в Газа, по информация на местните здравни власти, са загинали над 50 000 палестинци.
Матан Ангрест притежава и българско гражданство, а случаят с неговото пленничество и мъчения повдига допълнителни въпроси за международния натиск за освобождаване на заложниците и ролята на страните членки на ЕС, включително България.