Около 1600 датски наборници започнаха в понеделник новата удължена задължителна военна служба, която вече ще продължава 11 месеца вместо досегашните четири. Мярката е част от ускореното укрепване на отбранителните способности на страната на фона на войната в Украйна и нарастващото стратегическо значение на Арктика, предава "Ройтерс".
Дания обяви през 2024 г., че за първи път ще включи и жените в системата на наборната служба, а до 2033 г. броят на ежегодно призоваваните военнослужещи трябва да нарасне от около 5000 на 7500 души.
Новият випуск постъпва на служба в момент, когато Копенхаген се готви по-късно този месец за първи път да изпрати наборници в Гренландия. Повече от 100 войници ще бъдат разположени за едномесечна мисия, поемайки част от задачите, изпълнявани досега от кадрови военнослужещи.
Разполагането има и силно политическо значение, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп нееднократно заяви, че Вашингтон трябва да придобие Гренландия по съображения за националната сигурност. Искането беше категорично отхвърлено както от правителството на Дания, така и от властите в автономната арктическа територия.
На срещата на върха на НАТО в Анкара миналия месец датският премиер Мете Фредериксен заяви, че страната е готова да защитава "всеки сантиметър" от територията на Алианса, "включително собствената си".
Новобранците ще преминат през петмесечна базова подготовка, последвана от шест месеца оперативна служба. Датските въоръжени сили въвеждат и нови специализирани направления, сред които взвод за безпилотни летателни апарати към Командването за специални операции.
Системата за наборна служба в Дания се основава на жребий сред всички здрави младежи, навършили 18 години. През последните години обаче по-голямата част от местата се заемат от доброволци, а жребият се използва само за попълване на оставащите квоти.
Подобни системи на задължителна военна служба действат и в други северноевропейски държави - Швеция, Финландия и Норвегия, както и в балтийските страни Естония, Латвия и Литва.
USD
CHF
GBP
