"Вашингтон пост": САЩ отлагат доставката на противоракетни ракети за "Пейтриът" в Украйна

n-a-Sfr8RjqT

1. „Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава ….“ Захари Стоянов Българите са един от старите европейски народи, с утвърдени държавни, религиозни и културни институции още от началото на VII век в земите северно от Черно море (сегашна Украйна) и от 681 г. в сегашна северна България и Добруджа. Двеста години по-късно, през 882 г. дивите северни племена се обединяват и под ръководството на княз Олег, завладяват основания от викингите Киев, поставяйки началото на Киевска Рус. Новообразуваната държава приема писмеността, християнството (988 г.) и културата от България. Но вместо респект и приятелски взаимоотношения руските управници насочват хищни погледи към България. От тогава та до наши дни, руски войски многократно са нахлували в България, непрекъснато са се намесвали във вътрешните работи на страната, опитвайки се да заграбят български територии или да превърнат България във васална територия. ПЪРВОТО НАШЕСТВИЕ През 966 г. византийския император Никифор Фока напада България и принуждава основните български сили да се концентрират на южната граница. Използвайки затрудненото положение на България и подкупен от византийците, киевския княз Светослав подло напада България в гръб и с огромна армия нахлува от северната граница през 968 г. Превзема над 80 български крепости и се установява в Преславец (цветущ български град на Дунава, близо до сегашния румънски град Черна вода). От там той пише до майка си княгиня Олга, че много му харесвало това място и ще премести столицата си от Киев в Преславец, защото: „… там се стичат всички блага: от гръцката земя – злато, тъкани, вина и плодове; от Унгария - сребро и коне; от Русия – кожи, восък, мед и роби“. Временно Светослав бил принуден да се върне в Киев, поради нападения от печенегите и когато отново се наканил да се върне в завладените български земи, майка му, старата княгиня Олга, която е от български знатен произход, го заклела да не напада България докато тя е жива. Едва дочакал да умре майка му (а може и да е помогнал за това) Светослав отново нахлува в България и след кръвопролитни битки превзел много градове, като накрая успял да превземе и столицата Велики Преслав. След като пленил малолетния български цар Борис II, вероломството на Светослав стигналo до там, че се заканил на новия византийски император Йоан Цимисхий, че ще превземе и Константинопол, въпреки че бил съюзник на Византия и много злато бил получил в замяна на нападението му над България. В похода си към Константинопол, Светослав обсадил и превзел Филипопол (сегашен Пловдив), като извършил нечувана жестокост – заповядал да се набият на кол цялото население на града (20 000 души, според византийските хронисти Лъв Дякон и Скилица), защото не се били предали доброволно. Имало е мнение, че тази диващина е дошла от турците, но се оказва, че идва от Русия! (може би някой ще се сети, че Иван Грозни е заповядвал живи хора да се хвърлят във вряща вода!). Светослав принудил българските войници да се сражават с него срещу византийците, но когато съотношението на силите се променило и той бил принуден да отстъпва, българите отхвърлили принудата и се обърнали срещу окупатора, като посрещали византийските войски като освободители. Светослав се укрил в Дръстър (сега Силистра) и в безсилна злоба заповядал да се обезглавят 300 видни български боляри. След три месечна обсада Светослав се предал и с остатъците от войската си тръгнал обратно към Киев. Накрая, получил заслуженото за вероломството и жестокостта си – печенегите го пресрещали по пътя и му отрязали главата. Разбира се, новите „освободители“ византийците наложили своя администрация и България престанала да съществува като държава в продължение на следващите 200 години, но основната причина за падането на Първото Българско царство си остава не провокираното нашествие и агресията на Русия. (Следва)