Между разговорите на лидерите на Европа снощи, Димитър Цанчев, постоянен представител на България в Брюксел, качи снимка в Туитър, която озаглави "В коридорите на Европейския съвет".
Снимката е забележителна със своята композиция и съдържание. Половината в светлина и наполовина в сянка, като фигури от ранна модерна холандска живопис, чиновници и дипломати, скупчени около лаптоп, мислят нов график за излизане на Великобритания от клуба, пише The Economist.
Сабин Уейланд, мозъкът, който стои зад преговорите на Европейската комисия е с хванати ръце. Отдясно на нея е Деклан Келехър, постоянен представител на Ирландия, надничайки през очилата и палците си и почуква по телефона. Отляво: Филип Етиен, френски дипломат ветеран, и Уве Корсепий, силната ръка на Меркел със скептично присвити устни. Около наобикалящите лаптопа са и Робърт де Грут, холандският постоянен представител в ЕС, и Клемен Бон, "господин Европа" на Еманюел Макрон.
Източник: Туитър - Димитър Цанчев
Европейските лидери се зарадваха на снимката. Мишел Барние, главен преговарящ по въпросите на Комисията за Брекзит, коментира с весел надпис на английски: "Изграждане на европейско единство: колективна и постоянна работа!"
Тяхното удовлетворение едва ли е изненадващо. Снимката показва безупречна многонационална, многоезична група от умни европейци, които мъдрят един нов кадър, който дава на катастрофално подведената и хаотична Великобритания последен шанс да намери изход от собствената си бъркотия.
Но истинското значение е в това, което липсва на снимката: самата Великобритания.
След като остави другите европейски лидери без впечатление и в много случаи отчаяни от нейните коментари в началото на срещата на върха на Европейския съвет, Тереза Мей отговори на въпроси (но да кажем, че тя им отговори, съдейки по резултатите от срещата, би било преувеличено) ... и се оттегли.
И така прекара следващите пет или повече часа в очакване, отвън, докато ръководителите на останалите 27 държави-членки на ЕС, заедно със своите съветници и служители на ЕС се опитваха да намерят решение.
Великодушието им бе и унижение: втората по големина икономика в Европа бе оставена да кърши палци в едно преддверие, докато съседите й решаваха нейната геополитическа и икономическа съдба.
Британците ще трябва да свикнат с това.
Ще мине малко време преди напълно да се усети в Лондон, че Великобритания ще стане просто една трета страна, след като напусне ЕС. Тя вече няма да се ползва от предимствата, влиянието и приоритета, предоставени на членовете.
Нейната тежест ще стане много по-малка от колективната тежест на блока на прага й, ще преговаря в значително по-неблагоприятно положение. Независимо от вида Брекзит, ще завърши отново извън стаята, метафорично, а често и буквално, докато нейните съседи взимат решения.
Ако напусне без сделка, ще разчита на ЕС да се съгласи на спешни мерки, за да се ограничи най-лошото от последващия хаос. Ако остане със споразумението на Мей, то ще бъде подчинено на предпочитанията на ЕС за бъдещи отношения. Дори и да избере най-меката форма на Брекзит, членството в митническия съюз на ЕС и членството в стил Норвегия в единния пазар на ЕС, ще трябва да се спазват правилата и нормите на клуба, без да има право да ги определя.
Подкрепящите Брекзит призовават избирателите да си "върнат контрола", като гласуват, за да напуснат ЕС. Това ще възстанови суверенитета на Великобритания, твърдят те. По този начин те бъркат автономията с контрола.
Реалният суверенитет не е абсолютното отсъствие на намеса. Великобритания може да се откаже от намесата на ЕС по всяко време - и винаги е била свободна да го направи. Но тъй като нейният просперитет и сигурност продължават да бъдат плътно преплетени с тези на европейския континент, това би било и винаги ще е с голяма цена при истинския контрол на обстоятелствата.
Степените на Брекзит се измерват с размера на тази цена: от икономическия и по този начин социален срив на пълна независимост без сделка до достойнството, но пасивността на норвежките договорености.
Като гласува за Брекзит, Великобритания избра автономията над контрола. Тя се подчинява на интересите, инстинктите и капризите на останалите държави от ЕС.
Давайки на своя партньор последен шанс да намери разумен път напред, лидерите, съветниците и дипломатите от снимката, показват мъдрост и щедрост, а можеха да отрежат страната, но Великобритания има късмет с такива просветени господари, допълва The Economist.
USD
CHF
EUR
GBP
