Шансът за неволна и неумишлена конфронтация между чуждестранните сили, участващи в Сирия, е нараснал, след като продължаващият вече 5 години конфликт се превръща в прокси (опосредствана) война, повлияна от все повече ангажирани външни сили. Това се посочва в анализ на европейски мозъчен тръст от сферата на сигурността, цитиран от „Ройтерс”.  

Чужди държави участват на страната и на двете страни в конфликта, като Русия и Иран разполагат сили в подкрепа на сирийския президент Башар ал Асад, а САЩ, Турция и Саудитска Арабия предоставят оръжия, финансови средства и политическа подкрепа на бунтовниците, врагове на Асад.

В статия, публикувана днес, мозъчният тръст припомня свалянето на руския военен самолет от Турция през ноември и призовава всички страни да избягват всякакви действия, които биха могли да се тълкуват погрешно като пряка атака срещу силите на друга държава.

„Според последния доклад на Независимата международна комисия на ООН за разследване в Сирия, конфликтът се е превърнал в „многостранна прокси война, направлявана от чужбина чрез сложна мрежа от съюзи”, се посочва в статията.

„През последните няколко месеца обаче опасността тази прокси война да се превърне в пряк междудържавен конфликт се увеличи”, изтъкват от мозъчния тръст, чиито експерти включват руснаци, които преди са определяли държавната политика и бивши европейски министри и планировачи в отбраната.

„Свалянето на руския самолет Су-24 ... показа ясно, че пряката конфронтация вече не е немислима, дори ако последствията могат да бъдат потенциално катастрофални”, се допълва в статията.

Отбелязва се, че опасността от случаен конфликт е намаляла след като беше постигнато прекратяване на огъня в Сирия през март между Русия и САЩ. Но се добавя, че няколко страни изглежда са предположили, че имат пространство за настоятелни едностранни действия в Сирия, като „от другата страна” ще се въздържат от действителна конфронтация.

"Това предположение може да се окаже неправилно”, се отбелязва. Страните, участващи във войната, упражняват ограничен контрол над дейностите на своите съюзници, а някои може да имат интерес от тласкане на спонсорите си към междудържавна конфронтация.  

„В заключение, съществува опасност, че злополука, военен инцидент или неразрешено действие могат да предизвикат конфликт, особено при липсата на ефективни канали за комуникация”, заключават от мозъчния тръст.