Зад видимата готовност на Русия галантно да предостави на Исландия кредит от 5.4 милиарда долара се крие нещо повече от простата любов на руснаците към исландската сельодка.

Това че традиционните приятели и съюзници на Исландия отказаха кредита, а Русия - не -  определено предизвиква въпроси.
Най-малкото във всички страни, включително и в Русия, в момент започва финансова криза, чийто последствия трудно могат да бъдат предвидени.

Исландия от гледна точка на руските геополитически интереси, преди всичко е удобен плацдарм за бъдещо налагане в Арктика.
В Исландия освен това има и военна база на НАТО, консервирана през 2006 година, и която Русия може да пригоди бързо и лесно за своите нужди.

Сред руския елит нараства интересът към Арктика в последните една - две години.

60% от бюджета на страната е от продажбата на нефт, но съществуващите запаси се изчерпват с бързи темпове, а цените на нефта падат.
Самият бюджет на страната е разчетен при цена на нефта на 70 долара за барел, но никой не може да гарантира, че цената няма да падне надолу.

Ако това стане, руският бюджет ще стане дефицитен.

Именно заради това Арктика изглежда все по-съблазнителна.
Експерти предполагат, че там са около една четвърт от световните запаси на нефт и газ.

Президентът Медведев се изказа пределно ясно: „Използването на тези ресурси гарантира енергийната сигурност на Русия."

5.4 милиарда долара - в името на такава глобална цел - не е висока цена.