Време е да се покаже на турците, че политиката на изгорената земя на Ердоган ще има тежки последици и ще вкара Турция в изолация. Малко вероятно е обаче това да отвори очите на турските избиратели, прогнозира анализаторът на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Бертолд Колер, цитиран от Дойче веле.

Няма да допуснем да се нарушават всички табута, заяви германската канцлерка, след като турският президент вече нападна и лично нея с обвинения за "нацистки методи". Но кое ли табу е останало ненарушено, откакто Ердоган като умопомрачен засипва Германия с гротескни сравнения, препращащи към националсоциализма? Само едно още ни липсва: да вземе да обяви Мемориала за жертвите на Холокоста в сърцето на Берлин за паметник в чест на победното избиване на европейските евреи.

Безсрамните обиди, които сипе Ердоган, изобщо не са спонтанна и безконтролна реакция в отговор на забраните, наложени от няколко германски града върху предизборни прояви на турски политици. Несекващите провокации на президента са прицелени към мобилизирането на неговите привърженици в Германия и в Турция. Очевидно Ердоган очаква, че най-голямата възбуда ще настъпи, ако Германия наложи обща забрана на турските предизборни прояви, нежели пък, ако я увенчае със забраната самият Ердоган да стъпва на германска земя: Ето, виждате ли, аз какво ви казвах - нацисти!

Меркел и нейното правителство дълго време са пазеха като от огън от подобни крайни мерки. Те очакваха, че Ердоган някой ден все пак ще се осъзнае и в крайна сметка няма да пожертва - в полза на референдума си - тъй важните за страната му отношения с Германия и ЕС. Но за турския президент овладяването на цялата власт очевидно е първостепенната задача в момента.


Това не може да продължава повече

Това обяснява защо той продължава да притиска германското правителство в ъгъла. Ясно е, че то не може да остане в този ъгъл чак до 16 април и само да повтаря безобидно как Ердоган трябва да престане с нацистките сравнения. Берлин вече предостави повече от достатъчно възможности на Анкара да го стори. Време е вече да се покаже на турците, че политиката на изгорената земя, която води Ердоган, ще има тежки последствия и ще вкара Турция в изолация. Защото президентът обръща гръб на свободния и демократичен Запад и все повече налага в страната си типичния азиатски деспотизъм.

Търпението на Меркел няма да промени нищо, ако турците наистина са решили да дадат още повече власт на един човек, чиито методи са доста по-сходни с фашистките, отколкото с методите на тукашните политици, нападани от него. От друга страна дори немощното "Стига вече!" да стане по-гръмогласно - ако Берлин реши да последва холандската категоричност - едва ли турците ще прогледнат за това накъде точно ги е повел Ердоган.