Адв. Наталия Ценова: Няма основания за промяна на Закона за правната помощ

Адвокат Наталия Ценова, Председател на Софийската Адвокатска Колегия

Г-жо Ценова, защо адвокатурата се противопосктави така остро на изготвения от Министерство на правосъдието проект за промяна в Закона за правната помощ (ЗПП)?
Няма никакви сериозни основания за подобна радикална промяна на философията на действащия ЗПП. Нито е налице промяна на обществените отношения (съгласно ЗНА) нито пък това се налага по силата на европейски регламент.
Сред основанията за сформиране на работна група се сочи препоръка на някакъв тунинг проект, който обаче се оказа, че е от 2003 г. и препоръчва вариант за организиране на правната помощ, който бе обсъждан при приемането на действащия ЗПП и тогава не бе приет -- а именно създаване на 27 регионални бюра за правна помощ.
Друг е въпросът, че работата по този проект е започнала още през ноември м. г., а адвокатурата разбра за него месеци по-късно, едва ли не по тайни пътища. Наложи се сами да издирим и въпросния тунинг проект. Скандално е, че Националното бюро за правна помощ (НБПП) започна да работи няколко месеца след влизането в сила на ЗПП на 1 януари м. г. и вместо да се мисли за по-доброто прилагане на новият закон, още от май м. г. неговият председател г-н Сергей Янков започна да говори за изменението му в посока размножаване на чиновническия апарат.
Съществени непълноти има и в наредбата по прилагането на закона. Липсват, например, клаузи за предоставяне на правна помощ при възобновяване на дела по чл. 422 от НПК и производствата за признаване на решения на чужди съдилища (екзекватура). по Закона за закрила на детето, Закона за здравето и Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Не е регламентирано също и за заплащането на адвокатския труд по Закона за домашното насилие, както и в случаите на реабилитация и пр. Ето в тази посока трябва да се насочат усилията.

Кое според Вас прави неприемлив варианта с регионалните бюра?
Подобен проект е абсолютно неоправдан финансово. Би било безотговорно разхищение на бюджетни средства да се създават паралелни административни структури при положение, че има 27 съвета по места, които извършват тази дейност от 17 г. и до момента.
До 1 януари 2006 г. ние осигурявахме служебна защита на социално слаби граждани, която много често ни бе заплащана от съдилищата с огромно закъснение.
Изнесохме на гърба си и старта на реформата с въвеждането на правната помощ, в това число и последиците от закъснялото сформиране на НБПП, приемането на подзаконовите актове и одобряването на формулярите.
Не сме спирали работа, въпреки че до 1 март 2006 г. нито един отчет не бе заплатен от Бюрото. И ако за някой това е нов закон, за нас - адвокатите, не е нова дейност.
Не мисля, че министърът на финансите ще се съгласи с такава промяна, без да му бъде предоставена точна и ясна финансова обосновка за издръжката на тези регионални бюра.
Защото не е вярно това. което твърди г-н Янков - че тези 10 % от реално предоставената и заплатена правна помощ, които по закон се дължат на адвокатските съвети за покриване на разходите им по администриране на тази дейност, ще стигнат за издръжката на регионалните бюра по места. Убедена съм. че няма и политическо решение за подобна промяна. Кому е нужен закон, който подменя философията на сегашния?
Някои от членовете на работната група мотивират промяната с практиката в Холандия. Но там няма регионални адвокатски колегии, а има Холандска адвокатура и е нормално да бъдат създадени такива регионални бюра.
А защо не вземем пример от Франция. Австрия или Румъния, където парите се предоставят директно на адвукатурата при строг държавен контрол за изразходването им ? За мен целта на предлагания проект е повече от прозрачна - адвокатурата да бъде извадена от прилагането на ЗПП, а адвокатите, които предоставят правната помощ, да бъдат превърнати в наемни работници, подчинени на чиновнически апарат.
Защото в тези регионални бюра няма да има адвокати, а кой по-добре от самите адвокати би могъл да оцени адвокатския труд. за да определи и справедливо възнаграждение?

Изявленията на г-н Янков и мотивите към проекта създават впечатлението, че адвокатурата не се справя добре?
Г-н Янков хвърля в публичното пространство цифри, които са неточни, неверни и подвеждащи - твърдя това, защото Съвета на Софийската адвокатска колегия (в която са близо половината от адвокатите в България) разполага статистика. Очакваме обаче тези цифри да ни бъдат предоставени официално - с отчета за работата на Бюрото за 2006 г. и за предоставената правна помощ, който председателят му е длъжен да представи на МП, на Висшия съдебен съвет и на ВАС. съгласно чл. 17. т. 6 от ЗПП.
Адвокатурата все още не е получила този отчет.
Несериозни са и твърденията за корупция в дейността на адвокатските съвети по прилагането на закона, тъй като те само заверяват отчетите на адвокатите, предоставили правна помощ, и правят предложение за размера на възнаграждението.
То обаче се определя от НБПП, без право адвокатът да обжалва размера му. Твърдя, че до момента тази дейност на Бюрото е укорима. В Съвета на САК за 2006 г. и 2007 г. има многобройни сигнали от недоволни адвокати, които недоумяват как им е бил определен, например, хонорар от 97.28 лв., без при това Бюрото да е посочило по кое дело и за кой отчет е това възнаграждение! Администрацията на НБПП отказва да дава на адвокатите каквато и да било информация и което е още по-лошо - Бюрото отказва да си взаимодейства с адвокатските съвети.
Странно е и съвпадението между бързането да се внесе проектът в МС и връщането като нередовни на близо 2000 отчета на адвокати по ЗПП, положили труд по дела. Явно целта е да се внуши, че адвокатурата не си върши работата.
Редно е АС да получават отчет за съответен период (например на тримесечие) за определяните от НБПП окончателни размери на предложените от АС хонорари.
Сега ние нямаме никаква обратна връзка и не знаем на кой адвокат какви суми и по кои дела и отчети са изплатени. И на какво основание ако АС е предложил възнаграждението да е 300 лв.. Бюрото изплаща 80 лв. От април м. г. до края на 2006 г. НБПП не е уважило нито едно от предложенията на САС за размер на хонорара.
Масово бяха случаите на слизане под определения минимум в наредбата за хонорарите по ЗПП - в резултат на което г-н Янков отчете реализирани за 2006 г. икономии.

Основателни ли са твърденията за конфликт на интереси при определянето на адвокати, които да предоставят правната помощ за бедни?
Целта на ЗПП е да осигури равен достъп на гражданите до правосъдие и квалифицирана правна помощ. И когато се твърди, че има конфликт на интереси, тъй като в Националния регистър за правна помощ са вписани и адвокати - членове на адвокатски съвети, се забравят две неща.
Първо - в закона няма такава забрана, и второ - дай Боже в регистъра да има повече членове на АС. Защото това са хора с минимум 10 г. адвокатски стаж. с авторитет и утвърдени професионални качества и се измежду всички членове на колегията с мажоритарен избор.
Този. който е заинтересован от успешното прилагане на ЗПП, той не би могъл да твърди, че в този случай е налице конфликт на интереси. Явно обаче усилията на някои от членовете на НБПП са насочени към създаване на чиновнически апарат, а не към истинскто прилагане на този закон.
За 2006 г. само САК е обработил искания, респ. дела по ЗПП и и са издадени 10 900 броя уведомителни писма. За петте месеца на 2007 г. броят им е 5954. а па НБПП са изпратени 3 951 отчета. От тях са ни върнати 1737 - труд, положен от адвокатите в началото на т. г. и края на м. г., който скоро няма да им бъде платен. Е, кой при това положение ще остане в този национален регистър? Колегите - при това опитните, масово се отписват.
Към края на 2006 г. адвокатите в регистъра бяха около 716 (при общо вписани в София 4546). 400 от тях бяха заявили желание да са в списъка на дежурните адвокати. Благодарение на мудната работа на НБПП, на това. че бави изплащането на хонорари и определя възнаграждения под минимума по наредбата, до момента над 100 адвокати са поискали да бъдат отписани от Националния регистър. Това ли е целта на г-н Янков?

А защо ви бяха върнати тези отчети? В свое интервю г-н Янков се позовава на одит на Сметната палата?
За мен този одит на Сметната палата е виртуален, защото никой не го е виждал - нито ние, нито ВАС, нито тримата представители на адвокатурата в НБПП.
В САК получихме само ксерокопие на извадка от вътрешен один на МП - което е доста неуважително отношение.
Ще оставя на страна скандалния факт, че отчетите ни се връщат не по решение на НБПП, а еднолично от г-н Сергей Янков - с писмо.
Върнати ни са отчети от март и април т. г. - както вече казах 1737 на брой от общо обработени и изпратени 2194. Голяма част от тях са по дела, изработени в края на 2006 г. Проблемът се корени в противоречивите указания, давани от НБПП, и които за година работа са общо три. Веднъж с образците по приложението на ЗПП бе въведено изискване към отчетите да се прилагат искания от страна на съдебните и досъдебните органи за определяне на защитник или особен представител. Тези образци са в сила и до момента.
После обаче от Бюрото се сещат и с второто указание от 11 октомври м. г. решават повече да няма искания, а акт по чл. 25. ал. 3 от ЗПП - постановление, разпореждане или определение за назначаването на адвоката по делото.
Сега пък отчетите ни се връщат с аргумента, че към тях не са приложени искания - защото според последното указание на Бюрото до съдилищата, следствието и дознанието от 22 март т. г. (които ни бе доведено до знанието на 4 април) исканията от страна на органите на досъдебното и съдебното производство били вид придружителни писма към акта по чл. 25, ал. 3.
Колкото повече бумащина, толкова по-добре за чиновниците в Бюрото. Само че съдиите също не са съгласни да си губят времето в подобно безмислено дублиране - защото или има искане, или акт по чл. 25. ал. 3 от закона.
Парадоксално и неколегиално е да ни се връщат отчети от месец март т. г. с аргумента, че не отговарят на изискванията от указанията на Бюрото от 22 март, които получихме на 4 април т. г.
По същата логика биха могли да ни върнат и отчетите от януари и февруари. Върнати са ни и отчети, по които е положен труд към май. Юни, юли на м. г., когато не се изискваха тези искания (особено за дежурните адвокати).
Какво пречеше да се организира една среща с ръководителите на съдилищата, следствието и дознанието и на адвокатските съвети и да бъде намерено решение на тези проблеми ? Защо се подхожда с този началнически маниер, а може би и манталитет?

Като мотив за проекта се сочи, че не се възлагат дела на всички вписани в регистъра адвокати, а само на 57 % от тях. Как ще коментирате това?
За мен подобно твърдение е несериозно и непрофесионално. Непостижимо е равномерно натоварване на всеки един 640 адвокати в регистъра. Сигурно има колеги, които за даден период имат по 30 дела. а други - едва по 7, но причините за това не са корупционни практики или конфликт на интереси, както намеква г-н Янков, а на спецификата на работата.
Още миналата година САК (а и доста адвокатски съвети в страната) внедриха софтуер, който спомага за прозрачност в работата ни и за предоставяне на квалифицирана правна помощ. Когато например трябва да се определи адвокат по дело пред върховен съд. програмата насочва избора към адвокатите с минимум 5 г. юридически стаж (както е по закон).
Нормално е тежки дела с квалифицирани обвинения да се поемат от колеги с по-голям опит.
Разликата в броя на делата може да е и от това, че един дежурен адвокат, който вписвайки си като такъв, се съгласява да бъде на разположение 24 часа в денонощието, събота и неделя, при повикване наистина се явява. Друг обаче по-често предпочита да не се отзовава или пък не може да поеме случая, защото в този момент е имал договорен ангажимент с личен клиент.
Най-отговорно мога да заявя, че на всеки вписан в регистъра адвокат от САК за 2006 г. и за първите 5 месеца на 2007 г. са били разпределени не по-малко от 7-8 дела.

Г-жо Ценова, как се стигна до този конфликт, след като адвокатурата има мнозинство в НБПП - трима нейни представители срещу двама на МП?
Конфликт няма - на адвокатурата просто бе обявена война. А защо се стигна дотук и как в действителност работи колективният орган НБПП. отговорът дава следният красноречив пример. На 21 април т. г. на извънредно заседание на Висшия адвокатски съвет по проблеми във връзка с предоставянето на правната помощ на нашите представители в Бюрото бяха поставени редица въпроси за работата на НБПП, включително и как се вземат решенията. Тогава чух, че е с мнозинство е било взето решение относно върнатите отчети на адвокати, за което г-н Янков е заявил: „Вие си вземайте решенията, но аз няма да ги изпълня." Това негово пренебрежително отношение, което прозира отвсякъде, е меко скандално.
Нормално е при прилагането на нов закон да се допускат грешки - било от Бюрото, било от адвокатурата, в движение да се отстраняват непълноти. Целта на авторите на законопроекта обаче явно не е била такава. Стремежът е да се разшири чиновническият апарат и да се задоволят нечии началнически щения. Безумие е. ако някой си вярва, че ще изхвърли адвокатурата от прилагането на този закон и че ще може да подчини свободния човек със свободната професия на чиновнически апарат. Адвокатът не е наемен работник или ратай. Подобно нещо няма да допуснем! И то не заради тези 10 % , с които се покриват разходите (и то не всички) на АС по предоставянето на правната помощ - както си мислят някои господа.
До 1 януари 2006 г., когато се назначаваха служебни защитници по предишния регламент, сме работили без една стотинка. Ще се противопоставим с всички законни средства на приемането на проект, чията цел в никакъв случай не е да се подобри качеството на правната помощ за социално слаби лица, а единствено да бъдат задоволени нечии началнически щения.