Алла Папцова, д-р по философия в Комратския държавен университет в Гагауз Ери, пред news.bg

Как реагира българското население на Бесарабия на мобилизацията на българите в Украйна?
Българското население на украинската част от Бессарабия не е готово да умира за идеите на украинските националисти. То продължаваше да съхранява лоялност към киевските власти, докато мобилизацията не стигна до застрашителни размери. Българите от молдавската част на Бесарабия много съчувстват на жителите на Украйна. В Молдова отношението към събитията в Украйна е еднозначно: победата на Майдана се оценява като трагично събитие.
Българското население на молдавска Бесарабия не е подложено на влиянието на украинските СМИ и от самото начало с ужас наблюдава събитията в Украйна. То се придържа към проруска ориентация. Проруският поглед върху събитиятя в Украйна отчасти е свързан и с това, че населението, както и преди, гледа руска телевизия. Държавната много не я гледа, защото не владее държавния език.

Могат ли местните българи да се вдигнат на въоръжено въстание против бандеровците?
Местните българи, заедно с гагаузите, могат да го направят, ако събитията ги поставят пред избор - или въстание, или смърт, в качеството им на пушечно месо. Събитията показаха: българите и гагаузите са готови много да изтърпят - и украинизацията, и влошаването на условията на живот. Но сегашният бунт е предизвикан от размаха на мобилизацията.

Има ли вариант за териториално обособяване на бесарабските българи от двете страни на границата между Украйна и Молдова, на фона на отдалечаването от Русия на двете бивши съветски републики?
Границите между българските градове и села в Украйна и Молдова са изкуствени. Териториалното обособяване може да стане след разпадането на Украйна и Молдова. Това, че българите и гагаузите в Украйна не тръгнаха веднага срещу бандеровците в Молдова беше възприето с недоумение, но с разбиране. Молдова даде прекрасен пример за разрешаване на междунационален конфликт, признавайки статуса на Гагаузката Автономия. Това е повод за гордост. Затова, нетърпимостта, нетолерантността на централните власти на Украйна изглежда особено абсурдна.
Между другото, абсурд е да се възприеме и много друго, например борбата с паметниците. Нагледали се на разрушените паметници, жителите на Чадър Лунга (моят роден град) реставрираха своя паметник на Ленин.

Украинският посланик в България, Микола Балтажи, в българския Парламент напомни на бесарабските българи за тяхното украинско гражданство.
Позицията на бесарабския български „елит", като цяло, има „експортен" и „импортен" вариант. А всъщност, се опитва да лавира. И защо той да е длъжен по-добре да отстоява интересите на бесарабските българи, отколкото либералният „елит" в България? Всичко това се отнася и за посланика на Украйна в София Балтажи. Ние не можем да имаме към него претенции затова, че той наистина предава интересите на бесарабските българи, без първо да ги предявим към продажния софийски либерален „елит".

Как се развиват отношенията с гагаузите? Има ли шанс за възстановяване на българското национално самосъзнание сред тях и обединението им с бесарабските българи?
Българите и гагаузите в Бесарабия се смятат за част от единно културно пространство. Границите между своите си градове и села в Украйна и Молдова те възприемат като изкуствени, както вече казах. Обаче, от друга страна, ръстът на националното самосъзнание на гагаузите (който непрекъснато продължава вече повече от 100 години) не оставя шансове за възстановяване на българското национално самосъзнание.
В края на 80-те години можеше да се говори и за етническа мобилизация. Сега вече нищо не може да се направи. Впрочем, не се и прави. Докато Турция постоянно кани гагаузкия национален елит на конференции и го глези, изглежда, че България не си поставя такива задачи. България много работи с бесарабския български елит, но не и с гагаузкия. И не се опитва да заложи на тези, които могат да транслират идеите за българската идентичност на гагаузите в самата гагаузка среда.
Трябва да се работи по-активно, например да се предложат специализации на „идеолозите", историците от Комратския Университет. Показателно е, че той и училищата в Гагауз Ери предоставят избор на учащите се - всеки българин, или гагаузин може да си избере да изучава български език и българска култура и някои гагаузки деца избират именно българския език, разчитайки да продължат обучението си в България.