Доцент Екатерина Тодорова, съръководител на доклада за ОВОС за завода за преработка на отпадъци, преподавател в катедра „Екология" в Лесотехническия университет, пред в-к "Икономически живот" 

Наскоро по един от националните телевизионни канали еколози обсъждаха строителството на бъдещия завод за преработка на отпадъци край София. Но като че ли в крайна сметка не се изясни достатъчно ясно какво представлява самият проект?
Съоръжението за третиране на битовите отпадъци ще бъде разположено на площадките край с. Яна в местността Садината и край Хан Богров.

Различни дейности ли ще се извършват на тях?
В Садината ще се намира инсталацията за механично-биологична обработка на отпадъците, сепарираща инсталация, депо за неопасни отпадъци и инсталация за получаване на модифицирани горива от отпадъци.
Технологично първо ще се отделят пластмасите, хартията, стъклото и желязото. Те ще бъдат предадени на фирми, за да ги измият и преработват. Край с.Яна ще е разположена и площадката за пречистване на отпадъчни води от двете площадки.
Неизползваемите отпадъци от целия цикъл: пръст, камъни, пепел, ще се складират в класическо депо.
Край Хан Богров се предвижда да има две инсталации за обработване на биоразградими отпадъци. Едната е за получаване на компост от хранителни отпадъци, втората - за преработка на зелени отпадъци - трева, листна маса, клони, храсти от паркове и градини.

Преди години в бившата ГДР пред жилищните блокове имаше контейнери за остатъци от храни, но сега изчезнаха. Каква ще бъде организацията у нас за събиране на тези хранителни отпадъци?
Предвижда се да се събират отпадъците от пазарите, от ресторантите. Получаваният компост и от двете инсталации ще отговаря на нашите и европейските нормативни изисквания и ще се използва в селското стопанство.

Какво имахте предвид, като казахте модифицирани горива?
Балирани твърди отпадъци. Предвижда се да се отделят неподходящите за рециклиране отпадъци, но с калорична стойност. Във връзка с устойчивото развитие, включително и според последните препоръки от декември 2008 г., записани в Зелената книга на ЕК, отпадъците се разглеждат като алтернативи на традиционните горива.

Къде ще се изгарят те?
Въпрос е на икономическа преценка, но няма да е край София, а в циментовите заводи, които и сега горят отпадъци.

Ваши колеги от неправителствена организация ви обвиниха, че в новия завод не се спазвали екологичните норми.
Взети са предвид най-добрите налични техники, предложени от ЕС. Технологията, която ще се реализира, отговаря напълно на тези техники, и покрива европейските изисквания. Дори миризмите от инсталациите ще минават през биофилтри.
Тъй като техният пълнеж също е от биологично разградими органични вещества, след насищането им ще бъде вкарван в инсталациите за компостиране и цикълът се затваря.
Трябва да се знае, че инсталациите за третиране на битови отпадъци в София са на основата на компостиране, а не на изгаряне. Изгаряне няма да има въобще.

За какво може да се използва компостът?
Единият е замърсен, защото е получен от смесено събрани битови отпадъци и затова ще се използва за рекултивация на терени от миннодобивната промишленост. Вторият, получен от зелена маса или храни, е чист и може да се използва в земеделието за подобряване на качеството на почвите.

Доколкото знам, първият етап от строителството е изграждане на нужната инфраструктура?
Да, но се изпълнява по други поръчки. Столичната община вече е провела процедурите по Закона за устройство на територията, съгласувани са пътните отклонения и камионите няма да преминават през населени места.

Като цена се споменава сумата от 170 млн. евро, които трябва да дойдат по линията на европейски програми. Така ли е?
Предварителната цена наистина е толкова. Държавата и столичната община обаче вече пети пореден път изпускат възможността да кандидатстват за финансиране от Евросъюза.
Причините са различни, но трябва да е ясно, че с времето сумата, която ни се дава, намалява. Тези 170 млн. няма да са грант, а част от завода ще платим с нашите данъци.

Не всички средства ще отидат за софийския завод, ще има и съфинансиране от държавата или общината. Той не може да глътне парите, отпуснати за цялата държава, вицепремиерът Меглена Плугчиева го заяви на символичната първа копка.
Да. И други общини могат да участват със свои проекти за такива инсталации.

Еколози твърдят, че във въздуха на София щели да се отделят биоразградими вещества и токсини, причиняващи онкологични заболявания и ембрионални дефекти.
Никъде няма да се изгарят биоразградими вещества, а компоненти с калорична стойност. А къде ще става това, се определя от Закона за опазване на околната среда - в циментовите заводи, в някои ТЕЦ, но само ако им е издадено комплексно разрешително и в него е записано, че могат да използват отпадък от инсталациите.
Министерството на околната среда и водите е дало тия разрешителни, защото операторите разполагат със съответните пречиствателни съоръжения. От седем години има технологии за разграждането на диоксините и фураните - органични съединения, съдържащи хлорни атоми. Технологично е възможно да се разградят на въглеродни окиси и въглеводороди.

При неспазване на нормите, ако се отделят вредни емисии как ще се постъпва?
Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ ще им отнема комплексното разрешително. Освен такива отпадъци циментовите заводи могат да изгарят около 130 видове други, което е разрешено в комплексните им разрешителни.

Вярно ли е, че в един от циментовите заводи, немска собственост, се гори, най-общо казано, смет от Германия?
Да. Но на този етап не можем да кажем, че нашите отпадъци ще се горят в България. Защо да не е и в други държави. Всичко е въпрос на икономическа преценка.
Германският отпадък е класифициран също както нашия - имат един код. Циментовите заводи имат строги изисквания, разписани в комплексните им разрешителни, на какви свойства трябва да отговарят тия отпадъци, за да бъдат допуснати за изгаряне: количеството тежки метали, органични вещества и т. н.
Процесът  на изгаряне е регламентиран и не може да се твърди, че там се гори всичко. Напротив, изгарят онова, което им е разрешено от държавата като съдържание и количества.

Какво е количеството парникови газове, което се отделя при изгаряне на такива алтернативни горива?
Установено е, че в тях парниковите газове са по-малко, отколкото когато се горят фосили.

Предвижда ли се заводът край София да работи с балите, които са сега в депата, и се оказаха огромен проблем?
Не се предвижда по няколко причини. ЕК вече ни е казала как трябва да се управляват балите - като се съхраняват в депа, отговарящи на изискванията, описани в Наредба 8 на МОСВ.

Къде има такива депа?
Няколко са и са изградени с европейски пари. Едното е в Монтана, но тамошният кмет отказа да приема столичния боклук. Депото в Силистра също отговаря на всички изисквания. Парадоксът обаче е, че кметове отказват да приемат бали от други места, изтъквайки различни причини, най-често, че капацитетът им е малък.

Излиза, че проблемът с балите трябва да се реши преди да бъде построен заводът.
Трябва да се реши бързо, защото пускането му в експлоатация няма да намали броя им. Балите трябва да са в депа, строени според изискванията на ЕС.

Заводът ще работи ли със суровина от Суходол? Ще може ли да се изземва смет оттам, или ще се наложи направо да се премине към рекултивация?
Смет няма да се изземва. Новият завод е проектиран само за свежи отпадъци. Вероятно в Суходол ще се мине направо към рекултивация - в горния изолационен слой ще се постави система за събиране на биогаз.