Председателят на Селскостопанската академия доц. д-р Георги Костов пред news.bg

Г-н Костов, като председател на Селскостопанската академия, моля Ви да очертаете кои са най-важните,неотложни задачи, които предстои да решават ръководството и колективът на Академията.
Задачите на ССА са свързани с актуалните проблеми в аграрния сектор. Най-важната задача е преструктурирането и модернизацията на поделенията на Академията, за да се повиши ефективността им. Тези промени ще стават, разбира се, в унисон със стратегията на МЗХ и ангажиментите по изпълнение на Общата селскостопанска политика на ЕС.
Наред с това, ние имаме традиционни задачи, свързани с подпомагането, обслужването и прилагането на най-добрите практики в земеделието. Трябва да подчертаем приемствеността по отношение на най-доброто от националния опит. Традицията на аграрната наука в България е не само дългогодишна - през тази година отбелязва 130 години, но и ползотворна. Началото се поставя през 1882г. с първите научни експерименти на опитното поле към Земеделското училище в Садово. От тогава до днес е изминат дълъг път.

Какво предвижда Проектът за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия?
Главната цел на реформата, която ще се реализира с промените в закона, е да се подкрепят работещите, иновативните учени. Да се запази авторитетът на аграрната наука като производствена сила. Основните промени включват доближаването на ССА до академична структура с демократично избрани органи за управление. В тази връзка се въвежда Общо събрание на Академията, което ще следва академичните принципи за избор на ръководство. С новия Закон ще се промени и името - от Селскостопанска академия ще стане Академия на аграрните науки.
Друга важна промяна е свързана с оптимизирането на начина на финансиране на научните проекти. Това ще става чрез отделна сметка,която ще гарантира целенасочено проектно финансиране. Тя ще се нарича фонд „Аграрна наука" и ще обединява всичките източници на средства, които ще се използват само за наука. В момента Академията ползва само една сметка, която обслужва всички нейни нужди.
Третата съществена промяна е свързана с вътрешно преструктуриране, така че звената, които имат производствена структура и могат да се самоиздържат, да бъдат отделени. Става дума за намаляване на бюджетната издръжка на работниците и специалистите в производството.

Важен фактор за развитието на нашето селско стопанство е решаващата помощ на Селскостопанската академия. В какво ще се изразява тя в близките години? Правилно ли се насочват и използват предвидените за целта средства по Европейски програми?
Академията е партньор на МЗХ в разработването на всички стратегически проучвания и изпълнението на проекти по анализ и оценка на бъдещите предизвикателства на ОСП. Предвижда се чрез вътрешно преструктуриране създаването на виртуални звена в ССА за консултиране и експертна дейност във връзка със активното разработване на българската позиция по отношение на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Това е пряко свързано и с необходими допълнителни ресурси за привличане на млади хора в науката.

Вероятно пред Академията се откриват възможности за научно сътрудничество със селскостопанските академии в европейските страни. Бихте ли посочили по-важни научни теми, които се разработват съвместно от наши и чуждестранни учени?
Институтите на ССА работят в изпълнение на съвместни проекти, участват в международни семинари и конференции в сътрудничество с учени от 41 страни. В момента се изпълняват общо 182 проекта, от които: 119 на двустранна основа с партньори от 31 страни и 63 многостранни проекта по различни програми на ЕС, ФАО, МААЕ и други международни изследователски центрове. Конкретно по европейски програми имаме над 40 проекта. По Седма рамкова програма  от нейното стартиране досега - учените на академията успешно участват в 16 проекта. По програма на ЕС EcontentPlus за превръщане на дигиталните данни в Европа в по-достъпни, полезни и използваеми участваме в програмата на ЕС за транснационално сътрудничество за страните от Югоизточна Европа  - с  проект за изграждане на Център за управление на сушата за Югоизточна Европа.  Към Генерална дирекция «Здравеопазване и потребители» на ЕК чрез Изпълнителната агенция за здравето и потребителите, Люксембург (EAHC), ИТТИ - Пловдив, работи по два проекта за изграждане на  електронен модел за контрол върху тютюна и за подобряване на информираността на обществото и контрола върху съдържанието на тютюна.

С кои страни извън нашия континент Селскостопанската академия има споразумение за научно сътрудничество в областта на аграрната наука?
Възстановяваме отношенията в областта на аграрната наука със страни от Средния и Близкия Изток. Наскоро подписахме Рамково споразумение за сътрудничество с Академията за селскостопански и животновъдни науки от автономен регион Вътрешна Монголия, Китайска народна република.
Със Сибирското отделение на Руската академия за селскостопански науки сме  договорили и подписали няколко споразумения, между които: с ИФК - Плевен - Проект за създаване и изпитване на изходен и селекционен материал за нови и перспективни сортове фуражи.
Имаме рамково сътрудничество със някои от арабските държави, както и с Русия, Сибир, Румъния. В различните държави, с които имаме професионални контакти, се наблюдава окрупняване на структурите и обединяването им с университетски звена. В България тази идея не среща достатъчно подкрепа.

На Третото национално изложение за изобретенията, технологиите и иновациите Селскостопанската академия взе осем отличия. Кои са наградените институти и за какво бяха присъдени отличия?
Бяха отличени научни постижения на дванайсет института - издадени сертификати за нови сортове растения и породи животни на: ИРГР - Садово, ИЗС - Русе, ИЗК „Марица"- Пловдив, ЗИ - Шумен, ИО- Пловдив, ИПК, Чирпан, ИПЖЗ, Троян ИТТИ- с. Марково, ИРЕМК Казанлък, ИДР- София, ИП „Пушкаров"- София, ИММ - София

Какви са перспективите  за развитието на аграрната наука, съобразена с изискванията на европейската аграрна политика?
Както подчертах, дейността на Селскостопанската академия е в синхрон с политиката на Европейския съюз в аграрния сектор. Основният тематичен приоритет е „Храни, земеделие и биотехнологии". До момента ССА участва в две европейски политики - Земеделие на селските райони и Рибарство и аквакултури, и в общо девет програми - Земеделски земи, Растениевъдство, Животновъдство, Научни изследвания, Съвети и консултации, Качество на храните, Подобряване на живота в селските райони, Рибарство и аквакултури, Администрация.
В съответствие с Европейските политики е разработена Стратегия за развитие на българската земеделска наука (2009 - 2018 г.), включваща 5 основни приоритета. Имаме амбицията да станем част от усилията на национално и европейско равнище за създаване на обща технологична платформа, която да позволи ефективно решаване на глобалните проблеми на днешния ден.