През последната година разказахме за голямото откритие на българите Теньо и Димитър Попминчеви във физиката и за поредицата от знаци на заслужено признание към тяхната работа.

Денят на народните будители е най-подходящото време да стигнем до извора, да видим как се ражда научната дързост да тръгнеш срещу установените представи и да откриеш нов хоризонт. И да ви срещнем с един от "виновниците" за тази магия.

Потърсихме във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" доц. Иван Бъчваров - преподавателя, от който братята Попминчеви са усвоили нещо изключително ценно в науката - умението да предизвикаш късмета. След тях идват и други, които имат смелостта да вървят по неутъпкани пътеки.

Точно както през годините учителят Теодосий Теодосиев отвори вратите към науката на стотици български таланти, така в лабораторията на доц. Бъчваров се шлифоват умове и характери, способни да творят бъдеще. Сега тук се работи по създаването и използването на източник на светлина, чиито параметри учудват специалистите и в най-добрите компании и университети в света.

Днес немалка част от младите учени напускат България, следвайки своят път на реализация. Много от тях вече имат утвърдено международно признание за своите професионални достижения. Но ще бъде грешка да мислим за тях като за изгубено съкровище. Отивайки в различни точки на света, те съхраняват връзката си с родината и с университета, от който са тръгнали. Готови са да споделят опита и откритията си, да помагат за развитието на България. Но какво правим, за да интегрираме страната си към света, чийто облик се определя от развитието на науката, образованието и високотехнологичната индустрия?

Доц. Бъчваров, може ли да се каже какво отличава бъдещите откриватели сред студентите с буден ум? Дали това е предопределено от заложбите или трябва да се намеси и късметът? По-интересното е каква е нашата задача като преподаватели. Несъмнено, най-радостното за нас е, че в лабораториите на Физическия факултет ги учим да предизвикват късмета.
Предизвикването на късмета изисква съчетание на упоритост, много знание и труд. Не на последно място към това трябва да добавим и изградено самочувствие - тоест да повярват в себе, че могат. Тогава може да надскочат ограниченията на статуквото, каквото и да е то.
В този смисъл можем да кажем - може да бъдеш научен да предизвикваш късмета си. И такъв човек, трудно може да бъде удържан в границите на предопределението си или да бъде ограничен в постиженията му. Стремежът на повечето преподаватели при нас е да възпитат тези качества.

На това ли се държи успехът на вашите студенти? На това ли научихте и братята Теньо и Димитър Попминчеви?
Естеството на научно- изследователската дейност, с която се занимавам, е такова, че всички студенти, които са били тук, са обучавани да предизвикват късмета си. А постигането на резултати е въпрос и на устойчивост в поетия от всеки един тях впоследствие път.
Теньо и Митко Попминчеви имаха късмета да направят едно значимо научно откритие, което има своята приложност в много области.
Самият факт, че от времето на Рьонген досега това изобретение е първото, което може да промени качествено нещата, е показателен.
Те са възпитаници на школата на Теодосий Теодосиев, а след това и на нашата школа в Софийския университет. Не им липсва подготовка откъм знания, при тях това е съчетано с невероятно трудолюбие, всеотдайност до жертвеност и устойчивост. Жертвеност до степен да надмогнеш ограниченията на биологията за сън и хляб.
Разбира се, не е въпрос само да се запали интересът и да проявиш трудолюбие. Без силата да издържиш на неудобствата на временния неуспех или препятствията към желания резултат няма как да успееш. Теньо притежава тази будност да бъдеш дързък в мечтите си и устойчив в пътя за постигането им.
Предизвиканият късмет е въпрос на вложено усилие. Тяхното откритие е много сериозно като технологична възможност. Светът е динамичен, затова са нормални стремежите им да помогнат да го внедрим у нас сега, преди да е остаряло.

А какъв беше Вашият подтик да се посветите на физиката?
Ако пропуснем периода на обучението в математическата гимназия гр. Казанлък, където имах щастието да попадна на значими учители... Насочих се към физиката защото тя е най-близко до идеята за "цялост" в природата. За мен физиката е бракосъчетание между природа и математика. Като наука, свързана с природата, тя е експериментална по своя характер. Следователно, за да я практикуваш, трябва да създадеш необходимите условия за това, а в нашите условия то изисква постоянно да се бориш. Твоят стимул е, започвайки от нулата, постепенно да догониш съвременното ниво.
Съвременните експерименти и съвременните достижения изискват все повече средства. Но това не е големият проблем, има методи той да бъде решен. Ако се осигури необходимият климат, тоест да се реализират необходимите реформи, преходът се извършва лесно, защото българите са будни и дейни хора.

Как създадохте Лабораторията по лазерна физика и приложения, която ръководите? Как се прави такова нещо при хроничен недостиг на средства?
Оборудването е изградено по проекти, с конкурсно начало. А изграждането на инфраструктурата - строителство, вентилация, е направено с дарения. По принцип институцията, в която работиш трябва да ти създаде условия за реализация на научния проект, който си спечелил. Тъй като у нас институциите, които би трябвало да осигурят такива условия не са реформирани, те не могат да изпълнят тази функция. Това е сериозен проблем, който имам усещане, че или не се разбира или се пренебрегва. Защото ако научен фонд ти позволява да си купиш скъпо оборудване за дадено изследване, той не може да носи отговорност за помещенията, които са необходими за него. Налага се ученият сам да намира средства и начини да изгради инфраструктурата и да я поддържа. Най-бързият начин е да се намерят частни средства, бавният - реформиране на системата.

Каква е практиката по света?
Когато става дума за експериментални науки, когато институцията наема учен, като част от договора за работа предоставя стартови условия - лабораторна база и начални средства за студенти, и консумативи. Срещу което той поема конкретни ангажименти за резултати. Ако се справиш, оставаш, ако не си отиваш и идва друг. Разбира се, този естествен начин на функциониране не създава и бюджетен дефицит, защото когато спечелиш проект в САЩ, самите научни фондове и организации ти дават една част от средствата като директен разход за провеждане на изследванията. Друга част като индиректен разход отиват в университета, който може да ги ползва за поддържане на необходимата инфраструктура или за изграждане на нова. При нас няма подобен по тип механизъм и затова се налага да търсим алтернативни пътища. За съжаление това дискредитира правилното започване, а след това и отчитане или атестиране на работата на учените.

Как се работи в лабораторията Ви, има ли връзка между обучението на студентите и научната дейност?
Както във всички лаборатории във Физическия факултет, тук се правят както научни изследвания, така и обучение, това е неделим процес. Всеки опит за разделяне не е адекватен на реалността. Обучават се бакалаври, магистри и докторанти. Докторантите са на предния фронт на науката, те са тези, които отвоюват новите научни резултати. Затова и дейността им е фокусирана в неща, които имат ясна научна стойност. Другите студенти усвояват стъпките на вече утвърденото знание. След това, добивайки опит и познавайки основата, тоест "азбуката", преминават към писане на изречения. Някой може да сътвори и нова поема.

Как бихте описали на популярен език научната дейност във вашата лаборатория?
Лазерната физика е интердисциплинарна по своя характер област. Учените в нея са специалисти в областта на фотониката, което включва оптика, механика, електроника и лазери. Приложенията са свързани с взаимодействието на електромагнитно лъчение с различни обекти и свойствата, които се проявяват вследствие на това взаимодействие. Последните попадат в областта на химията, биологията, медицината или физиката.
Освен това физиците трябва да развият физичните методи за създаване на нови устройства, с които да се наблюдават процеси, даващи възможност да се отговори на потребностите, както на науката, така и на индустрията. И ние според възможностите си следваме горния път. По-специфична част от приложенията са в нанотехнологиите, те имат революционно значение за индустрията и създаването на нови материали. Други обхващат развитие на нови техники за наблюдение на свръхбързи процеси. Част от разработките ни са на лазери, които ще позволяват прецизни хирургически интервенции без да оставят рани, тоест без да бъдат засягани околните тъкани.
Говорим за постижения, каквито имат само единици в целия свят.

Има ли обективен критерий за значимостта на постиженията? Специфично за природните науки е, че към постиженията има сравнително лесна сетивност поради експерименталния характер. Естествено, не трябва да се омаловажава това, че нещата са цялостни. Не са само теоретични или експериментални, те са цялостни и диференциация е допустима за подходите на анализ, но не и в същността на изследванията. Важен е и въпросът кой може да "претегли" своевременно значимостта на постиженията.
Практиката е такава, че съвременното научно общество е интегрирано и преценката за работата ти се дава де факто не в собствената ти държава, а от международната научна общност. Ролята на международната научна общност не е само в преценката, ти се намираш в среда, от която можеш да получиш помощ и това е ключът, който трябва да се разбере. Можеш, постигайки определени възможности, да се интегрираш с хора от други страни в самите експерименти. Между отделните групи се разменят не само идеи, но и материални постижения, за да се осъществи даден експеримент. При един скъп експеримент можеш да получиш до 30 % от стойността му при интегриране с хора, които работят в Япония, Германия или в Америка... Ако те имат интерес от това, ще ти предоставят специфичен материал, който не може да се купи, или ако си го купиш, би струвал толкова скъпо, че не може да си позволиш. Те ще дойдат при теб със своите ресурси.
Това е принципът - интегриране. Например тук сме направили един фемтосекунден генератор (фемтосекундата представлява една милионна част от наносекундата или 10-15 s - б.р.) в ултравиолетовия спектрален диапазон, който още не се продава от международните компании. Колеги от Милано са създали нов тип спектрометър и естествено двете страни искаме да се интегрираме, за да може най-ефективно двете иновации да създадат трета - още по-полезна и по-широко приложима.
Създали сме и лазер с параметри като тези, които даваше лазерът, строен по времето на президента Рейгън за "Междузвездни войни". Но той вече няма такава актуалност, целта сега е да се създават приложения на базата на уникалните свойства на това лъчение. Общо казано, когато имаш късмета и плодовете на изследванията доведат до реална технология или например ново устройство, тяхната обективност се установява лесно - или го има, или го няма. Няма значение какво ще каже комшията.
За този тип постижение естествен критерий е ако започват да го купуват научните институти по света. Купуват ли го в Германия, Америка, Китай, значи си направил нещо стойностно.

Очевидно екипната работа е важна. А как се оценява приносът на отделния учен?
Реалните приноси на хората които се занимават с наука и образование кристализират в бъдещето. Разбира се, за научния фронт, както на всеки друг, успехът зависи от това да приобщиш най-добрите и да им дадеш възможност да се разгърнат. И затова е жизнено необходимо за всяка институция или група, свързана с тези дейности, да има сравнително обективен подход при оценката на отделен учен, който може да бъде приложен в реално време.
Когато се оценява приносът на учения, практиката е да се подхожда комплексно, като се отчитат първо наукометричните данни за дадения учен, което грубо казано е отчитане на научните му публикации и тяхната значимост. Второ - резултатите от обучение на студенти или млади специалисти. И третото - способността му да управлява научно-изследователски проекти, чиято значимост пък се измерва с тяхната реализация. Трите фактора са с еднаква тежест и това не е случайно. Ако се пренебрегне или омаловажи който и да е от трите фактора, се приема, че има нещо гнило или в системата, или в оценяващия, или в оценявания и трябва да се работи за корекция. Най-просто е да отчетете само това, което е написал ученият, но задачата на университета е комплексна: да създава научен принос, да изгражда бъдещи кадри и да го прави във витална среда, която се проявява в реализацията на научните проекти. Примерно, публикувал но не може да обучава - има риск да няма докторанти или, ако има, да ги остави на празен ход и да не постигнат резултат, да не им даде реален път.
А когато хората се чувстват измамени, те на свой ред може да поемат ролята на оскърбени или да "мамят" другите и така се разгражда обществото.
Толкова са свързани нещата, че не може да ги разделиш, ако търсиш учен, който впоследствие да има принос към дадена научна и образователна институция. Разбира се, обстоятелствата у нас са такива, че е трудно да следваме световните стандарти, но това не е сериозен аргумент да ги игнорираме. Тъкмо обратното, самооправдаването в горния смисъл е катастрофа вместо снемане на летвата за оценка, нужна е цялостна реформа.
Много е важно осъзнаването.
Трябва да приемем мисълта, че е необходимо да работим повече от другите, за да ги достигнем и ще получаваме по-малко докато това стане. Само тогава наистина ще ги достигнем. В това няма драматизъм а закон за съхранение, който по мое време се преподаваше в българското училище.

Очаквайте продължение на интервюто с доц. Иван Бъчваров.