Доц. д-р Пламен Митев, декан на Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски", пред news.bg

На 18 юли се навършват 174 години от рождението на Васил Левски. Защо тази дата бледнее в народната ни памет?
Това е много любопитно явление в народната ни памет. То засяга не само Левски, но и други светли личности в нашата история. Ако се вгледаме внимателно, ще забележим, че повече се помнят датите на тяхната гибел, отколкото датите на тяхното раждане. Това най-вероятно е свързано с нашата мъченическа история, когато не сме имали държава и когато саможертвата е била издигната в ранг на обществено поведение. В този смисъл гибелта на един или друг бележит деец е била много по-ценена, на нея й се е отделяло много повече внимание в паметта на нацията. И това е служило за патриотичното възпитание на не едно и две поколения млади българи.

И все пак 18-и февруари доминира...
Така е, но в последно време като че ли се наблюдава известно изравняване с 18-и юли. Това го дължим и на община Карлово, която обяви този ден за празник на града, и на усилията на Общобългарския комитет "Васил Левски", който през последните 22 години доста популяризира делото на Левски.

Портретът на Левски виси в кабинетите на повечето ни държавници. Това поклон пред делото му ли е или демагогия?
Според мен по-вярно е второто. Не от днес и не от вчера има разни употреби на Левски. За жалост, не само той, но и други големи личности от борбите ни за национална свобода са били употребявани за злободневни политически цели. При Левски обаче това е особено неприятно, тъй като той е един от светите образи в историята ни. Още по-тъжно е, когато той се използва за дребнави политически сметки. Това, че портретът на Апостола виси в кабинетите на първите ни мъже не ги прави по-достойни за неговите завети. Обратното, прави ги да бледнеят пред Дякона.

Не сте ли твърде краен в оценката си?
Не е, защото да бъдеш като Левски, това означава ежедневно да работиш за интересите на България. И не само, а и за това България да бъде една силна, модерна, равностойна на другите страни в Европа държава. И ако нашите управници, вместо да слагат портретите му в кабинетите си, мислеха и работеха от сутрин до вечер в тази насока, то те биха били много по-достойни за Левски. Уви, публично те се обявяват за негови продължители, но с делата си зачертават заветите му!

Защо Левски заема все по-малко място в учебниците по история?
Аз не бих казал, че Левски заема по-малко място в учебниците по история, в сравнение с някои от предходните периоди. По-скоро, има една тенденция, която е очевадна през последните години, и тя е за съкращаване на обема на учебното съдържание, за да не се затормозявали учениците. Това кара всеки един автор на учебник по история да намалява информацията, която дава. Лошото е, че това става за сметка на историята, и по-точно за сметка на националната ни история и от това страдат такива видни личности като Левски, Ботев, Раковски, Каравелов и други.

Само свиването на обема ли е причината?
Може би големите българи не се вписват и в една друга тенденция - думите патриотизъм, национализъм бяха натоварени с негативно съдържание. Постопенно космополитизмът зае доминиращо място в обучението по история. И сега нашите деца знаят много повече за това какво се е случило в Европа или Америка, но много по-малко за онова, което се е случило в България. Тъжно е, но е факт!

Имаше ли при това положение интерес към изучаването на специалността история в Софийския университет тази година?
От предварително записалите се 1 810 души на юлския изпит по история в СУ „Св. Кл. Охридски" се явиха 1489, но такава разлика имаше и на предварителния изпит през април.
Затова, ако отчитаме основните демографски тенденции през последните десет години броят на явилите се кандидат-студенти ме удовлетворява. Следва да се има предвид и, че непрекъснато намаляват завършващите средно образование, което пък води до спадане на кандидатите във всички висши училища.

Имат ли писмените разработки бъдеще?
В нашият факултет от години водим сериозен дебат по това какъв да бъде форматът на кандидат-студентския изпит по история. Нас не ни удовлетворява вариантът „тест", защото, колкото и съвършен да бъде, тестът не позволява да се проверяват определени умения и знания на кандидатстващите.

Какво по-точно имате предвид?
Самият тест води до чисто механично усвояване на материал, който се възпроизвежда едно към едно, и много трудно могат да се поставят задачи, определящи евристичното начало на кандидатстващите. Докато една писмена разработка дава много по-големи възможности да се прецени доколко кандидат-студентите могат самостоятелно и най-вече обективно да оценят и анализират отделните исторически факти. И още нещо, много важно - писмената разработка позволява и да се проверява езиковата грамотност на кандидатите, каквато възможност не съществува при теста.

Трябва ли оценките от матурите да отварят вратите на Алма матер?
Разбира се. По принцип, матурата би трябвало да бъде достатъчен атестат за приемане на кандидат-студенти, но дотолкова, доколкото самата тя не е достигнала своята степен на зрялост ние не можем да й се доверим. Имам предвид, че, когато преди 4-5 години започна да се прилага матурата, по решение на министерството самите материали за нея бяха със по-занижена трудност. За да не се стигне до сериозни сривове, до неприятни препирни, до голям процент ниски оценки и т.н.

Как подхождате във факултета?
Въпреки че матурата по история не е на такова високо ниво, каквото ние предлагаме като вход под формата на писмена разработка, с оценката от нея може да се кандидатства за 2 от общо 7-те специалности в нашия факултет. Но, ако получим съответните гаранции, че зрелостният изпит по история е с достатъчно високо ниво, тогава с матурата ще може да се кандидатства за още специалности.

Има ли решение проблемът с намаляващия брой кандидат-студенти?
Решаването на проблема с демографския срив, за който вече стана дума, е изцяло в ръцете на нашата политическа класа, която би трябвало да очертае ясни стратегии за повишаване на раждаемостта и увеличаване на населението. Това е радикалният път за решаване на този проблем. Но за да се компенсират тези демографски тенденции аз мисля, че най-разумното е да се преосмисли въобще системата на висшето образование в България.

Какво сваля качеството на обучение в сферата на висшето образование?
Не е нормално в една държава като България да има над 50 държавни университета. Няма друга такава европейска държава. Затова, ако държавата влезе в ролята си на регулатор и започне да прилага една отговорна политика би трябвало рязко да намали броя на висшите училища. И тогава, след като останат наистина най-качествените университети, пазара на кандидат-студенти в страната би бил много по-качествен, отколкото е сега.

В каква друга посока би трябвало да се развива висшето ни образование?
Друга посока би трябвало да е ограничаването на възможността една група преподаватели от няколко елитни висши училища да обикалят другите университети. Тези „летящи професори", както ние ги наричаме, не са нормално явление за една европейска държава. Всеки уважаващ себе си университет би трябвало да разполага с достатъчно на брой свои преподаватели, които да отговаряват на изискването за качествено обучение.

А пътуващите лектори не са ли факт, защото не получават нормално европейско заплащане?
Това е третата брънка, която днешното българско правителство трябва да развърже, чрез разработване и прилагане на една стратегия за развитие на висшето ни образование. И то с визия не за 4-5, а за 20-25 години напред. България има нужда от ясна стратегия, от ясна перспектива не само за днес и за утре, а за години напред.