Доц. Веселин Бояджиев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, пред news.bg

Как бихте коментирали идеята на премиера да се въведе задължително 5-годишно разпределение за студентите, които завършват държавна поръчка?
Коментарът ми не може да е еднопосочен, защото всяко желание на държавата да активизира своето участие в процеса на висшето образование трябва да се адмирира, предвид досегашната й фактическа абдикация от тази сфера. В същото време, както при всяка политика, големият въпрос е за дозата на държавното участие. И, ако е точно това, което аз долавям в изказването на премиера, то ми прилича на едни политики от средата на миналия век в една северна страна на един чичко с големи мустаци.

Имате предвид Съветския съюз и Сталин...
Точно така. Но това, което искам да допълня е, че идеята за някаква феодализация, идеята за един вид „студентско жителство" стои неосъществима в условията на свободния пазар. Така че това няма как да стане! Въпросът със студентската трудова заетост не може да се решава само отгоре-надолу, защото никой не обръща внимание на възможностите да се решава отдолу-нагоре. Никой не се интересува как гледат на това селищата, как гледат общините, как гледат териториалните единици. Министър-председателят стои някъде на Еверест и гледа далече напред, но, както знаете, има едно мъртво пространство около него, което той не го вижда. Това показва практиката!

Къде е решението на проблема тогава?
Аз искам да видя национална политика, искам да видя и регионална политика.

Министърът на образованието си позволи да отбележи, че дори да се въведе подобна мярка няма да има достатъчно работни места.
Това е само един от проблемите, защото е известно, че нашето образование много често произвежда дипломирани студенти, които и като количество, и като качество нямат реално покритие. Те нямат реално търсене от страна на работодателите.

Какво би могла да направи държавата при тази ситуация?
Държавата би могла да започне ревизия на своето бездействие по отношение на това занаятчийство, наречено правене на нови „висши училища". Не е тайна, че според общопризнатите норми в България трябва да има не повече от 10 университета - сега те са над 50. А аз научавам, че в близките дни ще имаме нови „университети". Резултатът от всичко това е, че броят на местата за студенти, които предлагат всички висши училища в България е по-голям от броя на завършващите средно образование(!?).

Тогава как да си обясним факта, че тазгодишната държавна поръчка ще е с 5 200 студенти повече?
Можем да си го обясним с много причини, най-важната от които и най-популистичната е, че 2011 е изборна година. Но такава една поръчка не кореспондира с демографските условия. Ние вече от две години се „радваме" на студенти, родени след свалянето на Тодор Живков и по нашите точни изчисления дъното, тоест минималният брой потенциални кандидати-студенти, ще дойде след няколко години. Така че, да се предлага на фона на усложняващата се демографска ситуация, която меко казано е криза, завишен брой на държавната поръчка при студентите би означавало да има един разширяващ се пазар на труда, какъвто нямаме.

Има ли и друго обяснение?
Другото възможно обяснение, което също не се покрива с реалността, е държавата да заеме мястото на свободната инициатива и да се превърне в един върховен разпределител, при което пазарът на труда ще бъде една имитация. Тоест, отново да се връщаме към чичкото с големите мустаци, който говори руски език с кавказки акцент.

А как бихте коментирали продължаващия интерес към географията като втори предмет за матура?
Бих го коментирал най-малко по два начина. Единият начин е, че това е традиция в нашето образование, при която учениците търсят някаква стабилна почва, за да завършат учението си. В този план, дори Тодор Живков преди 30-ина години беше принуден да заяви, че очевидно образованието у нас няма да може да мине без български език и литература, история и география на България. Тези постулати, които не са измислени от него и са вечни за всяка една страна, днес са напълно забравени и тук е много интересно да видим приоритетите на държавата в образователния процес.

Разминават ли се те с предпочитанията на учениците?
Да, и то в много голяма степен. Държавата постави географията в едно унизително положение както в структурата на учебния процес, така и като отношение, и като тематика. Факт е, че географското незнание е взело въпиющи размери - като се започне още от конституцията и се продължи със законодателството. Факт е и, че ние нямаме в списъка на професиите „географ". Факт е също и, че географите, които ние готвим тук са принудени да намират реализация като някакви други „специалисти". Всичко това говори, че географията не е разбирана и оценявана от държавата.

Това на ниската култура на държавните чиновници ли се дължи?
За съжаление, да. Ежедневно министри, депутати, пък и журналисти, бълват такова въпиющо незнание по география, което е срамно за българския „елит".

Тогава валидна ли е още крилатата фраза „Напред, науката е слънце!"?
Да, дори бих казал нещо повече. Че тази фраза е вечна, защото науката, както и слънцето, е един от малкото символи, които са вечни за човечеството. И, ако се възползвам от друга крилата фраза - този път на Иван Вазов, че „И ний сме дали нещо на света!", знанието, с което сме дарили „вси славяни" е истинско „слънце" за тези народи. За съжаление, този наш дар е постоянно подлаган на опит за дискриминация и аз, както и Вие, сме свидетели на един процес през последните години на постоянни попълзновения срещу нашата писменост и култура. Стигащи до такива крайности, като да се приеме латиницата, да се подмени идентичността ни като българи и редица други.

На този фон с какво България може да се представи днес пред света?
Като че ли единствените възможности, освен науката, да представим нещо значимо пред света днес останаха изкуството, културата и донякъде спорта. Но трябва да сме наясно, че пред нас стои въпросът, пред който са изправени и другите малки европейски народи - отстояване на идентичността ни. Това предизвикателство ни е отправено не само от настоящето, ние ще сме изправени пред него и в бъдеще. Защото ние постоянно сме подлагани на размиване и това е голямата борба, която се води.

Дава ли ни обаче българската култура достатъчно сили, за да отстоим?
Дава ни повече от достатъчно сили, за да можем и като нация, и като държава да отстоим същността си - това, което сме - и да търсим едно безспорно по-достойно място и в европейските, и в световните работи.

Как ще отстояваме обаче мястото си под слънцето след като 200 000 българи са готови веднага да напуснат България?
Тук аз имам един готов отговор. Тезата как след като е дошла демокрацията изведнъж българите започнали да емигрират на мен ми се струва много смешна, защото аз съм на 55 години и много добре знам как живях, и много добре знам настроенията. И съм сигурен, че, ако този все по-свободен режим на придвижване извън нашите държавни граници беше по някакъв магически начин осъществен, например през 1970 г. или 1980 г. българите от 8 милиона и нещо щяха да останат 500 хиляди, тоест само една част от членовете на БКП.
Желанието за емиграция при социализма беше огромно в сравнение с днес.

И все пак днешния Ви коментар за изселническата вълна...
Той е класически. Ние сме закърмени с една неправилна представа за географското ни положение и за всеки един географски обект - примерно селище - казваме, че той има много добро географско положение. Затова аз обикновено задавам въпроса било на министър, било на кмет, било на студент: „След като един Видин има толкова добро географско положение защо хората бягат от него?" Същото се отнася и за България, която наистина не е рай и не е толкова хубава и подходяща за живеене, както медиите се стремят да ни облъчват! Затова хората бягат от нея, дори мигрантите я заобикалят...