Директорите на БДЖ „Товарни превози" и „Пътнически превози", Георги Друмев и Димитър Димитров, пред news.bg

Г-н Друмев, наскоро казахте, че БДЖ „Товарни превози" през последните години са свили пазарния си дял с 30 процентни пункта. Какви са причините за това и какво може да се направи, за да се подобри настоящото положение?
Причините са основно две. Едната е свързана с това, че са загубени част от нашите клиенти, които бяха в миналото - Нефтохим трейд, загубихме и една транзитна верига - Транслеса.
Друга причина за намаляване на пазарния ни дял е, че основните ни клиенти в резултат на кризата са свили своите производства. С 30% са намалели превозите на скрап от черни и цветни метали, също така производството на торове е намаляло. В този ред на мисли, намалява съответно и готовата продукция на метални и други изделия, където спадът е 26%. Общо спадът е със 17%.
Въпреки това пазарният дял на БДЖ „Товарни превози" остава най-висок и се задържа над 50% в сектора.

Продължавате ли да връщате клиенти заради това, че нямате необходимия подвижен състав?
На този етап се стремим да изпълняваме ежедневните доставки и успяваме да ги изпълняваме на 100%. Има серии специализирани вагони, които са максимално натоварени и нямаме повече капацитет и дори да имаме нов товар, нямаме как да го поемем. Такива специализирани вагони са цистерните и тези за пренос на руда.
Друг голям проблем са локомотивите. 77 % от тях са на възраст над 30 години, отделно локомотивите, които са от 26 до 30 години са още 15%, от което следва че 92% от тяговия състав е на преклонна възраст.
Наред с това през годините програмите за ремонт на локомотиви не са изпълнявани и има голямо изоставане в тази област, което дава отражение върху превозите на товари.

Какъв е минималният размер на инвестицията, позволяваща да се ремонтира определен брой подвижен състав, така че БДЖ „Товарни превози" да стане по-конкурентоспособна?
Има план за ремонт, но той годишно се изпълнява около 20%. Ние работим да актуализираме този план, за да можем догодина да осигурим необходимите резервни части и съответно да постигнем напредък. Един капитален ремонт на локомотив е минимум 500 хил. лв., като за тази година така се обновяват около 7 машини.
По отношение на вагоните нещата стоят малко по-добре, защото ремонтната програма се изпълнява на около 78%.

Къде виждате потенциал в развитието на жп транспорта у нас?
Транспортът е пряко отражение на развитието на икономиката. При раздвижването на икономиката на страната очакваме автоматично да се увеличи обемът на товарните превози. Бих дал пример с енергетиката, защото, ако се увеличи потреблението на електроенергия, то работата при нас също би нараснала от превозването на повече суровини.
Знаете, че предимствата на железопътния транспорт в екологията са безспорни и трябва да се работи за изграждане на зелени коридори или това са превозите от граница до граница на товарни автомобили върху железопътни платформи. В това отношение очакваме и пускането на тунела под Босфора. Необходими са и интермодални терминали.

Къде според вас трябва да са разположени тези терминали?
Колкото повече терминали, толкова повече възможности, но около големите градове - София, Пловдив - задължително. Такива на този етап няма и може би тук е мястото на частната инициатива.

В разговора се включва и директорът на БДЖ „Пътнически превози",  Димитър Димитров

Г-н Димитров, какво предвижда новият план за движение на влаковете от декември тази година?
В новия график от 15 декември 2013 сме предвидили подобряване на взаимосвързаността между влаковете, честотата на влаковете и броя на техните спирки. Разработката е направена въз основа на изследван във времето пътникопоток и разбира се социалните ангажименти на пътнически превози. Планът е предаден за съгласуване в НКЖИ, като след това предстоят срещи с местната власт.

По кои направления можем да очакваме по-интензивно движение на влаковете?
Предвидили сме възобновяване на някои от влаковете в участъците Русе - Стара Загора, София - Лакатник, София - Пловдив, София - Драгоман и др., които сме съгласували и очакваме заявките от съответните общини.

Ще има ли и нови маршрути, по които ще се движат влакове?
Нови влакове сме предвидили за конкретни участъци. Очакваме те да подобрят качеството на обслужване и честотата на графика. Такива са бързи влакове с предварителна резервация (бившите експреси) по направленията Русе - Стара Загора, София - Враца и др.

Какво смятате, че трябва да се направи за стабилизиране на дружеството в краткосрочен план?
Ръководството на Холдинг БДЖ и в частност „Пътнически превози" сме набелязали редица краткосрочни и дългосрочни цели и задачи. Краткосрочните са свързани с функционалната и организационна структура имат за цел подобряване работата на дружеството.
На 13 септември се взе решение за възстановяване на поделенията, които преди време бяха превърнати в търговски центрове. Реорганизацията включва изграждането на ново обособени структури, които ще имат ръководна функция на регионален принцип. Те ще са разположени в София, Горна Оряховица и Пловдив.
Предприели сме действия за вътрешно и външно почистване на влаковете, за да може през зимния сезон да посрещнем пътникопотока с по-приветлив подвижен състав.
Разработили сме и нова ремонтна програма, която ще подобри качеството на нашия подвижен състав с цел да намалил отказите на влаковете и ограничения им брой. Предвидили сме в капиталовия трансфер да направим доставки на нов подвижен състав, който ще бъде допълнително анализиран,  за да се определи от какъв точно има необходимост.

Кога очаквате да приключи ремонта на вагоните, за които вече има договори?
В момента има три договори, сключени за ремонт. Те предвиждат до месец август отремонтирането на 151 вагона. След това предвиждаме разработка за нова процедура, по която планираме възстановяването на още 167 вагона, с цел нуждите и потребностите за окомплектуване, предвид плана за композиране.

Кога пътниците наистина ще могат да използват електронните услуги, които разработвате от много време?
В момента тече разработка по отношение на резервационната и билетоиздаващата система. До края на тази година се очаква поетапното й въвеждане, защото има и европейски нормативни актове, които изискват това.