"За дебатите или добро, или нищо". Така политологът от "Галъп Интернешънъл" проф. Росен Стоянов описа пред News.bg, като "умряла работа" телевизионния сблъсък между кандидатите за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров преди балотажа за президент на 1 ноември. Според него проблемът не е само в поведението на двамата кандидати, а в липсата на трайно изградена култура на публичен политически дебат.
Проф. Стоянов отбеляза, че срещата се е състояла, защото форматът го изисква и щабовете са приели поканата на обществената телевизия. Това обаче не е достатъчно, за да се получи съдържателен разговор.
По думите му подготовката за подобен сблъсък не се изчерпва с подбрани теми, научени реплики и опити да бъде затруднен съперникът. Тя включва умението да се води спор пред камера, да се реагира в движение и да се защитава позиция, без разговорът да се превръща в размяна на обвинения.
Политологът даде пример с образователните практики в западни държави, където дебатирането се изучава още в училище. У нас, смята той, този опит не е натрупван системно. Затова и в представянето на двамата кандидати са проличали разлики в конкретната им подготовка, но не и убедителен модел на политическа комуникация, по думите му.
Той коментира и възможността за дебат между кандидатите за вицепрезидент Кирил Вълчев и Георги Кандев. Проф. Стоянов изрази съжаление, че не се е стигнало до отделен публичен дебат между тях. Според него подобна среща би била полезна за избирателите, тъй като длъжността на вицепрезидента далеч не е само представителна.
Той припомни, че при определени обстоятелства вицепрезидентът довършва мандата на държавния глава, а сред възлаганите му функции са въпроси, свързани с гражданството, помилванията и българските общности зад граница.
Като пример за това как кампанията се пренася в социалните мрежи проф. Стоянов посочи публичната закачка с канадската борба между двамата кандидати за вицепрезидент. Подобни кадри лесно се откъсват от контекста и се превръщат в политически послания, но нямат отношение към същинските правомощия на институцията, коментира той. Ако физическото надмощие решаваше избори, щабовете щяха да издигат спортисти, пошегува се политологът.
На въпрос дали телевизионният дебат е успял да привлече колебаещите се избиратели той посочи, че е важно да се прави разлика между политическото противопоставяне и разделението на обществото. Демокрацията предполага различни, понякога противоположни позиции. По същество президентът не е длъжен да заличава тези различия, а по Конституция олицетворява единството на нацията, подчерта политологът.
Проф. Стоянов направи и разграничение в поведението на кандидатите. Според него Йотова се е представила по-настъпателно, с увереността на човек с дълъг политически опит, включително в Европейския парламент и президентската институция. При Гюров се е забелязвало по-отбранително поведение.
Особено критичен бе той към съдържанието на спора за Украйна, Русия и договора с "Боташ". Според него тези въпроси са важни за обществото, но в дебата са изместили темата, заради която двамата кандидати са били пред камерите - какво могат и какво трябва да правят като президенти.
Стоянов отбеляза, че не е коректно Йотова да бъде представяна като единствено отговорна за решения, вземани от други институции, както и Гюров да носи отговорност за всички действия на правителства, с които е бил политически свързван.
"И двамата избягаха от основната тема", обобщи той. По думите му щабовете са поставили в ръцете на кандидатите политически "стрелички", с които да уязвят съперника, вместо да ги насочат към президентските правомощия и отговорности. Стоянов се съгласи, че при размяната на реплики за Украйна Гюров е пропуснал възможност да постави допълнителен въпрос на Йотова. Това според него е още един пример за недостатъците на говоренето по предварително подготвени опорни точки.
Ниската избирателна активност бе сред основните притеснения, които проф. Стоянов изрази. Той каза, че се надява на балотажа до урните да отидат повече хора, дори увеличението да е скромно. Проблемът, според него, не е само кой ще получи повече гласове, а с каква обществена подкрепа ще започне мандата си следващият президент.
При слаб вот може да се стигне до положение, в което кандидатът печели изборите с подкрепата на малък дял от всички имащи право на глас. Това не променя законността на резултата, но поставя въпроса за общественото доверие към институцията.
Проф. Росен Стоянов коментира и дали гласове на ГЕРБ и други парламентарно представени партии могат да се пренасочат на втория тур. Политологът отбеляза, че към момента на разговора не е имало еднозначни публични призиви от всички партийни ръководства.
Проф. Стоянов допусна, че между политическите сили могат да се водят разговори за подкрепа, но подчерта, че това не е доказателство за договорки. По думите му самият изборен резултат няма автоматично да покаже кой е подкрепил единия или другия кандидат. За подобен анализ ще са необходими подробни данни, сравнения с предишни гласувания и преценка на местните особености.
Политологът обърна внимание и на гласовете на "Възраждане" и БСП, като коментира заявеното негативно отношение на Костадин Костадинов към кандидатурата на Гюров и възможните последици от това за поведението на симпатизантите на партията. Той посочи още, че подкрепата за кандидат на президентски избори нерядко се разглежда от партиите и през други бъдещи политически въпроси.
Попитан дали балотажът може да се превърне в референдум за управлението на Румен Радев, Стоянов отговори, че неговият политически отзвук вероятно ще надхвърли президентската институция. При неблагоприятен за управляващите резултат опозицията би имала аргумент да засили натиска срещу кабинета - включително чрез искания за оставка и вотове на недоверие. Политологът направи уговорката, че парламентарната аритметика не дава автоматично възможност за смяна на властта, но протестите и обществените реакции също имат значение.
На въпрос за отношенията между властта и медиите той припомни критиките към послания от правителствения пресцентър за начина, по който трябва да се отразяват публични изявления. Проф. Стоянов изрази надежда президентската институция да не възпроизвежда подобно отношение към журналистите. Според него свободата на словото е необходима част от обществения контрол върху управляващите и трябва да бъде отстоявана независимо от политическата принадлежност на държавния глава.
Проф. Росен Стоянов отговори на въпрос и за бъдещата самостоятелност на Йотова при евентуален пълен президентски мандат. Той не приема за даденост, че тя би останала политически зависима от Радев. Напротив, експертът очаква с времето да изгради собствено поведение и да се дистанцира от решения на изпълнителната власт, ако прецени, че това се налага.
"Йотова не е "Прогресивна България", не го забравяйте", заяви професорът, като акцентира върху политическия ѝ път и връзките ѝ с БСП.
По думите му президентът не може да се държи като партиен лидер, ако иска да изпълнява конституционната си роля. Затова проф. Стоянов не смята за подходящ сценарий, при който Йотова би напуснала предсрочно "Дондуков" 2, за да оглави проект за възстановяване на левицата. Тя би могла да бъде политически пример за свои бивши съпартийци, но това е различно от пряка партийна дейност, поясни той.
Според него, ако голямото мнозинство от негласували граждани не види достатъчно основания да участва, политическото напрежение може да продължи и след балотажа.






































































Коментари 0