Изпълнителният директор на научно образователната фондация „Нораванк", кандидат на химическите науки Гагик Арутюнян, пред news.bg

Какъв е международният отзвук от започналите и предстоящите мероприятия в Ереван и по света, по случай 100-годишнината от Геноцида над Арменците в Османската Империя?
Мероприятията, свързани с информационната политика на Република Армения и арменците по света, се развиват добре. Особено важна беше службата във Ватикана, където Папа Франциск нарече Геноцида с неговото собствено име. Този акт от негова страна предизвика огромен резонанс, вътрешен и външен.
Във вътрешен план, той циментира националната консолидация на арменците, вътре и извън страната. Неговите думи ни дават мощен импулс да продължим да работим и по-нататък за признаването на Геноцида от все повече страни, навсякъде по света.
Във външен план е изключително важно, че целият свят видя: развива се процес от световен мащаб и признаването на Геноцида става все по-актуално за тези страни, които все още не са го направили.
Много добре организирахме нещата в неформален план. Особено важна е предстоящата среща на президентите Владимир Путин и Франсоа Оланд. Ясно е, че на нея, освен признаването на Геноцида в световен мащаб (което и Москва, и Париж, отдавна вече направиха), ще се обсъжда тпреди всичко темите за Украйна и за вертолетоносците „Мистрал". В случая моето лично мнение е, че „Мистралите" все пак ще бъдат дадени на Руската Федерация, но двамата държавни лидери няма да форсират решението на въпроса. Придвижването напред по украинската тема много зависи от спазването на Минските съглашения, съавтори на които са и Русия, и Франция. Важното е, че всички страни по договора, освен Украйна, се стараят да го спазват. А това не се харесва на САЩ, които изпратиха 300 десантчици да обучават и помагат на украинската армия, за да окажат натиск върху Париж и Берлин да не провеждат самостоятелна политика, несъгласувана докрай с Вашингтон. Тук трябва да се има предвид. че ако заплахите на Лондон за излизане от ЕС бъдат реализирани докрай, САЩ ще загубят най-ефективното средство за влияние върху европейците.

Ще постигне ли Ереван стратегическите си геополитически цели, в резултат на успеха на организираните мероприятия?
За в бъдеще - да, със сигурност. Това обаче няма да стане много скоро. Най-важното в момента е тези въпроси да се поставят постоянно и да остават актуални. Даже в Турция много хора започнаха да се отнасят с разбиране към арменската трагедия. Във всеки случай, успяваме да поставим Анкара в много неудобно положение. Затова оценявам цялата информационно-политическа кампания като много успешна. А за териториалните и материални компенсации ще почакаме.

Как ще се развиват оттук-нататък отношенията на Република Армения с нейните съседи?
Особени промени няма да има. Трудно е да си представим влошаване на отношенията с Азербайджан - това може да означава само пълномащабна война. С Грузия отношенията ни са в равновесие. Тя сега е в много неудобно положение. 10 години нейните политици говориха за евро-интеграция и изведнъж се оказаха интегрирани с Баку и Анкара. Грузинците са силно смутени от развитието на всестранното сътрудничество между трите държави. То вече създава проблеми от демографски и религиозно-етнически характер за нашите северни съседи. В Тбилиси голяма част от населението не е с грузинска етническа принадлежност. Сегашното ръководство на Грузия действа много по-внимателно, отколкото Михаил Саакашвили и се вслушва в прогнозата на президента на СТРАТФОР Джордж Фридман, че Грузия ще остане с Руската Федерация, а не с ЕС.
С Иран нашите отношения се развиват по възходяща линия, на фона на руско-иранското сближение и търговия във военно-техническата област и перспективите за помиряване на Техеран със Запада. Арменско-иранските отношения винаги са имали специален статут и много ги ценим.

Как ще балансира за в бъдеще Република Армения между членството си в ОДКБ и ЕвраЗЕС и добрите си отношения с ЕС и САЩ, особено след декларацията на Европарламента по Геноцида?
Армения успя да влезе в ЕвраЗЕС, без кой знае колко да си развали отношенията с ЕС. Нас не могат да ни разберат украинците, които недоумяват как може едновременно да си в ЕвраЗЕС и да искаш нещо от ЕС. Отговорът е следният: нашият съюзник е Русия, ние сме член на ОДКБ, но това не е причина да си разваляме отношенията с останалите наши партньори. Слава Богу, те разбират, че ние сме направили нашия избор и сме преминали „червената линия" в нашата евразийска интеграция, след която връщане назад няма. Затова сега заедно решаваме други проблеми - от признаването на Геноцида над Арменците в Османската Империя, до икономическия ръст.

Какво послание ще отправите към българските арменци, към българите като цяло и към българските управляващи, които не намират сили да признаят Геноцида?
Арменската община в България е знаменита със своите представители. От нея произлиза например католикос Гарегин Първи. Това е традиционна арменска община, която никой няма право да недооценява. Бидейки лоялни граждани на Република България, те внасят своята лепта в благоденствието на двете страни. Ние оценяваме този техен принос и твърдо ги подкрепяме.
Сред народите, пострадали от турците, българите в никой случай не заемат последно място. Аз разбирам, че днес геополитическата ви ориентация не е тази, каквато би се харесала на повечето българи. Те насила са вкарани в организации, противопоставящи се на Русия. Това предизвиква тревога и недоумение и сред тях, и сред нас. Българите трябва да са по-внимателни, а не като преди 15-20 години, когато решават своето бъдеще. На всички трябва да е ясно, че имаме нова реалност - многополюсен свят, в който освен САЩ и ЕС, са налице Русия, Китай, Латинска Америка.
Спомням си, че България по времето на социализма беше много развита страна. След това са закрити над 10 000 завода. Те трябва да заработят отново, да се построят нови, защото за да бъдете конкурентоспособни, ви е нужна индустриална база. За целта, преди всичко, трябва да промените геополитическата си ориентация. Българите са длъжни да защитят националните си интереси. Това значи, включително, да опазват паметниците на руско-българската дружба.
А политиците ви трябваше да намерят сили да дойдат в Ереван и да почетат паметта на жертвите на Геноцида. Знаем, че от него са пострадали не само арменците, но и българите, гърците и т. н.