"След началото на войната в Украйна Европейският съюз обяви разширяването като стратегическа инвестиция в собствената си сигурност, защото една нестабилност в съседните региони има значение за стабилността на съюза и сигурността на съюза."

Това заяви пред News.bg Бисерка Бенишева, кариерен дипломат с профил европейска политика, бивш посланик в Ирландия и Унгария и директор по европейските въпроси към ПанЕвропа България. Стратегията на ЕС следва застоя след 2008 година, когато евроинтеграцията на Западните Балкани е поставена на пауза. След опита за възстановяване през 2014 чрез Берлинския процес, преговорите се ускоряват, коментира Бенишева. Въпреки че всяка държава напредва с различно темпо, всички имат "валидна писта".

"Страната, която е с най-голяма тежест на Балканите (бел. ред. - която все още не е член на ЕС), е Сърбия, а страната, която най-бързо напредва в преговорите, е Черна Гора."

Докато вече е създадена и работна група за подготовка на договора на Черна гора, от Сърбия се очаква да се справи със застоя от 2021 насам, като изпълни условията за свобода на медиите, реформа на съдебната система и върховенството на закона.

"Очакванията са, че когато още една страна от Балканите напредне, това ще има мотивиращо въздействие върху другите страни, които всъщност по този начин виждат, че перспективата за членство е близо."

На този фон, след като ЕС дава статут на кандидат-член на Украйна и Молдова през 2022 и ускорява преговорите с тях, Западните Балкани проявяват "приглушено недоволство", казва тя. Те настояват за същото равно ускорение на процеса и при тях. По-ранното датиране на споразуменията им за асоцииране, както и проблемите на Украйна и Молдова - незавършила война и неустановени граници, също влияят.

Бенишева коментира и преговорите на Република Северна Македония, които са в застой поради "неконструктивна позиция" на властите там. Тази пауза не е в полза на Скопие, София и Брюксел, а Европейската комисия и Европейския парламент отчитат, че страната изостава с реформите. Посланието на Съюза е, че условието за конституционните права на българите в Северна Македония трябва да се изпълни, за да започнат преговори.

"И някак си това послание не среща разбиране. По някакви вътрешнополитически причини се търси заобикаляне, предоговаряне, предефиниране. Нещо, което от нашия опит знаем, че е трудно постижимо."

Тя припомни, че България също е подлежала на условия, които не са били обществено популярни, като затварянето на блоковете от 1 до 4 на АЕЦ "Козлодуй". Въпреки че тогава дори има подписки за референдум против затварянето им, правителството поема този курс в името на членството.

"Тук вече стигаме до политическата воля на правителствата."

Може да се говори за съревнование между политически фактори на вътрешно ниво в Северна Македония, каза Бенишева.

Тя отново коментира и евроинтеграцията на Черна гора, където се открояват два фронта - на съгласуване на законодателството, от една страна, и на влияние на Сърбия, от друга. Албания е другата държава на напреднал етап спрямо Сърбия и Северна Македония. Тя дори "подава ръка" на Сърбия чрез съвместното открито писмо за присъединяване към единния пазар на ЕС.

Албания също така се присъединява и към военен алианс заедно с Косово и Хърватия. Тези действия са свързани с правата на бошняци и хървати в Босна и Херцеговина, смята Бенишева. За членство последната трябва да изпълни 12 условия преди отваряне на преговори.

"Тук е ясно, че ако се отворят преговори с федерацията Босна и Херцеговина, това в известен смисъл ще парира сепаратистките сили, които действат вътре. Защото всъщност цялата държава влиза в преговори."

Тя изтъкна, че въпросите за идентичността не присъстват само на Балканите, а съществуват на различни места из Европа. Също така отрече сценарий за забавяне на присъединяването на Западните Балкани.

"България винаги е изразявала готовност да сподели своя опит. И това е нещо, което познавам много добре. Дипломатическият институт на Министерство на външните работи има редица проекти за страните от Западните Балкани."