Христо Иванов е основател и собственик на известния български цирк "Иванов", той създава семеен цирк в Италия преди 17 години, но решава да се завърне в България и да работи за българската публика, за връщането на блясъка на цирковото изкуство у нас и успехът не закъснява. Днес цирк Иванов е един от най-успешните български циркове, с рекорден брой почитатели в социалните мрежи, а билетите му се разпродават за дни напред. С Христо Иванов разговаря Вероника Савова.

Какво ви тревожи в последните месеци, освен коронавируса и мерките, които трябва да спазвате?

Това че думата "цирк" винаги е била използвана в българския език като нарицателно за нещо грозно, пошло, скандално или непочтено. В последните години за съжаление все по-често и от все повече публични личности - политици и журналисти, което е показател за тяхната култура. Десетки са апелите на достойни български циркови артисти думата "цирк" да спре да бъде опорочавана, дори бе внесено официално протестно писмо до парламента от старши треньора на акробатите на "Цирк дьо Солей" - Иван Владимиров, но за съжаление вместо манталитета на българското общество да еволюира и да започне да нарича нещата с истинските им имена, то деградира все повече. Особено в бурния политически живот през последната година думата "цирк" не слиза от заглавията в медиите и от трибуната на Народното събрание във един все по-грозен и обиден смисъл. А той циркът е в действителност нещо красиво, той е радост и удоволствие, изключителен труд, талант и смелост, плод на добродетели, очевидно непознати на хората, които ежедневно го обиждат , макар и несъзнателно. Хора, които едва ли са посетили и един цирков спектакъл през живота си, хора с високо образование, но душевно бедни и с ниска култура. Вместо да бъдат за пример със своята ерудираност и достойнство, управляващите и журналистите създават грешна представа за тези качества у подрастващите. В истинския цирк децата се учат да вярват в доброто, в човешките възможности и силния дух, но за съжаление от телевизора научават само за грозната страна на "цирка".

Все пак държавата обърна сериозно внимание на културата покрай коронавируса, не мислите ли?

Планът за възстановяване на културата предвижда финансови средства, но кой и кога ще предвиди и отношение и уважение към нея. Защото тя, културата не е просто бизнес, тя е състояние на духа, тя е проводник на човещина и борец за развитие на ценности. Без нея ние сме просто консуматори и производители на отпадъци. Надяваме се някои сериозни проблеми да бъдат засегнати в бъдещия проектозакон за сценичните изкуства, имаме обещанието на Министерство на културата, че това ще се случи.

Цирковите артисти са особена порода хора, за тях удоволствието на зрителя е на първо място, тяхната мисия е да възпитават, да палят въображението и мечтите, да донесат вълшебство на една до вчера празна поляна, да съберат под шарения пътуващ купол различни култури и цветове, емоции за малки и големи, бедни и богати, за всеки, който има нужда... Животът на артиста днес е хиляди пъти по-труден от този преди 30 години. Някога България бе поставила това изкуство на пиедестал - във всеки град имаше циркови площадки, държавата осигуряваше репетиционни зали, костюми, реквизити и целогодишно заплащане на артистите, за да представят пред света наистина изключителни постижения, имаше условия за развитие и уважение към цирковото изкуство. Днес, за да бъде един артист на манежа, трябва не само да сам да си осигури всичко, но и да се бори с бюрокрацията, с пренебрежението на институциите и да преглъща всеки ден "новото" значение на думата "цирк".

Не само употребата на думата "Цирк" е поводът за възмущение на българската циркова общност, но и отношението на общините и институциите към изкуството. Все повече градове разпродават общинските терени или ги застрояват, все повече общини вдигат ръце и заявяват, че нямат място за цирк, без и за миг да помислят от какво лишават цели поколения. Поколения, които ще слушат за политическия "цирк" по телевизията и никога няма да изпитат тази радост на живо. Все повече се говори за промяна, но промяна към какво? Към перманентно опростачване, презастрояване и загуба на човещина? А те, децата на България и техните семейства наистина имат нужда от вълшебството на цирка, доказва го настоящият игрален сезон на пътуващите циркове, всички билети за представленията се разпродават, публиката копнее да се откъсне от политическия и медиен "цирк" и да се потопи в истинския, защото там се чувства щастлива и защитена, там в детството и далеч от ежедневието.

Снимка 547724

Източник: Цирк "Иванов"

Вие сте работили много години в чужбина, с какво е по-различно отношението към цирка там?

В цивилизованите европейски държави всяка община има определена циркова площадка - място, защитено от продажба или застрояване, място обикновено в паркове или площади, (дори във Ватикана), достъпно за зрителите, достъпно и за цирковете, и пътуващите спектакли и концерти, срамно е, че градове като Благоевград, Хасково или Монтана - областни градове с много жители - нямат такива места. Дори Столична община няма никакви условия или места да посрещне пътуващите циркове, принуждавайки ги да търсят частни парцели. Има само една площадка, проектирана и годна само за един цирк, останалите десет български цирка няма къде да гостуваме в София. За съжаление в общините, които имат места за цирк се налага лично да се извинявам на публиката за кривите и кални поляни, на които строим цирка, за лошите условия, а общинарите дори не се замислят, че не предоставят площадка за наше удобство, а за гражданите и гостите на техният град... Грозната истина за цирка е всъщност истината, в която живеем... Тези над нас не ги интересува от какво имаме нужда като хора и като граждани, ние сме само данъкоплатци и избиратели, живеем в една пластмасова среда на консуматорство...

Благодарни сме единствено на Министерство на културата, че осигури подкрепа на цирковете чрез Национален фонд "Култура", жалко че трябваше да настъпи пандемия, за да се случи това, в другите държави циркът се подкрепя от държавата от десетилетия, но се радваме на тази стъпка в правилната посока.

Какво бихте казали на тези, които използват думата "цирк" в негативен смисъл?

Да ходят по-често на истински цирк, на театър, на опера, на кино, да се обогатяват културно и да започнат да виждат света в по-добра светлина, да започнат да мислят за духовните нужди на хората около тях, не само за материалните. Тогава ще дойде балансът, хармонията и развитието. Когато започнат да ни управляват едни хора по човеци, по-истински и с повече любов към бъдещето и децата.