Евродепутатът и водач на листата на АБВ за български представители в Европейския парламент Ивайло Калфин пред News.bg

Какви са очакванията ви за европейските избори и каква кампания ще водите?
Европейските избори са важни заради европейските теми, не само заради премерването на мускули между отделните участници. Много ми се иска да влязат европейски теми и ще се постараем да го направим, защото европейските институции наистина променят живота на гражданите и е необходимо гражданите да знаят и да имат мнение по решенията, които се вземат в тях. Предстои разглеждането на редица директиви, свързани с работното време, с минимална работна заплата, с правата на работниците, които работят в друга страна членка. Предстои да се вземе решение за обща основа на ДДС, нещо от което в България много подскачат, а не ми е ясно защо. Теми има много, дано успеем да поговорим за тях вместо да се заливаме с компромати.

Какви биха били ползите за България от единната ставка за ДДС?
 Ползите са, че ще има по-малко укриване на данъци. Групата на социалистите направи едно проучване миналата година, че около 1 трилион евро са годишните загуби в европейския бюджет от невнесени данъци. Ако тези пари се вкарат в икономиката, за 10 г. всички европейски държави биха изплатили публичните си задължения.

Какви са съпротивите у нас срещу тази идея?
При нас обикновено се бърка дебатът. Казва се, че става дума за данъчните ставки. Казва се „ние имаме ниски данъци, сега европейците ще ни ги вдигнат". Има страх, че ще се изгонят инвеститорите. Няма такова нещо. Става въпрос за обща данъчна основа, от което ние няма да загубим, защото при нас се облага с нисък данък всичко. Ако се смени данъчната основа, а се направи обща за всички в ЕС, това не означава по-високи данъци за България.
Стане ли обаче дума за данъчна основа, много хора започват да казват, че това лошо и че ще ни вдигнат данъците. В Европейския парламент проведохме една интересна конференция за неравенствата с Джон Голдбрайт, синът на Кенет Голдбрайт. Всички данни показват, че различията в заплащанията са по-малки в най-богатите страни.  Икономическото обяснение е, че колкото са по-близки равнищата на заплащанията, толкова е по-продуктивно едно общество и икономиката му. Това е точно обратно на това, което либерални икономисти коментират в България.

Как подобни изводи се съотнасят към страната ни?
Българската икономика изнася основно суровини и евтин труд. Нито една държава в това положение не е богата. Важно е да се създават работни места. Трябва да се стимулира производството на добавена стойност. Върху такива теми ще акцентираме в кампанията за европейския вот и в АБВ. Има методи, по които можем да направим държавата ни да изглежда по различен начин и в земеделие, и в индустрия.

Как ще успеете да лансирате тези теми в кампанията, при положение, че е ясно в каква обстановка ще мине и тази изборна кампания, още повече, че за предизборната кампания у нас важи с пълна сила „хляб и зрелища"?
Въпреки всичко смятаме да предложим конкретни решения по въпросите, които интересуват гражданите. На конгреса на ПЕС в Рим бе коментирано създаването на работни места за младите хора. Какво се правим в България? За една година от 27% младежката безработица се покачи на 30% . Какво правим това да се промени?
Имаше една добра идея, за която аз от две години пропагандирам, да се въведе така наречената дуална система в образованието ни. Правителството ни направи една-две конференции, каза „супер, това е хубаво нещо", а сега започнаха да приемат законите в точно обратната посока. Кодексът на труда го забранява, Законът за професионалното образование го забранява... Други решения за справяне с младежката безработица не се предлагат.
ПЕС казва още, че ще се борим с укриването на данъците. Това означава и публичност на обществените поръчки. Къде е това в България? ПЕС казва да се въведе данък върху финансовите транзакции, за да може и финансовият сектор и банките да участват в процеса на излизане от кризата. 11 страни от ЕС казаха, че ще го въведат. В България не се говори за това. Така че ако можем да си поговорим за тези неща в хода на кампанията, ще е много по-полезно за избирателите.

Все пак българските избиратели гледат от собствения джоб, от собственото портмоне- колко е празно?
Така е и има обяснение защо е така. То е празно, защото едни хора крадат. Крадат от обществените поръчки, крадат от джоба на избирателя на практика, защото има едни други хора, които не искат да приемат съответните закони, които да са прозрачни и да показват къде отиват обществените пари.

Как според Вас ЕС може ефективно да помогне на Украйна, която в момента изпитва сериозни финансови и икономически сътресения?
Според мен Европейският съюз не може да запуши дупките в икономиката на Украйна. Единственият, който може да реши финансовите проблеми на Украйна е Международният валутен фонд. Вече се коментира, че страната трябва да въведе валутен борд. Това е рецептата за Украйна.  ЕС няма нито военната, нито финансовата сила да реши незабавните проблеми на Украйна. Съюзът е силен в медиацията. Според мен, трябва да се изпрати посредник на ЕС, който заедно с украинци и руснаци, да започне политически процес.
В момента обаче ЕС говори за санкции. За мен най-добрите санкции са тези, които не се прилагат. Не знам някъде наложени санкции да са проработили много ефективно. Куба е в санкции от 50-те години на миналия век. Санкции бяха наложени на Сирия, но без особен ефект. Заплахата от санкции върши работа, но самите санкции не са най-доброто решение. Не е голяма и палитрата на санкциите, които ЕС може да наложи.
Налагането на визови санкции за Русия ще засегне пряко България. Ние сме една от страните, които не са заинтересовани от влошаване на положението с визите за руски граждани. Имаме интерес от руски туристи в България. Българската позиция по визите трябва да е много ясна. Икономически санкции също не биха повлияли много.  Нещото, което обаче със сигурност ще повлияе, се отнася до домакинството на Русия на Г8. Заплахите, че Г8 просто няма да го има, повече могат да повлияят. На Путин не му е все едно дали е или не е в тази компания.

Как ситуацията в Украйна може да се отрази на България? Може ли да се повтори газовата криза от 2009?
Възможно е. Русия отмени отстъпката за доставка на газ за Украйна. На мен ми е тъжно, че 5 години след кризата от 2009-а, нямаме изградени газови връзки със съседните ни държави. ЕС ни даде пари, за да се свържем с Гърция и Румъния, но все още нищо не е на лице. Хранилището в Чирен, колкото и да е пълно, там има газ за месец и половина-два. 250 милиона евро взехме от Европейската инвестиционна банка за разширяване на хранилището в Чирен. Не знам дали е разширено чиренското хранилище или не. Вие знаете ли?
При евентуално търговско ембарго срещу Русия има голяма въпросителна какъв ще бъде подходът към „Южен поток". Надявам се да не се стигне до търговско ембарго, защото това е много тежка санкция, още повече, че много български фирми се опитват да се върнат на руските пазари.

Как ще реагира Русия, според вас?
Дори и по-малки мерки, ще доведат до контрамерки от страна на Русия, които силно ще засегнат български износители. Понеже лесно се излиза от пазарите, но трудно се връща, ще има негативни ефекти върху страната ни.

Достатъчни ли са действията на българската страна по ситуацията в Украйна?
Не виждам  ясно формулирана позиция с оглед на европейския дебат. Не зная какви са българските позиции по евентуални санкции срещу Русия, по енергийните проекти, въобще по това, което може да направи ЕС. Пак ви казвам, за мен силата на ЕС е в медиацията и преговорите. Това е един от случаите, в които можем да покажем познание на региона, още повече, че имаме пряк интерес. Можем да се постараем да участваме публично в изработването на европейската позиция, а не да чакаме нещо да се приеме и да го следваме.