Кастро младши: Фукушима показа, че не трябва да се удължава животът на АЕЦ

В ексклузивно интервю за телевизионната компания RT* (russian.rt.com) синът на лидера на кубинската революция Фидел Кастро - Фидел Кастро Диас Баларт, говори за атомната енергетика, студентските години в Съветския съюз, откровено споделя за отношенията с Ел Команданте, коментира избора на латиноамериканеца Хорхе Берголио за римски папа и излага възгледите си за бъдещето на Острова на свободат
Фидел Кастро Диас Баларт, наричан в родината си Фиделито, e атомен физик

Вие се занимавате с атомна физика. Когато става дума за бъдещето на нашата планета, международната общност възлага големи надежди на най-модерните технологии в енергийната сфера. Каква е вашата оценка на постиженията в тази област и начините, по които те се прилагат?
Когато анализираме световния енергиен баланс и особено кризата, породена от липсата на различни видове енергийни суровини, трябва да се концентрираме и върху други проблеми на съвременността. Например да вземем под внимание няколкото паралелни кризи, които се наслагват. Освен енергийната ние сме свидетели на криза във финансовата сфера, в прехраната, в здравеопазването. Всички те имат отношение към цялостното състояние на човечеството.
На Земята живеят 7 млрд. души. Не ни достигат храна и вода. Особено важна е енергията, която осигурява съществуването на съвременната цивилизация. Към днешния ден производството на 85% от енергията е зависимо от добива на нефт, въглища и газ. Около 6% е делът на атомната енергетика. Незначително количество - към 3% - се добива от биомаси и други източници на възобновяема енергия.
Затова, когато говорим за съвременни технологии, силно се надяваме да открием оптималното съотношение. Но за да се промени съществуващият енергиен баланс, ще са нужни десетилетия - технологиите трябва да узреят. Мисля, че следващите 50-100 години ние както и преди ще зависим от същите енергийни източници.

Да, но принципно развитието на технологиите крие в себе си някои рискове. Например, когато говорим за атомната енергетика. Хората съзират в нея заплаха. Истина или мит е това?
Знаете, че много съм писал по темата. Написах цяла книга, преведена на няколко езика: „Атомната енергетика: заплаха за околната среда или решение за енергийния проблем на 21. век".
Моята позиция е такава: както и всяка друга съвременна промишлена дейност, атомната енергетика предполага рискове. Развитието на технологиите през последните 60 години даде възможност за създаване на нови реактори трето поколение с висока степен на вътрешна сигурност. Те се захранват не от външни източници, а за сметка на базов физически принцип - силата на притеглянето. Когато тези реактори постепенно влязат в употреба, ще се промени и балансът при използването на атомната енергия и отношението на обществото към нея.
За да се разбере какво е нивото на сигурност на съвременните АЕЦ, може да се даде пример с „Фукушима". Реакторите второ поколение от 60-70-те години, които могат да издържат земетресение от 7 бала, издържаха девет. Те бяха проектирани да устоят на вълна от 9 метра, не поддадоха при 15-метрова. Реакторите спряха едва тогава, когато цунамито бе толкова мощно, че водата заля всички дизелови системи. И си задавам въпроса - кое промишлено съоръжение може да понесе всичко това, което издържа тази АЕЦ? Единственото, което не преживя - отгоре й да падне метеорит, като този, който падна наскоро в Урал. И централата все пак издържа.
Затова изводът е следният: като всяка човешка дейност енергетиката и другите технологии крият риск. В същото време обаче рискуваме да спрем развитието. По статистика към момента атомната енергетика е станала причина за много по-малко жертви в сравнение с други технологии. Смятам, че атомната енергетика е пътят за развитие на индустриалните общества, които имат производствената база, финансовите и човешките ресурси да внедряват тези технологии.
Русия е една от страните, които развиват атомната енергетика. И тя ще продължи да го прави, също както Китай и САЩ, които имат най-много атомни централи в света. Американците решиха да не закриват своите 104 реактора, а да удължат експлоатацията им от 30 на 50 и 80 години. Тези реактори са стари, но въпреки това работят.
Тази практика трябва да се прекрати - точно това подведе и „Фукушима". Японската АЕЦ удължи живота си, а опитът показва, че това не бива да се прави. Трябва да сме по-предпазливи, да развиваме международното сътрудничество в сферата на сигурността. Бих искал да акцентирам: много важно е да бъдем максимално открити, във всичко да има участие на обществото, не само на политическите партии, но и на различните обществени организации. Да им се даде възможност да оценяват ситуацията и да изразяват своето съгласие или несъгласие за използването на атомната енергия.

Обикновените хора, без задълбочени познания в тази област, често пъти свързват атомната енергетика с атомната бомба. Как да разграничим двете понятия в човешката представа?
Мисля, че целият проблем е в това, че атомната енергетика е родена като следствие от първородния грях. За нея се чу след холокоста в Хирошима и Нагасаки, който бе абсолютно безсмислен - Япония вече бе разгромена. Това е образът на невидимата разрушителна сила, от която не може да се избяга. Без съмнение той оставя в човешкото съзнание незаличима следа.
И за съжаление развитието на подобни технологии продължава. В света съществуват 5 ядрени държави, 28 хиляди единици атомно оръжие. И, мисля, хората се вълнуват не само от това, което е станало преди повече от 60 години, но и от създаването на ново, много по-мощно оръжие и последиците от неговото използване. Да се разделят двете понятия е много трудно.
За жалост има организации, които сеят паника. Според мен опитите да се обясни на хората, че има два вида енергия - добра и лоша - са обречени на провал. В древнокитайската философия съществуват понятията „ин" и „ян". Доброто и злото винаги са заедно, но трябва да бъдем мъдри да развиваме добрите идеи и да изкореняваме лошите.

Син сте на лидера на кубинската революция Фидел Кастро. В момента, в който избирате бъдещата си професия, се е решавала съдбата на страната ви. Думата „революция" не е била просто фраза. Защо решихте да се захванете с наука?
Революцията каза своята дума доста преди това - в сферата на образованието, науката, здравеопазването. Още през 60-те баща ми казваше, че Куба трябва да зависи от учените, от мислителите. Но за това бяха необходими радикални промени в образователния сектор, нужно бе да се изкорени неграмотността, да се развият университетите. Имахме три висши учебни заведения и те бяха недостъпни за повечето хора. Можеха да си го позволят само онези, които имаха средства. Имаше расова и класова дискриминация, дискриминация по полов признак.
Днес страната разполага с 64 университета. Тази революция в сферата на образованието събуди интереса към знания, утвърди важното място на науката в развитието на страната. Един от ярките примери е Националният център за научни изследвания. Създаден е през 1965. А през 80-те, когато е бумът на биотехнологиите, неговите специалисти стават световни научни лидери. Те са учили в други страни и развиват сътрудничеството с тях. Това е ярък пример как базовата наука води до икономическо развитие.
Днес в Куба работи Биотехнологичен комплекс, един от най-добрите във всички развиващи се страни. Биотехнологиите в Куба са на второ място по инвестиции. От ранна възраст винаги съм се интересувал от познанието в тази сфера. Имахме възможността и привилегията да изучаваме науката в СССР.

Учили сте в Московския държавен университет „Ломоносов", свързан сте също така с института „Курчатов". Какви спомени пазите от живота в Съветския съюз?
С особено вълнение си спомням тези години. По време на обучението човек може по-добре да опознае страната, където получава образование. Щастлив съм не само за това, че днес имам такава интересна и полезна професия, но и заради това, че успях да се запозная с живота, с културата на руския народ. С руската душа.

Успяхте ли да я разберете?
Да. Мисля, че да.

Според информациите сте учили в СССР под чуждо име - Хосе Раул. Приятелите ви от университета знаеха ли кой сте всъщност? Или успяхте да запазите тайната?
Е, всъщност бях млад и външно не приличах много на баща си. Бях един от многото. И можех спокойно да живея и работя заедно с всички. При това нито един студент не знаеше за родствената ми връзка с Фидел Кастро. Знаеха само няколко представители на властта. Затова дори и днес понякога ми се налага да доказвам, че онзи човек - това съм аз. Защото първата ми диплома е издадена на чуждо име, също така и свидетелството ми за кандидат на науките.

На името на Хосе Раул?
Да. Автор съм на повече от 30 труда под това име. И сега ми се налага да доказвам, че това са мои работи и мои документи. Но днес разбирам, че това е бил мой шанс - да бъда част от нормалния човешки живот. Не мисля, че по някакъв начин ми е навредило. Имах удоволствието да получа дипломата си от ръцете на ректора на МГУ „Ломоносов", а след това и научна степен „доктор" в Курчатовския институт. С огромна любов пазя тези документи. Мисля, че важното не е името, а човекът.

И въпреки това - фактът, че сте син на Фидел Кастро е повлиял на вашия живот?
Е, доста трудно ще намерите човек, на чийто живот не е оказало влияние това, че е син на баща си, не е ли така?

При някои повече, при други - по-малко...
Естествено. За щастие в семейството ми преди това не е имало научни традиции. Те започват с мен и днес ги продължават синовете ми. Но не защото съм ги накарал. Просто, защото съвместният ни живот, интелектуалните и културните ценности, които се предават в семейството, могат по определен начин да повлияят върху изграждането на човека.

Когато говорим за семейното влияние, спомняте ли си някои разговори с баща ви? Какви ценности ви е предавал, когато сте били млад?
Не е тайна, че в годините на моята младост ситуацията в Куба бе доста сложна. Вътрешнополитическото положение бе много напрегнато: операцията на САЩ в Плая-Хирон, Карибската криза, проблемите с въоръжените групировки в планините, необходимостта от развитие на промишлеността, образованието. Без съмнение баща ми и другите ръководители на страната имаха много малко свободно време. Нямаха възможността като обикновените хора спокойно да се приберат у дома след работа и да общуват със семейството. Баща ми отдаде много сили на страната си.
Много енергия бе хвърлена за развитието на младежта и тази атмосфера ми повлия силно. Също така четях определена литература. От детството си харесвам изучаването на математика, физика. Има много косвени начини да влияеш върху човешката съдба. Но това не може да бъде наречено обикновено общуване. Съдбата ми се формираше отстрани.
Испанският философ Ортега-и-Гасет казва: „Аз - това сме аз и моите обстоятелства." Може да го каже всеки човек, в това число и аз. Определени благоприятни обстоятелства ми дадоха възможност да уча и да посветя живота си на избраната професия.

Още един въпрос за личния ви живот. Все пак ми е интересно. Хипотетично - човек е учил заедно с вас, без да знае, че сте син на Кастро. Със сигурност имате история, в която някой приятел е разкрил това. Каква бе реакцията?
По време на следването не се случи. Завърших университета и записах аспирантура като Хосе Раул. Затова нямаше драми нито за мен, нито за останалите. Няколко години по-късно мнозина от онези, с които следвахме заедно, разбраха и възкликнаха: „О! Това е страхотно!" Убеден съм, че главното за тях бе, че ме познават като човек, а не като име или нечий роднина. Затова имам приятели, които не се почувстваха измамени, нито отхвърлени, понеже това бе нещо второстепенно за тях.

По онова време е било доста по-лесно да се скрие кой сте в действителност - нямаше още „жълта преса", телевизията бе друга. Въпреки това и днес за личния живот на семейство Кастро се знае твърде малко. Как успяхте да го опазите в тайна?
Много е трудно да се говори за цялото семейство Кастро, тъй като то е твърде многобройно. Всеки негов член има собствена съдба. Що се отнася до държавния глава, то той в продължение на много години успяваше да опази личното си пространство, като се отдаваше изцяло на главното в живота си - работата. Това обаче не попречи на повечето членове на семейството, на всеки от нас, да се развиваме по свой път, без особени противоречия. Влиянието на пресата... Възможно е... Различни клюкарски списания са много популярни на Запад...

За първи път в историята за римски папа бе избран латиноамериканец. Бихте ли коментирали този избор?
Изборът бе направен в момент, когато католическата вяра по думите на нейни представители има нужда от реформи, от преустройство. Регионът на Латинска Америка днес търпи сериозни икономически и социални промени. Куба е светска държава, но през последните 10-15 години два пъти бе домакин на визити на понтифика. Това е необичайно явление. От политическа гледна точка римският папа е държавен глава на Държавата Ватикана. Чрез президента Раул Кастро Куба му предаде своите поздрави.
Високопоставен представител на нашата страна - първият вицепрезидент - присъства на церемонията по инагурация на новия папа. В политическо отношение ние му пожелахме успехи.
През последните 500 години не е имало случай папа да се отрече от престола. Но се е случвало понякога, 5-6 пъти за цялата история. Това даде възможност за избор на нов папа с прогресивни възгледи. Но казват, че е йезуит, а това значи - консерватор. Сигурно е така, не съм специалист в тази област. Въпреки това четох, че иска да създаде църква за бедните. Макар че някои понтифици не са приемали подобна идея. Ако обаче новият папа се интересува от социалния аспект, ако иска да доближи църквата до нуждите на бедните, дейността му, без съмнение, ще бъде полезна. И му пожелавам успехи в усилията му.

Лидерите на кубинската революция са хора, притежаващи особена харизма. Как мислите, способно ли е новото поколение да продължи традициите на братята Кастро?
Новото поколение на Куба са повече от 70 процента. Това са хора, родени след революцията. Кубинското общество постоянно се променя. Тези изменения са резултат от историческото развитие на страната и нейното виждане за бъдещето. Избраният неотдавна парламент посочи за първи вицепрезидент млад човек. Той е с техническо образование, опитен специалист. Харизматичен. Сигурен съм, че се приема добре не само от младите, но и от народа като цяло.
Такъв е животът. Всяка страна намира своя собствен път. И в зависимост от това гради своето общество, своята икономика. Точно така постъпва и Куба - отчитайки нашите особености, различните националности, формиращи кубинския народ. И - мисля - това е много позитивно явление, което ще продължи в близките пет-шест години.
Президентът Раул Кастро каза, че независимо от определени конституционни промени това ще бъде последният му мандат. Преди него Фидел Кастро също подаде оставка от всички заемани длъжности. За жалост такива събития често не се отразяват от световните медии... Така се случва в много страни - лидерите се сменят. В Куба това е постепенен процес.
Лидерите на революцията излизат в оставка, появяват се много млади хора на ръководни постове на ниво общини, провинции. Мисля, че това е естествен процес, в който с всяка изминала година ще участват все повече млади, които ще ръководят различни организации. Това е нормално. Понякога това се гледа през странна призма, макар че е абсолютно нормално, че се случва точно така.
Днес почти 48 на сто от членовете на кубинския парламент са жени. В сферата на здравеопазването са повече. Две жени са вицепрезиденти, няколко - министри. На ниво общински и провинциални правителства жени заемат ръководни постове, а понякога и ги оглавяват. Това е естествено. Мисля, че с времето броят им ще расте.

* RT (по-рано Russia Today) - руска международна информационна тв компания, основана през 2005 от РИА «Новости». Основният й англоезичен канал RT International е първият руски информационен телевизионен канал с денонощно излъчване на английски език. RT се финансира от федералния бюджет на Руската федерация.
Според американски и европейски журналисти, в това число и ръководителят на европейското бюро на „Репортери без граници", каналът е проводник на държавна пропаганда на Кремъл. През есента на 2010 Уолтър Айзъксън - бивш директор на CNN и главен редактор на Time, шеф на държавната агенция, контролираща радиостанциите „Гласът на Америка" и „Свобода", направо посочи RT сред враговете на Америка и поиска американските власти да отделят повече пари за своите медии във връзка с появата на мощни денонощни англоезични канали на страни, противопоставящи се на демокрацията.
Немският вестник Tagesspiegel обяви RT като успешна реализация на намеренията на Москва за създаване на контрапункт на CNN и ВВС и го определи като един от най-ефективните инструменти на руската външна политика наред с износа на енергоносители и военна техника.