Лазар Младенов: „Двойни играчи” мамят България

Преди  Великден България  бе посетена от представители на Българския културен клуб в Скопие (БККС). Те проведоха срещи  с  Държавната агенция за българите в чужбина и Комисията по правата на човека в парламента.
По този повод, за гоненията срещу изявяващите се като българи в Македония, както и за проблемите в отношенията между София и Скопие, интервю пред news.bg бе любезен да даде председателят на БККС Лазар Младенов.

Защо гоненията срещу изявяващите се като българи в Македония продължават да са държавна политика?
В държава построена на антибългаризъм, каквато е севременна Македония, не може да се очаква друг подход към нещата. Днес в Македония не може едновременно да си част от постюгославската номенклатура - да работиш на каквато и да е позиция в йерархията на властта, неправителственият сектор или синдикат, и да бъдеш изявен българин.
Безкомпромисната разправа с Мирослав Ризински, Миле Йованоски, Спаска Митрова, Младен Сърбиновски, Симеон Симев и много други недвусмислено го доказва. Единственият шанс хем да си „българин", хем да си част от върхушката, е да си "двоен играч" - такива са най-опасни и за българщината в Македония, и за европейската интеграция. За съжаление, такива "двойни играчи" и псевдоактивисти има и на българска територия, улеснени от наивността и липсата на селективен подход от страна на българската държава.

В какво упреквате България?
Често пъти България наивно гласува доверие на така наречените "двойни играчи", които се представят на четири очи като българи или приятели на България (обикалят българските институции, мнозина имат българско гражданство или пък децата им учат, или работят в България). От другата страна на границата обаче същите тези „играчи" говорят съвсем различни неща и дори участват в репресиите срещу изявени активисти на македонските българи. Ето тук се корени „сбърканата политика" и липсата на селективен подход от страна на българската държава. Време е прагматично да се погледне на този хамелеонски феномен и да не се толерират хора, придобили политически позиции с интригантското си поведение, вместо хората, които имат качества, достойнство, чест и визия за истински обществени промени.

Защо българската дипломация се оказа неспособна да разреши казуса с Мирослав Ризински?
На този въпрос най-добре да потърсите отговор от българското МВнР, макар че ние имаме своето обяснение. Криворазбрана дипломатичност и игнориране на категорично изразената воля на българската общественост в подкрепа на Мирослав Ризински характеризират действията на някои днешни политици, от които не може да се очаква да разрешат един такъв реален проблем. Има също едно залитане да се прехвърля винаги топката към евроинституциите, които били длъжни да оправят такива типично балкански проблеми. Ако Брюксел и Страсбург ще ни вадят винаги кестените от огъня, за какво изобщо съществува българската дипломатическа служба и защо данъкоплатците я издържат?!

Докъде стигна идеята Ви Българската православна църква да възстанови историческия си диоцез на територията на Република Македония?
Главата на непризнатата Македонска православна църква не оттегли нехристиянското си изказване от коледното си интервю, където нарече македонските българи „отпадъци, предатели и изроди", с което практически ни анатемоса. И до ден днешен не сме получили никакъв сигнал или отговор на нашето писмо до МПЦ, което получи широк медиен отзвук.
Вместо това, архиепископ Стефан се наслади на щедрия прием на българското посолство, който беше даден за 3-ти март в скопския хотел „Александър Палас". Това са постюгославски тоталитарни практики за прокарване на дълбоки разделителни линии между православните християни и подкопаване на единството на обществото в нашата родина. Неприемливо е да стават такива неща в обединена Европа, още повече, че след разпада на Титова Югославия хиляди граждани на Македония възстановяват своята българска етническа принадлежност.

Значи идеята Ви остава актуална?
Може би в бъдеще ще бъдем принудени да поискаме от Българската православна църква да възстанови историческия си диоцез в епархиите на територията на днешна Македония, защото и ние трябва да имаме елементарното човешко право на родна църква, която да се грижи за нашите духовни потребности.

Защо Македония не оценява всичко онова, което България направи за нея?
За всеки един, който се интересува от Балканите, е повече от ясно, че България винаги е помагала на Македония в най-трудните за новата държава времена и очевидно така ще продължи и в бъдеще. Но много хора, нарочно или не, забравят съдбоносния период в началото на 90-те години и затова винаги е добре да се припомня, че България първа призна независимостта на Македония и значително допринесе за поставяне на началата на македонската демокрация и освобождението от югославския режим. Днес обаче гражданите на Македония са заложници на една смехотворна „антиквизация" - търсене на корените на „македонската нация" в античността, която е в противоречие не само с историческата истина, но и със здравата логика. Докато повечето съседи имат искрено желание да помогнат за бързата евроинтеграция на Македония, „антиквизацията" очевидно е замислена, за да изолира страната и да попречи на този процес.

Някои определят отношението на България към Македония като „мазохистично"...
Да, така е. От самото начало отношението на България към Македония е благородно и самопожертвувателно. България често жертва собствените си интереси в името на добросъседството и просперитета на македонската държава.

На 5 юни т.г. предстоят извънредни парламентарни избори в Македония. Какви са Вашите очаквания?
Трудно е да се говори за очаквания при положение, че на политическите партии реално им липсва визия за бъдещето на Македония. Политиката е в огромна степен обременена от тоталитаризма на бивша Югославия и предстоящите избори трябва да се погледнат в по-широк план. Това, което е важно за нас като организация, е Македония да се демократизира, което може да стане само, ако се скъса с тоталитарните практики от миналото.

Какво означава това?
Преди всичко, това означава: прекратяване на дискриминацията към открито изявяващите се като българи граждани на Македония, спиране на "езика на омразата" срещу съседните държави (най-вече срещу България), прекратяване на фалшификациите на историята (особено на българската), спиране на противоречиви проекти като „Скопие 2014", реформиране на образователната система (без идеологически интерпретации на историята в учебниците), насърчаване на съвместно честване на общи празници със съседите, възстановяване на разрушените български културно-исторически паметници, прекратяване на правителствената намеса в работата на медиите, както и публикуване на архивите на югославските тайни служби.
За нас е важно новото македонско правителство да разреши тези проблеми, колкото е възможно по-бързо, и по-специално спора с Гърция - с цел Република Македония да стане пълноправен член на НАТО и ЕС.

Великден е! Вярвате ли във възкресението на българщината в Македония?  
Разбира се, че вярваме. Aко не беше така, БККС нямаше да съществува. Само вярата в новото българско възраждане в Македония ни дава сили да продължим по нашия път. Пожелавам същата вяра не само на българите от Македония, но и на всички българи, където и да са по света.