Винаги около новогодишните празници се дават съвети как да предпазим от стреса на пиратките и фойерверките домашните си любимци. Но грижата за кучетата ни не спира дотук, а започва от първия ден, в който човек си взима малкото и сладко животинче. А и това не е вярно, всъщност грижата започва още преди това, когато стопанинът е добре да се запознае с особеностите на породата, която е избрал, и да прецени дали това куче е за него. С треньора на кучета Александър Георгиев разговаря Симеон Янев.

Г-н Георгиев какво може да направят стопаните, за да намалят стреса на животните по празниците?

Кучето трябва да е подготвено предварително с това, което ще му се случи на празника, а на празника ще му се случи канонада от звуци, неща, които го плашат по принцип, защото в природата силният звук е предвестник на някаква заплаха. Съответно, би трябвало кучето да бъде възпитавано още от малко да свиква с подобни шумове, да свиква с гърменето на пиратки и с неща, които ние не правим през годината.

И в крайна сметка няколко дена около Коледа и Нова година, изведнъж започва невъобразим шум, който притеснява всички кучета. Възпитанието на кучето трябва да започне много от рано, още докато е бебе, с неща които да бъдат около него нормални, да свикнат със звука на гърмежа, да свикне с това, че гърмежът не носи никаква щета.

Колкото по-рано се започне с това възпитание, толкова по-спокойно ще бъде кучето, пък и ние с него, защото се губят много кучета по празниците, когато има фойерверки. Ако кучето не е вързано, то хуква да бяга, да се спасява и оттам нататък проблемът е много сериозен.

Какви консултации търсят хората за възпитание на животните си?

Ами, в интерес на истината най-често срещаните проблеми при кучетата, които се осъзнават на първо място, са проблемът с това, че кучето не се връща. Взимаме си куче, пускаме го навънка, то започва да тича да играе с другите кучета, не се прибира - тоест не идва, когато го повикаме и това се оказва най-сериозният проблем.

Обикновено с това започват хората - може ли да научим кучето да идва. Това е общо взето последното нещо, на което учим кучето. Първо го учим, че ние сме водачите, да ни се доверява, да е спокойно с нас, да е сигурно, че ние знаем какво правим, а пък чак след това се стига до ситуацията, в която като дадем команда на кучето да дойде то идва.

Какъв е профилът на отговорния стопанин?

Да познава това, с което се занимава в момента. Да прави това, което може, обикновено, карайки го да се чувства спокоен и да го прави добре. Когато вземем куче, когато не познаваме психологията на кучето, когато не познаваме произхода на животното и защо то е тръгнало да се държи по определен начин, когато не разбираме това, което то се опитва да ни каже - това се проблемите, които в крайна сметка водят до неразбирателство между стопани и кучета.

Добре е човек да се запознае с това, което ще вземе вкъщи като животно, като порода, да знае какви са особеностите на породата, да се подготви как трябва да бъде възпитано едно куче по принцип, защото принципът на възпитание при кучетата не е кой знае колко различен. Просто в зависимост от породите се появяват по-твърдоглави, по-уверени, по-доминантни кучета и по-спокойни, по-лесни за възпитание кучета. Това е разликата.

Какви кучета минават на обучение?

Всякакви, всякакви. Можем да говорим за чихуахуа, можем да го говорим за пинчери, може да преминем към средни породи, ловни кучета - сетери, шпаньоли. Можем да минем към големи кучета - мастифи, добермани, ротвайлери, питбули и така нататък. Всеки според чувството си за вкус какво му харесва, на какво обръща внимание - взима породата, която на него му допада и оттам нататък започва проблем.

Ако си вземе силно куче, което е с много силен характер, с много доминантна природа, с висока агресия - това са проблемите, които след това стопанинът се сблъсква с тях.

От тези породи, които изброихте с кой вид по порода куче се работи по-лесно и с кое по-трудно?

Принципно лесно се работи с кучета, които са възпитавани да бъдат работни кучета. Това са кучета, които се ползват за полиция, армия, за следови кучета. Общо взето работните кучета като порода са селектирани да работят, да се подчиняват, да изпълняват, да изпълняват определени дейности. Проблем е, когато вземем работно куче и не му осигурим достатъчно ангажимент, достатъчно работа. Тогава работното куче става разрушително и проблемно.

Защо според вас има много случаи на агресия от страна на домашни кучета?

Неправилното отношение на стопанина към кучето води до неправилно отношение на кучето към семейството, към околните, към другите кучета. Това наскоро си говорихме с мой приятел, че всъщност проблемът при кучетата не е от самите кучета, а от стопаните им. От стопаните възникват по-голямата част от проблемите, защото в крайна сметка ние искаме да възпитаме кучето си да бъде за пример, да го покажем навън и всички да кажат - "ле-ле, колко е възпитано".

Но в крайна сметка се оказва така, че ние възпитаваме кучето, а то става проблемно. Ние се опитваме да го спрем да не прави нещо, а то го прави отново. Просто разликата между това да се възпитава едно дете и едно куче е голяма. И бих посъветвал всеки, който е решил да се сдобие с домашен любимец, преди това да се информира какви са особеностите на породата, която си е харесал, каква е практиката при възпитание на подобни кучета, колко време ще му бъде необходимо, за да може той да осигури нормален живот на кучето си, защото много пъти това е последното нещо, за което мислим.

Взимаме куче, започваме да го възпитаваме и в един момент се оказва, че руши вкъщи. Изкараваме го навън, не можем да го приберем по 1-2 часа от разходка, губи ни времето. А пък като погледнеш на практика ние нямаме достатъчно време за кучето. Сутрин излизаме рано за работа, вечер се прибираме късно от работа - разходката, която осигуряваме на кучето е в рамките на някакви 15-20 минути сутрин и час - час и нещо вечер. А има кучета, които с толкова разходка просто не могат да се задоволят, това не им е достатъчно. И те стават проблемни.

И другият проблем, който също не се отчита е - къде ще живее кучето, как ще живее, дали ще живее на двор, дали ще живее в къща. Ако живее на двор - да му бъде осигурено място, където то да се движи, не да е вързано на верига цял живот и да престане да съществува като нормално същество.

Кучетата, вързани на верига, не са нормални кучета - те престават да бъдат. Ако няма социален живот, ако няма среща с хора, с кучета, то престава да бъде нормално куче. И съответно, това е тормоз над животното. В много страни връзването на кучето с верига категорично не се позволява от закона, за разлика от нашата държава, където това все още е позволено. Ако някои иска да си отглежда куче на двора, трябва да му осигури волиер и достатъчно място, за да живее в този волиер, достатъчно време за разходка, за да може кучето да тича, да живее нормално, да има нормален живот.

И съответно, ако живее в къщата, трябва да си направим сметка, че това куче вкъщи може да нанесе щети. То трябва да бъде възпитавано от момента, в който го вземем.