Доктор Васил Шишков от ВМА пред News.bg по повод 24 март - Международният ден за борба с туберкулозата

Доктор Шишков, какво представлява заболяването туберкулоза?
Туберкулозата е една хронична инфекция, която засяга най-често белите дробове, но потенциално може да засегне всеки орган в организма. Източник на болестта обикновено са болни хора, по-рядко някои животни и заболяването, поне що се отнася до белодробната туберкулоза, най-често се предава при контакт с пациент, който е болен и отделя бактериите в околната среда. Те са доста устойчиви, така че контактът може да бъде пряк, така и непряк в замърсени помещения. От тази гледна точка е изключително важно ранното откриване и съответно качественото излекуване на пациентите, които са болни, особено тези, които са така наречените бацилоотделители, отделят микроорганизмите с храчките.

Как да разпознаем симптомите на заболяването?
Симптомите не са характерни, най-често те наподобяват пневмония с температура, изпотяване, кашлица, която в последствие може да стане с отделяне на храчки. За разлика от пневмонията, тук протича малко по-продължително и минава известно време преди да се постави диагнозата.

Най-често тези пациенти, ако не са попаднали при специалист, се лекуват известно време за пневмония. Често няма ефект от лечението или да има временен ефект.

Много пациенти бъркат именно тези симптоми, както вие казахте с пневмония, грип или настинка. Започват самолечение. До какви усложнения може да доведе една такава самоинициатива от страна на пациентите?
Винаги съмнителните за туберкулоза пациенти трябва да се изпращат на специалист по белодробни болести, който да ги поеме и да провежда тяхното диагностициране и след това евентуално лечение в специализираните звена, каквито са специализираните болници по белодробни болести или бившите диспансери. Самолечение на такива пациенти е недопустимо. Ранна насоченост на случаите, които са диагностично неясни към специалист по белодробни болести - това е начинът за бързо поставяне на диагнозата и навременно стартиране на лечението. Туберкулозата като една хронична инфекция, която има тенденция за деструктивни промени, колкото по-късно започне терапията, толкова по-трудно е възстановяването на белия дроб като орган и пълното му възстановяване съответно.

Какви могат да са усложненията при едно ненавременно лечение или самолечение?
Усложненията за пациента могат да са поява на кървави храчки, което може да е обилно, развитие в последствие на по-трудно лечима или резистентна инфекция, ако е провеждано неправилно лечение в началото. Другите усложнения са ненапълно възстановяване, развитие на фиброзни промени.

Какви са рисковите фактори за туберкулозата?
Доста време се считаше, че тя е болест на бедните и социално слаби прослойки, но в съвременния свят има и други рискови фактори. Все пак това си остава като причина - непълноценното хранене, злоупотребата с алкохол или някои наркотични вещества. Рискови фактори са пребиваването в затворени колективи, контактите с такива пациенти. Но с въвеждането в съвременната медицина на широкото разпространение на медикаменти, които потискат имунитета за лечение на други болести, това стана един от основните рискови фактори и също така развитието на ХИВ инфекцията и СПИН.

Как протича самото лечение и колко продължително е то?
Лечението е в две фази. Минимумът на лечение на активна туберкулоза е шест месеца за начално лечение. При рецидиви и особени органни локализации това лечение може да продължи по-дълго, включително и до една година. Лечението на резистентните форми може да протече и в рамките на две години.

Обикновено пациентите се нуждаят от болнично лечение в началния етап, когато те са по-често бацилоотделители или заразни за околните. Това лечение е добре да продължи в болницата, докато техните храчки станат стерилни и не са опасни за околните. Тук се крие един от рисковете, защото при старта на терапията обикновено болните в рамките на една-две до три седмици имат подобрение и някои от тях могат да спрат преждевременно лечението, което е изключително неблагоприятно с оглед на развитието на резистентност и на непълното излекуване.

Има ли някаква превенция или съвети, които бихте дали , за да е организмът ни устойчив на заболяването?
Така нареченият здравословен начин на живот е най-добрата превенция срещу инфекцията с туберкулоза, рационално хранене, добра хигиена. Няма как да избегнем ежедневните контакти с много голям брой хора. При пациентите, които подлежат на имуносупресивна терапия, има стандарти за ранно откриване на тази инфекция и евентуално нейно лечение. В последно време се говори за така наречената латентна туберкулозна инфекция. Това означава пациенти, които имат положителни патологични тестове, но без никаква клинична проява. Част от тях подлежат на терапия, но не всички.

Някаква статистика има ли за ръст или спад на заболяването?
След като досега имаше едно трайно намаляване, първо спад от 90-те години и след това тенденция за нарастване, последните години бележат трайна тенденция за намаляване на честотата на заболеваемост, която не е скокообразна, бавно намалява. Около 30 на 100 000 е честотата на новооткритите. Остава да стои на дневен ред въпросът за ранната диагностика на пациентите. По-рано имахме стройна мрежа за търсене на контактните пациенти. Сега по много причини, като имиграционни фактори, по-трудно се обхващат всички болни.