"Идеята за 20 април като дата, на която е избухнало Априлското въстание да стане официален празник на България е приемлива, но друг е въпросът, че това ще породи поредната дискусия. Аз познавам аргументите за "плюс" и "минус", като безспорно въстанието е първата въоръжена проява на българския народ за свобода". Това заяви в интервю за News.bg историкът проф. Спас Ташев за навършването на 150 години от избухването на Априлското въстание.

Той обясни, че самият факт, че се повдига въпросът за това 20 април да стане официален празник на България означава, че обществото търси консенсусни дати. "Това е една консенсусна дата против, която няма сериозни възражения да бъде официален празник", добави историкът.

Проф. Ташев заяви като историк, че подкрепя идеята да има още един официален празник, но проблемът на 20 април е една регионална проява на българския народ, която не обхваща всички територии и затова би могло да има възражения за нея.

"Има територии, които не са взели участие поради факта, че въстанието избухва преждевременно и подготовката му е била съвсем различна. Всички български въстания избухват преждевременно", отчете историкът.

Той изтъкна, че представата на въстанието се гради на база на спомени на участници във въстанието, на публикации в чуждите мнения и консули, но това, което липсва като източник и прочит на Априлското въстание, са Османските архиви.

"Ние трябва да погледнем Османските архиви, за да се види как властта е потушила въстанието, както и да се види ролята и отговорността на Османската империя", посочи проф. Ташев.

Проф. Спас Ташев отбеляза, че една от най-важната грешки за Априлското въстание е, че се пристъпва към въстание, без да бъде подготвен целокупният български народ за него.

"Априлското въстание наистина е един изпреварващ ход на събитията с неговото преждевременно избухване с направените преждевременни разкрития в Панагюрския революционен окръг. Независимо в поражението от Априлското въстание, то предизвиква много сериозен отзвук и може би това е била неговата цел. Априлското въстание безспорно е успешно и ако не бяха жертвите, нямаше да има Цариградска конференция и Руско-турска освободителна война", добави проф. Ташев.

Според него въстанието безспорно е успешно и става причина за провеждането на Цариградската конференция за създаването на две автономни български области, в които е застъпено териториалното единство на българския народ.

Проф. Спас Ташев е категоричен, че 150 години по-късно след провеждане на Априлското въстание, няма опасност то да бъде употребено политически.

"Невинаги нашите политици са подготвени да отстояват нашето политическо минало. При всички случай винаги Априлското въстание е отбелязвано подобаващо в България и не смятам, че може да се стигне до политическо разделение при отбелязването на тази значима дата в българската история. Не мисля, че можем да говорим за леви и десни, а всички подкрепят борбата за освобождение на българския народ", добави професорът.

Проф. Ташев заяви, че и с повече емоция, и с повече критично мислене трябва да бъде преподавано Априлското въстание на младите. И към момента обаче не сме единни като общество как да наричаме периода на Османското владичество - робство, владичество или нормално съжителство, допълни той.

Проф. Спас Ташев сподели още, че не е обнадежден, ако все пак в България се вдигне въстание по една или друга причина - заради геополитически конфликт или за друг локален такъв, който да постави на карта страната ни и дали обществото би се проявило като герои да се включи в него.

"За всяко нещо трябва подготовка. За да бъде успешно Априлското въстание е трябвало целенасочена работа с цел издигане на политическото съзнание на българския народ. Нашият народ който е толкова много разделен и трудно прави преценка в актуалните политически играчи, които се борят за властта, трябва първо да постигне вътрешно смирение и да се дистанцира от тези толкова силни политически пристрастия. Има моменти, в които българският национален интерес не е защитен както трябва", изтъкна историкът.

В заключение проф. Ташев заяви неговото послание към обществото от Априлското въстание - вярата в собствените ни сили.

"Дори да са били луди глави, всички знаем тези дискусии кой ще ни освобождава и кой няма, но самата мисъл, че тези млади момчета тръгват сами без подкрепя, показват, че те са вярвали в това, което правят. Априлското въстание е самостоятелен български избор и вторият самостоятелен български избори е Съединението на България. При консенсус може да бъде постигнат успех", завърши историкът.

В интервюто засягаме още следните теми:

  • Има идея 20 април да стане официален празник на България - доколко Априлското въстание има потенциала да обедини нацията по този начин?
  • 150 години по-късно - какво всъщност не разбираме достатъчно добре за Априлското въстание?
  • Често се говори за героизма, но по-рядко за стратегическите грешки - кои са най-важните уроци от въстанието?
  • Каква е реалната роля на въстанието за международния отзвук и последвалите събития, довели до Освобождението?
  • В днешния контекст - има ли риск Априлското въстание да бъде използвано за политически цели, вместо да бъде обект на историческа памет?
  • Как трябва да се преподава темата за въстанието на младите - повече емоция или повече критично мислене?
  • Ако трябва да формулирате едно послание от Априлското въстание към днешното българско общество - какво би било то?