От години се говори за недостиг на анестезиолози. Все още ли съществува този проблем или има ръст в интереса към специалността?

Това е много тежък въпрос и затова отговорът няма да е лек. По принцип тази специалност е като динозаврите-изчезващ вид. Причините за това са няколко. Няма много желаещи по много причини. Професията изисква изключително огромна отговорност, ниско е заплащането. Добре подготвените хора имат възможността поради свободното движение на хора в света, да се реализират на други места, където и заплащането е доста по-добре. В резултат на което няма много желаещи да се реализират в специалността, а тези, които я избират, отиват на други места, където има повече средства. Вече 4-5 поколения имаме проблеми с кадрите.

Какво ни липсва да задържим нашите кадри - тежкото обучение, трудностите за специализация или нещо друго?

Принципът е комплексен, но според мен лекарят трябва да започва с минимум 2 средни работни заплати или един млад лекар трябва да започне на 3000 лева, за да не мисли за материалното, а как да се развива. Ако имате такава мотивация, ще се замислите в каква посоката тръгнете след средното образование. В момента младите се насочват в други специалности, където парите се изкарват по-лесно. А самата анестезиология и хирургичните специалности са много високо ниво и трябва да има диференциация. За да останат младите хора тук, те трябва да имат сериозна мотивация, за да е материалното по-малко съществено за тях.

Има ли място за обучение в отношенията лекар-пациент в медицинското образование?

Изключително. Това е сериозен въпрос. Аз много често казвам на моите колеги - пациентът ви учи, слушайте го. От него също може да се научи нещо. Има го рационалното зърно, което всеки човек може да ви даде. Има психология на болния, а именно как да достигнем до доверието на пациентите. Ако няма доверие между лекар и пациент, трудно ще се случат нещата.