Петър Чобанов, изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози в МФ пред news.bg

Напоследък много се говори България да се присъедини към Европейския валутен механизъм ERM II. Отговаряме ли на нужните критерии и какъв ще е ефектът върху икономиката ни от едно такова действие?
Присъединяването на България към Валутен механизъм ІІ като необходима стъпка за членството на страната ни към еврозоната е сред приоритетите на правителството. Той беше потвърден от премиера съвсем наскоро - по време на неформалната среща на държавните и правителствени ръководители от ЕС, която се състоя в Брюксел на 1 март. Все пак, основните приоритети на правителството са поддържане на макроикономическата стабилност и стабилност на Валутния борд.
Решението за присъединяване към ВМ ІІ е политическо, като все пак се основава на общата преценка от страните в Еврозоната, Европейската централна банка и Европейската Комисия относно икономическото състояние на кандидатстващата държава.
За съжаление, липсват строги и ясни правила за допускане или недопускане до механизма - за разлика от присъединяването към Еврозоната, тук няма количествени критерии. Настоящата несигурност на световните пазари, неблагоприятната икономическа ситуация в страните от Западна Европа, както и високият риск за някои от икономиките от Централна и Източна Европа, често се използват като мотиви, че сега може би не е най-подходящият момент за това.
Позицията на българското правителство е, че участието ни във ВМ ІІ е наше право и задължение, произтичащо от Договора за присъединяване към ЕС. Считаме, че именно при настоящата икономическа ситуация участието на България във ВМ ІІ би било сигнал за солидарност на ниво ЕС.
Подкрепата на нашата кандидатура за Валутен механизъм ІІ от страна на европейските институции ще засили доверието в българската икономика и макроикономическите политики, провеждани от правителството, които за поредна година получиха висока оценка при разглеждането на Конвергентната програма от европейските институции и останалите страни-членки.

Все пак това не означава присъединяване към еврозоната, но е крачка напред. Кога ще сме готови, според Вас, за еврозоната?
Благодаря Ви за този въпрос, защото той наистина прави едно важно уточнение, което е част и от комуникацията ни по въпроса. Ясно и категорично сме заявявали, че целта ни да приемем еврото ще се изпълни, когато по един устойчив начин отговаряме на правилата за това.
Критериите от Маастрихт се прилагат за оценка на готовността на страните, кандидатстващи за членство в еврозоната, след като вече са станали част от Валутен механизъм ІІ. Доскоро България спазваше всички критерии от Маастрихт, с изключение на този за инфлацията.
Вследствие на глобалната тенденция към забавяне на икономическия растеж и инфлацията, очакваме по-ниска инфлация и в България, като прогнозираме изменение на хармонизирания индекс на потребителските цени с под 5% за 2009 г. Това обаче все още не гарантира изпълнението на инфлационния критерий от Маастрихт от наша страна.
Междувременно, правителството полага усилия за спазване на фискалните критерии от Маастрихт, като поддържа стабилна фискална позиция, основаваща се на строга фискална дисциплина.
Към настоящият момент е трудно да се направи прогноза за това кога България ще бъде в състояние да изпълни всички критерии за членство в еврозоната. Безспорно е обаче, че продължаването на разумната фискална политика и ускоряването на структурните реформи ще са необходими, ако искаме да постигнем тази цел в средносрочен план.

Преди време се заговори за едностранно въвеждане на еврото у нас. Възможно ли е това да се случи, без подкрепата на европейските ни партньори?
Едностранното въвеждане на еврото определено не е добър ход. Разбира се, теоретично то е възможно да се случи, но без подкрепата на нашите европейски партньори за подобна мярка България би загубила доверие, възможност да участва във вземането на решения за паричната политика на Европейската централна банка.
Политическите разходи от подобно решение са свързани и със загубата на доверие в предсказуемостта на икономическата политика, която провеждаме.
Режимът на паричен съвет в България и фиксирането ни за дълъг период от време към еврото ни позволява да разглеждаме въпроса за едностранната евроизация и от друг ъгъл. Декларации, че ще постъпим по този начин не са необходими. Важното е, че всеки от нас знае колко струва едно евро, виждал е евро, ползвал е евро и може да сметне цените на стоките и услугите в евро. Еврото е популярно и се използва от хората и като извървим пътя до официалното му приемане то няма да е новина за нас.

Един от мотивите за включването ни в ERM II е, че страните с единната европейска валута са се предпазили от тежки сривове заради икономическата криза. Означава ли това, че българският лев не е особено стабилен и затова се бърза към приемане на еврото?
Системата на паричен съвет в България е изключително устойчива. Вграденият в нея автоматизъм гарантира стабилността на националната валута. Към края на миналата седмица резервите на БНБ надхвърлят банкнотите и монетите в обращение 2.9 пъти - какъв по красноречив индикатор за стабилност от това може да има?
Режимът на паричен съвет създаде необходимата среда в България за провеждане на реформи, приватизация, преструктуриране и модернизиране на икономиката. Паричният съвет се подкрепя от всички икономически агенти в България, налице е консенсус относно ползите от него и това гарантира неговата устойчивост.
Твърдението, че има прибързаност в усилията да приемем еврото, е неприемливо. България е изразила още през 2000 г., в преговорната си позиция по Глава 11 „Икономически и паричен съюз", намерението си да положи усилия да се присъедини към еврозоната, взимайки предвид основните положения на общностното право. Тази позиция е призната вече от няколко правителства, включително и настоящето, за един от важните приоритети на националната политика.

Какви стъпки се предприемат у нас и на европейско ниво за активизиране на банковия сектор?
Българското правителство и БНБ предприеха мерки за поддържане на стабилността на търговските банки, които са в съответствие с препоръките на Европейския план за възстановяване. Като част от плана си за икономическа стабилност и напредък през 2009, правителството се ангажира с отпускането на 500 млн. лв. на Българската банка за развитие. Целта е да се стимулират банките да кредитират малки и средни предприятия.
Също с цел стимулиране активността на търговските банки на кредитния пазар, БНБ промени Наредба №21 за минималните задължителни резерви. Бяха намалени минималните задължителни резерви по всички привлечени средства на банките от 12% на 10%. Бяха намалени минималните задължителни резерви върху привлечените от банките средства от чужбина от 10% на 5%.
Не се начисляват минимални задължителни резерви върху привлечените средства от държавния и местните бюджети. Бяха предвидени и други промени, които улесниха достъпа на търговските банки до резервите им в БНБ.
В края на февруари на настоящата година БНБ предприе промени и в Наредба №8 за капиталовата адекватност на кредитните институции и Наредба №9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките. Тези изменения и допълнения са в посока продължаване на антицикличната политика при регулирането дейността на кредитните институции в България и за по-висока гъвкавост на банките към техните клиенти, изпитващи временни затруднения в условията на утежнена икономическа ситуация.
Промените в Наредба №9 на БНБ имат за цел да улеснят кредитните институции в процеса по договарянето на условията по отпусканите кредити, както и сближаване с международните практики на прилагания досега по-консервативен подход по отношение на класификацията и провизиите срещу загуби от просрочени кредити.
С предложените промени се разширява и обхватът на обезпеченията, като целта на новия режим е да се постигне максимално съответствие с кредитна защита, обхванати в Наредба № 8 на БНБ.
И след настоящите промени по Наредба № 8 и Наредба №9 на БНБ надзорните регулации в България запазват консервативния си характер, което ще позволи на БНБ да продължи въвеждането на допълнителни антициклични мерки при влошаване на състоянието на кредитните пазари.
На ниво Европейски съюз предприетите до този момент мерки включваха основно директно рефинансиране на банковите системи от страна както на Европейската централна банка, така и на отделните правителства. Целта на рефинансирането бе предпазване от фалити на банки, намаляване на напрежението на междубанковите пазари и поддържане на приемливи нива на ликвидност, след като много от най-големите европейски банкови институции реализираха значителни загуби предвид широките си експозиции към американския ипотечен пазар.
Като следваща стъпка, Съветът на финансовите министри на ЕС обсъжда възможностите за заздравяване на банковите баланси. Възможни варианти в тази насока са предоставяне на държавни гаранции, както и използването на банка за лоши вземания.
Важно е да се подчертае, че в Европейския план за възстановяване е посочено, че предприетите действия от отделните държави членки трябва да бъдат съобразени със специфичните условия на всяка страна, като фискална позиция, външна позиция, степента на засегнатост от финансовата криза, валутния режим и др.

Как може да се стимулира банковия сектор, който тежко страда от кризата, да отпуска кредити? Планират ли се някакви мерки в тази посока?
В настоящите икономически условия българската банкова система съумя да запази стабилността си. Показателите за капиталова адекватност и ликвидност са на нивата от предходните години, а като цяло банките продължават да реализират печалби и в началото на настоящата година.
На този етап спадът в отпускането на кредити трябва да се приеме като част от цената, за запазване на стабилността на финансовата система, заедно с повишението на лихвените проценти по депозити и кредити.
В настоящия момент за търговските банки е трудно да направят обективна оценка на кредитния риск, респективно на справедлива рискова премия. От изключителна важност се явява успешната реализация на мерките на правителството за подкрепа на реалния сектор на икономиката.
Те включват значителна по обем публична инвестиционна програма, свързана с изграждане на инфраструктура. Предвидени са редица мерки за поддържане на благоприятни бизнес условия за привличане на инвестиции и задържане на чуждестранните инвеститори, които са насочени предимно към по-добро административно обслужване на бизнеса, в т.ч. ускоряване възстановяването на ДДС, опростяване на регулаторните режими и намаляване на административните тежести, прилагани от страна на местните органи на власт и др.
От фундаментално значение е с помощта и на мерките на правителството, да бъдат подкрепени икономическата активност, запазването на заетостта и доколкото е възможно реалните доходи на населението.
По този начин, заедно с активната политика на банките за привличане на депозити, ще бъде възможно осигуряването на така необходимите им ресурси за кредитиране и постепенно ще могат да започнат да увеличават кредитната си активност до едни здравословни за икономиката нива.