Проф. дн Димитър Йончев, преподавател  по национална и международна сигурност в НБУ, пред news.bg

Какъв ще бъде ефектът в международен план от изказаното от вицепремиера Цветан Цветанов „обосновано предположение" за участие на военното крило на „Хизбула" в атентата в Сарафово?
Геополитическите играчи по света веднага преведоха казаното от вицепремиера Цветанов като едно недвусмислено твърдение на България за участието на „Хизбула" в атентата в Сарафово. То бе възприето като „много твърдо" и веднага бе използвано от определени лидери като държавният секретар на САЩ и израелският премиер, за да докажат тезата си. А тя е, че организацията „Хизбула" разширява периметъра на своите действия в други геополитически региони, като атакува страна-членка на Европейския съюз и поради това европейците трябва да я включат в списъка на терористичните ораганизации, да прекъснат потоците за нейното финансиране, да я поставят в пълна изолация и така да съдействат за прегрупирането на силите в конфликта между Израел и Иран. Ерго, може да се каже, че след изказването на Цветанов ние вече сме в голямата геополитическа игра.

А какъв ще бъде ефектът за хората в България?
За да не се плашат хората в България всичко, за което стана дума по-горе, не бе заявено публично. „Обоснованото предположение" на вицепремиера Цветанов трябваше да успокои българското обществено мнение, че няма да има сериозни последици и затова се използва и тази „мека форма", която предизвика толкова много закачки. Съвсем друг е въпросът, че Консултативният съвет по национална сигурност към президента не бе мястото, където да се направи такова изказване. Има си специализирани институции, занимаващи се със случая като МВР, където то можеше да бъде поднесено.

Да, но главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че няма достатъчно доказателства за подобно твърдение. Може ли да се коментират резултатите от едно незавършено следствие?
Достатъчно е вицепремиерът Цветанов да бе гледал дори американски филми, за да знае, че резултатите от едно следствие не могат да се коментират преди то да приключи. Но българското правителство бе „помолено" толкова настойчиво да го направи, че, в крайна сметка, то не издържа и изпълни отправената към него „молба". Даже бих казал, че този „коментар" бе предизвестен година преди да бъде направен, защото миналия февруари в България дойде израелският зам.-министър на транспорта и ни предупреди, че „Хизбула" готви атентати срещу израелски туристи у нас, които са превозвани с автобуси (?!). И въпреки че, когато няколко месеца по-късно се случи подобно събитие в Сарафово, ние заявихме, че то няма нищо общо с отправените ни предупреждения, стана ясно, че тази наша „позиция" не може да бъде официално поддържана още дълго време.

Някои държави в ЕС също поискаха да видят доказателства за „предположението" на Цветанов.
За съжаление, трябва да се има предвид, че Европейският съюз не е едно единно цяло и в това е неговата трагедия. И именно поради тази причина ЕС още дълго време ще го боли главата! Тъй като представлявайки едно икономическо цяло, той не може вечно да бяга от въпроса за външната политика, което неизбежно ще доведе до някакъв вид федериране на държавите, които го съставляват.
Защото към днешна дата ЕС не представлява реална сила в световната политика. И няма как да бъде другояче! То е все едно да си представим САЩ като водеща геополитическа сила, при положение, че всеки негов щат води своя собствена външна политика. Невъзможно е! Резултатът ще е Австралия. А Европейският съюз има амбицията да играе ключова роля в уреждането на международните дела.

Но разделението между Великобритания, Германия и Франция остава...
Вярно е! Но досега ЕС няма своя единна позиция не само по въпроса за „Хизбула", а и по много други важни международни въпроси, защото неговата „гордост" е, че той обединява самостоятелни национални държави в „общо пространство". Но това пространство не ни върши никаква работа, защото отделните държави не могат да излязат с обща позиция по нито един от глобалните проблеми стоящи за разрешаване в днешния свят.

Катрин Аштън обаче изрази позиция от името на Европейския съюз.
Тя е англичанка, а е известно, че Великобритания защитава своя позиция по въпроса. В същото време Германия иска доказателства, а Франция се чуди какво да прави, тъй като има свои интереси в Близкия Изток. Само в Ирак тя е инвестирала 40 милиарда долара! Случайно ли е, че Париж не участва в „Коалицията на желаещите" при войната срещу Саддам? Тъй че идеята, че Европейският съюз може да има единна позиция по този въпрос на настоящия етап е просто несъстоятелна. Нека да не бъдем наивници, всеки отстоява своите интереси. Рядкост са такива държави-филантропи като България!

Какво е обяснението за този „алтруизъм" във външната ни политика?
Ще Ви дам един пример, който може би отговаря, макар и частично, на въпроса Ви. Както е известно, сега действащото 41-во Народно събрание най-накрая прие дългоочакваната „Стратегия за национална сигурност". Тя съдържа не една и две ирационални фрази. Но върхът на черешката в нея е едно изречение, което е позор за републиката. То гласи, че... България подкрепя политиката на Съединените щати в Близкия Изток (?!).

Априори...
Априори! Такова нещо ние не сме правили и по времето на Съветския съюз, въпреки че подкрепяхме и неговата политика. Но поне не го пишехме. И това са го гласували всички министри и 240 депутати?! Излиза, че самите тези, които правят външната политика на България даже не са го забелязали. Аз съм убеден, че такова изречение не съществува в такъв документ в друга държава. Това е чудо на нашата външна политика!

Как е възможно това да се случи?
Вие бил ли сте на заседание на Министерския съвет?
Не! Не съм бил.
Тогава ще Ви обясня как протича заседанието на кабинета, когато възникне „проблем". Премиерът се полуизвръща към ресорния министър и го пита за становището му, той, от своя страна, се полуизвръща към седящия зад него зам.-министър, „зам-ът", на свой ред, отправя кос поглед към седящия зад гърба му висш чиновник, а той към стоящия прав на четвъртия ред експерт. Именно този никому неизвестен и с почти нулева отговорност бюрократ отговаря на питането на премиера и въз основа на неговия, а не на министъра, доклад правителството взима решение.
Какво излиза? Излиза, че страната не се управлява от политиците. България де факто е една бюрократска република с премиер супервайзер! При това положение чудно ли е, че вместо да отговарят с: „Без коментар!" държавниците ни коментират незавършени случаи с „обосновани предположения"?!