Историкът, проф. Искра Баева, пред news.bg

Проф. Баева, дошли сте да подкрепите шествието против провеждането на „Луков Марш" в София. Защо е важно за Вас да бъдете тук?
В съвременното състояние на българското общество, когато се преоценяват всички ценности, да се възстановят точно онези традиции, свързани с националсоциализма и със съюза на България с Третия райх ми се виждат не само неадекватни, но и вредни и опасни за бъдещето.

Има ли реална опасност това да се случи?
Не сте ли свидетели колко много крайно националистически и пронацистки организации се родиха и съществуват в България? Струва ми се, че това е напълно достатъчно, за да предупреждаваме за подобна опасност.

Тенденцията не е валидна само за България...
Разбира се, не е само у нас, но в случая просто говорим за събитие в България и в нейната столица София. Аз не искам да кажа, че национализмът като цяло е опасен, тъй като все пак съм историк и знам, че всички държави в Европа са създадени на основата на национализма, това са национални държави.
Крайният национализъм обаче такъв, какъвто виждаме, че в България се разширява и има все по-голямо значение, е опасен както за нас - тъй като сме общество с различни етноси и насърчаването на омразата помежду им няма да помогне за по-добро бъдеще на България, но е опасно и за Европейския съюз като цяло.

Какво трябва да знаем за ген. Христо Луков?
Трябва да знаем, че освен, че е достоен български военен, което аз не мога да отрека - той е достоен български офицер, но политическата му дейност е напълно в съответствие с идеите на фашизма и националсоциализма, така че като всяка друга фигура, трябва да бъде разглеждан от всички страни и да бъдат посочени опасности от тази идейна посока.

Към кого е насочена по-скоро днешната акция - към организаторите и участниците в Луковия марш или към останала част от обществото?
По отношение на организаторите ситуацията е по-скоро безнадеждна, така че по-скоро е към обществото. Повечето от софиянците изобщо не знаят за Луковия марш, а тези, които знаят, не подозират за какво става дума. Най-важното е гражданите да чуят и да разберат защо се протестира срещу него и срещу опита да се върнем към такива човеконенавистни идеи.

Кой е основният фактор, който води до надмощието на подобни идеологии? Обикновено това е бедността, така ли е и у нас?
Разбира се, това е кризата, бедността. Това е безспорно и видимо - цялата икономическа и финансова криза в Европейския съюз води до това рязко нарастване на националистите. Вероятно в следващия парламент ще имат много по-голямо присъствие  националисти и евроскептици, което е опасно и сме в пълното си основание да предупреждаваме за тази опасност и да се опитаме да накараме хората да мислят повече за последиците на своите действия.

Тази тенденция не се ли дължи на сбъркания, според все повече анализатори икономически модел, който води Европа към недоверие и евроскептицизъм?
Ако имате предвид неолиберализма и крайния индивидуализъм съм напълно съгласна. Това е точно така, защото в това общество, в което е най-важна икономическата ефективност и печалбата, изчезва чувството за солидарност. А чувството за солидарност не е само социално, то е национално. Струва ми се, че това е, което изпускаме, защото след като в Европа живеят толкова много народи и държави, ако започнем да воюваме помежду си с идеята, че ако на другите им е добре, на нас ще ни е зле и трябва да направим така, че на нас да е добре, а на другите зле... нищо хубаво не ни чака.

Какъв е отговорът, как да направим така, че да дочакаме нещо хубаво?
Малко повече солидарност и то солидарност във всяко едно отношение, дори в икономическо. В кризата ни трябва малко повече солидарност, а не индивидуализъм и егоизъм. Не трябва да се опитваме да излизаме от кризата, като наливаме пари в капиталистическото производство, а солидарно и заедно да поделим тежестта на кризата.

Има ли предпоставки и основа за поемане по пътя на подобен начин на мислене? Предстоят ни европейски избори, които може да се окажат по-важни за бъдещето на Европа, отколкото повечето хора смятат.
Основа има, но тя е много тясна. Малко са хората, които мислят така, защото и класическите големи леви и десни партии не мислят по този начин, а продължават да мислят егоистично. Има я обаче и другата гледна точка и самият факт, че тук са се събрали тези хора, колкото и да не са много, доказва това.
Тази акция срещу „Луковия марш" беше организирана от младежи и присъствието на младежи е голямо, което ме кара да имам надежди, че в бъдеще този начин на мислене ще се разпространи сред младежта. Трябва да ви кажа, че сред моите студенти се появиха все повече деца, които са критици на егоизма на капитализма. Това го нямаше изобщо преди 10 години и то е моята надежда за бъдещето.

Преди няколко седмици журналистът Валери Найденов коментира изчерпания тираж на книгата „Цената на неравенството" на Джоузеф Стиглиц като „Витлеемска звезда" по отношение на промяната, която се случва в мисленето и отношението към неолибералния консенсус. Виждате ли го наистина и сред вашите студенти?
Подозирам, че книгата на Стиглиц не се разпространява точно в студентските и младежките среди, тъй като в резултат на многото хуманитарни специалности в университета, студентите вече не учат икономика. За тях тези идеи са доста далечни и общи. За съжаление се сблъсквам с този проблем, тъй като преподавам история и нашите студенти по история не учат икономика, което ми се вижда абсурдно - как ще разберем историческото развитие, ако не познаваме икономическото?
Трябва да се започне от най-ниско равнище, а Стиглиц е много високо. Трябва да се започне през критика на неолиберализма в медиите. Трябва да се пише какво представлява той и какви са последиците от него - това би било добра стъпка посока поставянето на основа за отказ от този модел.